Ammergauer Alpen
И пак дойдоха почивниците – време за какво?
За… излет!
Тази хубава думичка сякаш я бях забравила. Връща ме в детството, а в настоящето всичко изведнъж стана туризъм.
„Запознах“ се отново с „излета“, когато дойдох в Германия. Прочетох я първо в писмо от градината на сина ми, в което пишеше, че ще водят децата на излет в съседния парк.
И така излетите се върнаха в моя живот с пълна сила! Обичам ги!
Та в една ранна съботна утрин, след като ми пропадна едно жадувано пътуване до Еслинген, трябваше спешно да наместя План Б. Отворих пищова, отворих и картата. И почти мигновено ме връхлетя идеята за излет – Бад Колгруб. То е нито риба, нито рак – не пише да е село, но не пише и да е град, води се община (с малко над 2800 жители), разположено в Алпите, между Мурнау и Обераммергау. Маркирах си го на връщане от Алпите през март. После стана така, че пак пътят ми минаваше през него, когато се връщах от Вискирхе.
Близко е до Мюнхен и час по-късно се приземихме в тази малка планинска красота. Беше почти обед, събота, но градчето изглеждаше призрачно. За не повече от 45 минути го обиколихме и на длъж, и на шир, и ми стана тъжно.
Бад Колгруб бе първото място, което това нещо с име „Корона“ беше смазала зловещо, въпреки че уж вече се вървеше към нормализиране.
Затворени хотели, затворени магазинчета – никакъв живец. И няма кой да оцени това, което има. Това, което хората са градили някога.
Искрено се надявам да си върне всичко, което са му отнели, защото Бад Колгруб има славата на лечебен курорт още отпреди век и половина! Простира се в 7 махали, на три склона, по които се издигат пищните фермерски къщи, приличащи на хижи. Местните казват, че черпят своята сила от природата и най-вече от блатата – да, няма грешка. Блатата тук са под защита. Ето защо!
Преди около 20 хиляди години започнало топенето на ледниците и така се образувало огромно езеро. С времето то става блато, ато 1989 е защитено, тъй като Murnaer Moos – най-голямото алпийско мочурище в Централна Европа, (Мурнайското блато) представлява почти целия спектър от типични естествени морски биотопи с над 1000 вида цъфтящи растения, папрати, мъхове. Тук е концентрирана 1/3 от баварската флора. Броят на животинските видове се оценява на над 4000. Много от тях са застрашени в цялата страна.
Следвайки далекоизточната мъдрост – „Пътят е целта“ Бад Колгруб има 28 кръгови пешеходни пътеки с обща дължина над 300 км.
Ако обичате планинските преходи, то със сигурност този район ще ви допадне много. Особено гледките, които се откриват от Zeitberg.
Макар да е слабо известно всъщност Бад Колгруб има интересно и динамично минало.
Около 800 г. възниква първото селище. Името означава яма за въглища
1509 – вече има собствено училище
1835 – създава се цех за производство на телескопи
Малко по-късно, макар банята да е била все още непозната новост, благодарение на упоритостта на няколко мъже, започва изграждането на това, което днес наричаме накратко СПА.
1870 – смята се, че тогава се полагат основите на курортния туризъм, а местните казват, че заслугата е на д-р Саймън Спенгел от Мюнхен. Той е този, който открива лечебните свойства на водата в Бад Колгруб. Макар в началото условията на младия СПА-курорт да са примитивни, както ги описват хроникьорите, с времето те се подобряват.
Първият гост, който отсяда в Kurhaus e директорът на Източните баварски железници.
През 1908 тук се провежда и първото немско първенство по ски на баварска земя.
В разгара на Втората световна война в Колгруб живеят 1240 души, а се предлагат 885 легла за гости.
1941 т.нар. Kurhaus (лечебницата) се превръща във военна болница
1953/54 се изгражда и седалковият лифт до Hörnle
1959 – създава се спа-градината, спортно-развлекателен център, основно и средно училище и въобще се разширява мрежата от пътни и туристически пътеки.
И представете си след цялата тази богата история в сферата на курортното лечение това да бъде заличено просто ей така – би било кощунство, нали?
И понеже нашата разходка приключи за около 45 минути на колата и по обратния път към съседното градче – Мурнау. Посетих го през един лют мартенски снежен ден, но понеже ми легна на сърце, си обещах да се върна, когато отново бъдем свободни.
Речено-сторено!
20 минути по-късно вече хапвахме мелби в прекрасното градче с невероятните гледки към снежните Алпи.
Макар че идвах за втори път централната уличка с пищно изрисуваните фасади ми се стори много по-различна, огряна от щедрите слънчево-пролетни лъчи. Тук вече кипеше истинският живот – такъв, за какъвто си мечтаех месеци наред! И попивах всяка глътка от него с всичките си сетива!
А когато ги нахраниш тях – сетивата – с красота, те ти се отблагодаряват с енергия, сякаш си погълнал цялата витаминно-минерална таблица наведнъж.
Нали съм ви казвала как обичам импровизациите.
И пак на колата – този път към добре познатия ми Гармиш или по-скоро съседа му – Партенкирхен. Исках да потопя и сина ми в тази вълшебна уличка, по която се разходих през снежния март.
И въпреки че крачкомерът беше доста напреднал, кипяхме все още от енергия. Реших, че няма да е справедливо да сме били в Партенкирхен, но не и в Гармиш.
И така нашият съботен ден завърши там.
Една събота – четири излета! На това му се казва въпреки провалените планове, да напълниш душата с пълни шепи!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
