А на мен вече така ми иска да превъртим часовника на истинска пролетна вълна, напук на Марта, която така се е стиснала, навъсила се и ни държи още под ключ.
Трето утро ставам, а навън вали ли вали. Сняг, какъвто мечтаем за Коледа. Само след 2 часа от бялата пелена няма да има и помен. Ще грее слънце, но и то няма да се задържи дълго. Отброих – само за час 12 сезона. Мисля си, накъде ли ще отпраша когато цъфнат магнолиите?
Има толкова много места, към които искам да хукна, които искам да сграбча, които искам да пребродя, да усетя духа им, да почувствам под петите си.
Жадна съм, толкова жадна, че снимките вече не са в състояние да успокоят душата ми!
Но тези чумави месеци, които се задържаха твърде дълго, освен на всичко друго ме научиха и на смирение!
За това отварям отново електронния албум, за да си припомня какъв беше ароматът миналата пролет.
И усетих дъха на лалетата, на пъстрия килим на дивите жълти цветчета, сякаш някой е посипал върху буйните ливади.
Усетих и мириса на свежия, зелен бор, примесен деликатно с нежността на белия люлюк – истински коктейл от най-изискан парфюм.
Тегернзее – обичам това място през пролетта, защото събужда всичките ми сетива.
Кара ме да се нося лека като перце над тези земни красоти. Да вляза в тялото на пеперудата и да се оставя на вятъра да ме полюшва по вълните в пълно блаженство.
А когато се наситя на гледките отвисоко присядам край езерните води, за да наблюдавам жълтия танц – на нарцисите, под акордите на вятъра и солото на пролетните птички. Толкова изтънчена е тази комбинация – вълшебна музика – като ария от Пучини.
А от този унес ме извежда крясъкът на лебеда – разперил грациозно криле, съгласен напълно с мен го чувам да изрича: Пролет събуди се! Пролет чакам те!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
