Дали защото душата ми копнее отново за пролет, за нов живот, за зелено дихание, или защото тази криза ни научи много повече да ценим това, което имаме, но искам да ви споделя още едно поредно местенце, което открихме миналия уикенд.
Както вече ви споделих февруари е моят месец.
И някога в роден Пловдив обожавах тези дни на годината, защото в моя чест Природата винаги беше безкрайно щедра и раздаваше с пълни шепи – да има – най-вече бяла красота.
Едни от най-скъпите и стоплящи спомени за мен са от февруари и цъфналите бадеми, а зад тях потъналата още в сняг Стара планина. Пейзажите са истински конкурент на Швейцарските Алпи по същото време на годината. Убедих се лично в това и смея да го твърдя най-отговорно!
Щастлива съм, че тази магия ме последва и на 2000 км. от родното ми място – снежните Алпи.
Поглеждаш ги и потъваш. Усещаш силата и непреклонността им и не можеш да им се противопоставиш. Нямаш сила!
Загубваш се в тази тяхна величественост и когато се окопитиш те чака нова среща.
Спускаш поглед надолу, а под тях е друго Царство.
Царство, в което току-що е започнало пробуждането.
Земята обаче все още е във владението на Зимата, тя Господства и Тя се разпорежда, но силите и намаляват и току отиде да подремне, а нейната наследничка Пролетта бърза ли бърза да я прати в заслужена почивка.
Там някъде, на около 70 км. източно от Мюнхен е изграден манастирът Зееон.
Хората, създали мястото, са избрали най-красивото кътче в района – един полуостров в природния резерват на Chiemgau. Притихнал кротко край езерните води на едноименното езеро тук от векове се издига бенедектиски манастир с романски, готически и барокови елементи, който датира от 994 г.
Абатството Зеон и манастирската църква Свети Ламберт с ренесансови стенописи, църквата „Св. Валбургис“ със стенописите от края на 16 век, които са реставрирани през 2005 г. и бившият игуменски параклис Св. Николай.
Всички те разположени в непосредствена близост.
В миналото тук е живяла руската благородна фамилия Лайхтенберг.
Абатството Seeon се намира само на няколко километра от езерото Chiemsee на малък полуостров в езерото Seeon.
Днес то е притежание на район Oberbayern, който купува бившият манастир през 1986 г. и го спасява от разруха с голям ремонт.
От 1000-годишнината (тя се отбелязва през 1994 г.) мястото е достъпно за обществеността като културен и образователен център.
89-те бивши монашки килии днес са превърнати в стаи за гости с изглед към бароковия вътрешен двор или езерото.
Тук се провеждат концерти, изложби и курсове по творческо писане.
През годините са реализирани и няколко арт-проекта.
Един от тях може да се види още в началото. Само няколко метра по-навътре има и втора арт-инсталация.
Наричат мястото „Островът на тишината“.
Дали е така – не мога все още да потвърдя.
Както и не знам кога и дали пак, но ако дойдете през лятото и имате къссмет, може да видите и розово фламинго. Грациозните птици са гостували в три години – през 2012, 2014 и 2015.
Никой не знае откъде и как са дошли.
Предполага са, че може да са от частни ферми в района или от зоопарковете в Залцбург или Мюнхен. Впрочем манастирът се намира по средата между двата града.
Като той е дори по-близо до австрийския аристократ Залцбург, отколкото до неговия съперник Мюнхен.
Цялата обиколка на езерото е около 4.5 км. Ще спечелите наистина много ако го обиколите. Ще се запознаете с един невероятен майстор, който сътворява уникални произведения от стар и непотребен метал в комбинация с камък или дърво – този човек е бил вероятно няколко пъти до Луната – фантазията му е необятна!
Някъде след моста, нагоре към възвишението оима баварска кръчма с чудна гледка. За жалост в тези времена работи само 2 часа на обед – човек може да си вземе за вкъщи готова храна.
Малко по-надолу по езерото има една наистина очарователна сладкарничка, в която бих се върнала за да изям някой местен сладкиш.
Освен с неговите арт-произведения, ще можете да се насладите и на множество невероятни гледки.
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
За още интересни места може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо