Баварски пътешественик – Кадолцбург

 Села като ескиза.

Зелени поля и ливади, дори и през декември. Късо подстригани, за да допълват белите къщи – онези, с триъгълните и лъскаво-ярко-червени покриви, издигащи се зад тях. Керемидите блестят като рубини, огрени от слънчевите лъчи.

Един бърз поглед към този пейзаж и си поразен – всичко е толкова подредено – до последния детайл. Ще кажеш, че селата очакват цяла орда фотографи и са се нагласили за рекламна снимка.  И отляво, и отдясно – се редуват едни и същи „подредени“ местенца. Дървета с оформени корони – като прически, зад тях наднича фермата и обора. Малко по-навътре се издига кръст, даващ знак, че това е християнски район.

Гората по пътя е все още в зелените тонове, но сякаш е изпаднала в дрямка. С единия крак е останала там-някъде в есента, в другия прескача към зимата. И се чуди къде да остане…

Надвисналите облаци придават своеобразен драматичен чар на цялостния пейзаж, пронизвани от някой пробождащ слънчев лъч. Силен вятър разпръсква пожълтяло-оранжеви листа като етюд за филмова сцена. Радиото предупреждава за силна буря и информира за водещата новина – смяната на лидера на ХДС.

За последните около 6 месеца 4 пъти изминаваме точно този маршрут. И вероятно имам бели петна – или… се дължи на нещо друго. Готова съм на облог даже, че за първи път пътуваме оттук.

Не е възможно всеки път да намирам тези места за толкова удивително красиви.

И когато селцата изчезнат идва ред на информационните табели. Ако обичате да пътувате от тях може да научите много за регионалните забележителности. Всеки път си записвам всичко, което видя и след това разучавам.  Така много често откривам нови, непознати места, които определено заслужават внимание.

Опознай родината, за да я обикнеш. Ако приемем, че родината е там където е „род-ът“, то тогава България е тази страна. Но ако родината е там, където е домът ти, в този случай важи клишето, че човек е част от света, мисля си аз, докато преминаваме през поредния натурален пейзаж, изпълващ ме със смесени чувства на топлина и мъничко тъга, че тази гледка не се вижда и по българските географски ширини.

Макар да е събота, а през този ден да се образуват километрични задръствания, движението е удивително спокойно. Все пак това е трасето, което води до две столици – до Берлин и до Прага.

Вятърни генератори, соларни панели, промишлени халета. Пътища като тепсия с по 3 ленти, по които се движат стотици-хиляди коли. Трафикът в Германия по т.нар. аутобани е тежък. Понякога се питам – накъде са тръгнали всички тези хора? Пътуват непрекъснато и спирка не знаят.

Всеки, който е имал възможността поне веднъж да се движи с кола веднага ще заподозре, че действието се развива там-някъде – Германия или Швейцария. Защо не Австрия, ще каже някой. Защото по платната за движение съм се научила да разбирам къде съм. В Австрия не се срещат 3 или 4 ленти по магистралите. В Италия също. Друг отличаващ белег е скоростта. Само в Германия можеш да шофираш с колкото душата ти иска и колата ти може. Освен там, където няма ограничение, естествено. В Австрия си длъжен да спазваш 130 км. максимално. И глобите са сериозни. В Италия е 10 км. надолу максимално допустимата скорост.

 

Но, да се върнем към темата.

Днес отново ще ви разходя из баварските потайности. Този път се отправяме на запад – посоката е Oberfranken.

Дори и в сивотата на зимния ден, когато небето изглежда така, като че ли има най-големите грижи и е надвиснало сякаш искаш да притисне земята до стената, изтръгвайки от нея признанието за голям грях…, дори и тогава Кадолцбург е магнетично място.

Почти неусетно докато напуснеш суетата на Нюрнберг и току се озоваваш в границите на градчето. Ако се спазват указателните табели, то човек може да паркира спокойно в подножието на замъка, а оттам пеша да се изкачи нагоре. Другият вариант е да се продължи и да се спре на разграфените места на улицата, в горната част. Ориентир е църквата. Старият град не е разрешен за влизане с автомобили.

Още с влизането се пренасяш в друго време. Удивително е как архитектурата в тази част на Бавария много прилича на архитектурата във Франция – района на Елзас.

Фасадите са идентични, макар разстоянието да не е малко – около 330-340 км. Някой ще каже – ами все пак части от Елзас днес са в границите на Франция, но някога са били част от Германия. Този факт е неоспорим, но за мен лично е интересно, защото тези така типични къщи, на които се виждат дървените греди, отсъстват в Мюнхен и околностите.

Централната уличка, която отвежда право към замъка не е дълга, но човек се захласва по коледната украса и старинните къщи.

И ето ни на входа на замъка, след като сме „уредили“ формалностите по влизането.

В информационните брошури прочетох, че след 17 век всички дървени подвижни мостове са заменени с каменни, поради наличието на артилерия. Но този явно е възстановен за автентичност.

Още с първата крачка се пренасяш в минал свят, чуваш тропота на коне… и този път това не е илюзия, не е фантазия…, реалност е! Чувам цвиленето на животните, които се изправят на задни крака…, едри, с лъскави гриви,… крачка назад, да… пристигат рицарите…

Вътрешният двор не е особено голям. Макар да има много силен вятър стените му са толкова високи, че се чува само свистене – нищо не трепва.

Явно единственият кралски поданик днес е един котарак, който необезпокояван от никого крачи гордо в неизвестна посока.

Не знам какви специалисти са работили по замъка, но той съчетава по един невероятен начин новите технологии, които са използвани блестящо за да представят истории от отминалите векове.

Почти във всяка зала има монитори – човек може да седне, да си пусне звук, доближавайки само една слушалка като на стар телефон и да слуша с часове разкази от миналото.

За децата историята е пресъздадена в анимационни филмчета. А кой не обича такива за рицари с коне?!?

На една от стените още в началната обиколка на замъка има поставени множество чекмеджета. Вътре се съхраняват предмети от бита, намерени в замъка – например печати, писма, но и бижута.

В същата зала по средата се намира и огромно дърво. С помощта на таблет човек може да научи кои аристократи са живели тук и каква е тяхната връзка по между им. Изложени са и одеждите на принца и принцесата, а с натискането само на един бутон чуваш и какви са били темите на разговор по между им.

В съседното помещение се пренесохме под звуците на музикален съпровод, а на стената с помощта на проектор наблюдавахме как е протичал един прием. В специална книга са показани и материите, от които са били ушивани дрехите в своеобразния кралски двор.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ:

Замъкът Кадолцбург е бил дом на принцове и принцеси, на трубадури и клоуни, които са имали задачата да създават весела атмосфера.

Преди повече от 1000 години на това място вече е имало укрепен стар замък, вероятно строен от граф Кадолт, който през 793 г. основава манастира Herrieden.

Най-старите запазени части до днес на Cadolzburg датират от 1250, когато виконт Конрад I на Нюрнберг и по-късно синът му Фридрих III. построили Кадолцбург като резиденция. Архитектурата е късна готика. През годините замъкът се е използвал и като ловна хижа.

В началото на XIV в. на хълма се изгражда буржоазно селище. За жалост то не съществува много дълго и през 1388 г. е разрушено. Възстановено е отново и оцелява до Тридесетгодишната война (1618-1648). Част от дървените-пясъчни къщи в района на замъка са запазени оттогава.

През вековете крепостният замък не винаги е имал своята бляскава история. В един период от време той е бил занемарен, но през XIX в. историческият интерес към него е събуден и отново си връща някогашната слава. Както може и да се предположи в годините на Втората световна война (1933-1945) част от замъка е използван от Хитлериската младеж като училище.  В края на войната замъкът се издигал в пламъци и останал в развалини в продължение на десетилетия.

Възстановяването му започва през 80-те год. на ХХ в. и реконструкцията все още не е напълно завършена. Но все пак в голяма степен замъкът предлага невероятна обиколка в миналото.

В Кадолцбург се съхранява най-старата книга за готвене на немски език „Книгата на добрата храна“. Тя може да бъде видяна само при специални изложби, тъй като се съхранява като специално съкровище в университетската библиотека в Мюнхен.

Когато замъкът организира експозиции кулинарите могат по-отблизо да се запознаят с колекция от рецепти на няколко века и да научат повече за техниките за готвене. Освен това има раздел, който разкрива каква е последователността при сервирането на отделните ястия. А ако някога сте имали въпросителни как е изглеждала една средновековна кухня, то този замък разкрива отговора. Кухнята всъщност представлява масивна камина с висок комин. В нея се е печал уловеният дивеч, а в малката сграда, долепена до стария корпус на замъка е имало и нещо като втора кухня, в която се е приготвяла храна за до 500 гости, между тях кайзера и много крале.

На едно от нивата на замъка се намира т.нар Erkersaal или още залата на дъбовите колони. Тя може да побере до 150 души и много често в нея се провеждат концерти, приеми, четения.

На най-горното ниво на замъка посетителят се пренася в покоите на аристокрацията. За мен беше пълна изненада да видя кралско легло – по размери то е толкова малко, че изглежда като за дете. Специалистите отново са се погрижили да дадат подробна информация какви са били кралските завивки – разбира се пух, както и в какви домашни пантофи са се разхождали тогава висшите особи.

Отново на последния етаж – като черешката на тортата за посетителите са подготвени и рицарски доспехи. Всеки, който се осмели, може да опита да ги нахлузи. За децата има оставена и стъпало, на което да се качат, за да им бъде по-удобно. Винаги съм си мислела, че те са много тежки – е, така е, но може би все пак не чак толкова за едри и силни мъже. Да стоиш с тях вероятно се доближава до усещането да бъдеш притиснат в менгеме.

Освен това на този етаж има още и ризница, метален щит за ръцете, оръдия от средновековието и шлем.

Някъде из етажите човек може да види и как са изглеждали средновековни белезници – за ръце и за крака.

Градините на замъка – за тях за първи път се споменава в източници от 1464 г.и доказателствата са два чертежа. Тесните ливадни зони, обикалящи около главния замък, са засадени през 18-ти век с плодни дървета. Заградената градина на замъка показва плантация с исторически зърнени култури.

Пред главния замък на юг се намира огромна външна баня. Преобладаващата част от сградите в двора са от 17-ти и 18-ти век. Входната врата с часовниковата кула е от 13-ти и 14-ти век.

Има и още една – наблюдателна кула, която е с височина 25-метра.

В рамките на замъка има енорийската Евангелската лутеранска църква, построена 1750/51 в класически бароков стил.

Бившата градска стена от 15-ти век е запазена в значителна степен; при портата се намира вписана годината „1476“. Архитектурата е типично средновековна – тесни улички опасват комплекса от всички страни. На някои от сградите е изписана годината на построяването.

През зимния сезон градчето е заспало своя зимен сън, за да се събуди отново през пролетта – както пише на някои от табелите на ресторантите и магазините. И все пак замъкът работи, но ако решите да се разходите из неговите потайности имайте предвид, че затваря в 16 ч. 

авторски текст и снимки: Димитрина Пандурова

още в рубриката:

Баварски пътешественик – поредица, I част

Баварски пътешественик – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, III част

Баварски пътешественик – поредица, IV част

С деца в Бавария – поредица – първа част

По следите на романтичния път

Октоберфест – нещо повече от празник на бирата

Добре дошли в страната на рисуваните къщи