*тази история се случи в една събота, последвала разходката до малката капела на Щарнбергзее
Бях на изложба, на балет – да, да – вчера, не преди година!
Бях сред природата
Почувствах я отново – толкова жива.
Поговорих и с Всевишния.
Помолих го да отмени това наказание, което ни изпрати
А всичко това, което ме споходи в събота се нарича Scheyern
То моето стана като латино-американски сериал.
Шегата настрана, но имам дълбоките подозрения, че във вените ми тече някаква южна-американска кръв.
Иначе как да си обясня този порив все към шаренкото, към цветното – колкото по, толкова по.
Да ви разкажа за вчера обаче.
Прибирам аз кецовете в шкафа, а там тече истинска стачка. Буйна и със заплашителни размери – трудна за овладяване.
Ни преговори, ни синдикати помагат – другите кецове скачат сърдито и люто. Лозунги, скандирания.
Казвам им – спокойно, малко търпение, ще се разхождате и вие!
Не! Веднага искали!
Не искали повече да чакат, цяла зима стоели на топло, имали нужда да се раздвижат.
Какви ли не тактики на преговори проведох, не излязох на глава с тях.
Бях не просто принудена, ами направо изнудена да ги разходя и другите!
От мен да знаете – купувайте си по един чифт кецове – да няма недоволни. Не като мен – че и бели, че и черни, че и високи, че и ниски – докато угодя на всички, то месечният календар е запълнен и първите пак ще креснат, че дошъл техен ред!
Та и в събота така. Ветровито, духовито – навън!
Посоката този път беше на запад!
Мястото е удивително!
Манастирът Шерин (така за по-лесно си го нареках аз иначе би трябвало да се произнася Шайерн)
Името на мен лично никак не ми звучи немско.
Крие история, чието летоброене започва още от есента на 1171 г.
В двора може да се види най-голямата камбанария в Бавария. Посветена е на Свещеното Сърце на Исус.
Тежи 6.2 тона и е с височина от над 2 метра.
Камбаната е закупена от местните след края на Втората световна война с големи усилия и жертви.
Можете да си представите какви бедни години са били тогава. Вярата обаче, вярата…!
Църквата е с удивителни барокови детайли и фрески, възстановени наскоро.
А около манастира – гледки ли са, чудо ли е…
Даже и постният март, в който всичко все още подремва, не може да скрие тази така семпла, но така истинска и неподправена красота.
Тази църковна обител сякаш е вградена в един пейзаж между търкалящи се хълмове, широки поляни, горски и полски пътеки, малки езерца, и нещо много изтънчено.
Сякаш са знаели, че душата ми е закопняла за изкуство – получих истинска галерия на открито.
Градината със скулптури „Изгледи на изкуството“ е създадена като част от фестивала „Изкуството в червата“, който се провежда всяка година. Произведенията са само от дърво, камък или метал.
„Галерията“ се намира в ниската долина, а неин естествен декор е фермерският магазин, в който се продава всичко, произведено в манастирските фабрики – от бира, ликьор, ракия и вина от италианската долина под Доломитите, до юфка горчица и даже яйца.
Трудно е да обясня защо, но и двете с Валя – моят сподвижник в този излет, единодушно възкликнахме – ние сме в Италия!
И нито мрачното небе, нито буреносния вятър, се осмелиха да ни развалят съботното настроение!
А след двет с Валя бяхме и на спектакъл – на „Лебедово езеро“.
В две действия. Първото ме позатрудни. Грациозната двойка беше решила да се крие зад папурите.
Как ли не се мъчих из шубраците да ги дебна.
Бях вече се отказала, когато на тръгване, те просто решиха да ни потанцуват.
Беше прекрасен балет!
Scheyern – Лебедово езеро на открито 
След него имахме нужда от мощна доза кофеин, който да ни върне в реалността!
Пфафенхофен – най-близкото място в околността, което е известно, че дори има български магазин.
Градчето се оказа приятен и достоен завършек на иначе известното като фатално 13-то число на третия месец.
Спретнато, уютно, хармонично. Имам чувството, че допреди минута майсторите са били тук и са боядисвали фасадите – всичко изглежда като току-що ремонтирано.
През 30-те години на 17 век Пфафенхофен е бил жестоко покосен от неистова чума.
След това го сполетяват размирни военни времена – английските хусари, след тях австрийската инвазия, в която френско-баварската армия е направо смазана.
Впоследствие се превръща в мека на търговци и занаятчии.
На широкия и просторен централен площад се издига новото кметство, което е открито още през 1868 година. На противоположната страна е Градската библиотека, която през 1877 е била училище. Повечето от сградите са на повече от век, но най-ярко изпъква бледо-резидавата със своите невероятни барокови детайли.
Да си призная – тези кецове ще получат награда.
Трябва да има поощрения!
И да знаете, че съвсем скоро това място ще разцъфне!
И ще бъде истинска пролетна феерия – експлозия от цветове и звук!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
За още теми и места може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
