За първи път стъпих тук пред 6 години.
Бях си написала домашното – знаех всичко, което трябва да посетим. За жалост имахме само ден. За още по-голяма жалост – беше все още студено, а небето често посивяваше, мръщеше се като малко дете, капризничеше.
Марта показваше характер и могъщество.
По Мариенплатц имаше буци със сняг и въобще всички фактори бяха налице този град да ме отблъсне.
Сивотата на зимните месеци са в състояние да те заблудят, че и най-красивите градове, всъщност са нелицеприятни. Обаче аз не се поддадох на тази манипулация. Знаех, че времето просто иска да ме изпързаля. Прегърнах Мюнхен още тогава, а той ми отвърна със същото. Харесахме се. Даже много!
И така вече шест години сме си заедно. Обичаме се. Понякога ме ядосва – с тези негови километрични задръствания, каращи те да полудееш направо, с мръсния въздух, с препълнения (преди, разбира се) убан. Но бързо му прощавам, а той ми дава топла прегръдка.
В тези случаи обикновено грабвам камерата в ръка и тръгвам за кой ли път да кръстосвам по познатите улици, да снимам отново познатите детайли по Виктуалиенмаркт, и по малките вече изучени улички…
Заставам отново на централния площад за да наблюдавам за кой ли път танца на фигурките на Мариенплатц.
След това винаги поемам към любимата ми зелена къща, която е съсед на най-известната бирария. Оттам се спускам към Резиденцията, за да изляза на Театинекирхе.
Не пропускам да изпълня ритуала на местните – да разтъркам зурлата, за да ми изпълни желанията.
А след това прекосавяам портата и влизам в Хофгартън.
Присядам на някоя пейка, за да слушам красива музика или да наблюдавам танците на различни двойки.
А когато имам нужда от разхлада или доза адреналин се отбивам към Музея на националсоциализма, където сърфистите ме пренасят сякаш на хиляди километри оттук.
Обичам този град!
И съм щастлива, че той е такъв добър домакин за нас!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
За още теми и места може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
