Баварски пътешественик – Дунавският пролом

Дойде ли есен и ме влече някъде към вода. Навярно защото не искам да пускам морето – искам да го имам вечно.

Когато обаче то е далеч му намирам заместник.

Дунав. Там, където реката се вие като змия между високите варовикови скали. Там, където можеш да кажеш, че „Животът не е моментите, в които дишаш, а моментите, които ти спират дъха!“

Donaudurchbruch или Дунавският разлом е есенен природе спектакъл, в който листата танцуват под есенното слънце и наоколо като брилянти искрят пурпурните нюанси, които като фойерверк угасват в реката. И чуваш шепота на гората, която разказва приказки.

Миналата година той бе обявен за първия национален природен паметник на Бавария. Тогава му се насладих и аз в тази есенна прелюдия, в която мястото изглеждаше направо неузнаваемо в сравнение с година по-рано през лятото.

Притежава и европейски диплом „Природен резерват“ още от 1978 г.

Разположен е между Инголщат и Келхайм и навярно е толкова красив, защото Творецът е започнал да работи върху него преди 150 млн. години. Тогава на това място е имало плитко субтропично море. Скалните стени на пролома са всъщност коралите и гъбите, които са образували могъщи рифове от варовик.

Специалистите казват, че преди около 200 хиляди години приток на първоначалния Дунав си пробив път през варовика, създавайки днешното речно корито на реката. Днес тези скали се издигат до 70 метра, а по върховете им като птици-великани са накацали дърветата – впечатляваща гледка, на която може да се наслади човек както от лодка, така и от кораб. А може и с колело по пътеките през билото или покрай коритото на реката.

Дължината на Donaudurchbruch е 6 км., а по вода се открива и невероятна панорама към Liberation Hall – паметник, построен в чест на победите над Наполеон в Освободителните войни, с алегорични статуи, представящи германските племена.

Разходката ни започна от абатство Велтенбург и продължи до Келхайм. Само по вода, но си мечтая да повторя това преживяване пеша или с колело. Бих се убедила и дали е толкова красиво и в другата част по Дунава – Рийденбург, Есинг, Прун.

А ако вие не сте били в Регенсбург може да направите разходка с кораба именно до там.

Donaudurchbruch има славата на един от най-красивите геотопа в Бавария. Струва си да се види през всеки сезон, но през есента той е като огромна цветна градина. Сякаш Моне, Сезан, Дега са се събрали тук със своите палитри. А те изглеждат така – всеки ден от годината има свой собствен цвят. А след това всичките 365 тона се умножоват по годините на земята. Вероятно така бихме могли да имаме броя на цветовете, които съществуват в тази вселена.

Толкова се радвам, че живея в свят, в който има октомври, беше казала канадската писателка Луси Монтгомъри. А аз бих допълнила – удивително е да наблюдаваш как остаряването може да бъде толкова красиво – пълно с живот, с енергия и с някаква особена призрачност.

Казват, че есента е последната усмивка на годината. Да си пожелаем тя да продължи до Коледа!

А следващият път ще ви разкажа за най-стария действащ манастир в Бавария – той е на повече от 14 века и е дом на една от най-старите пивоварни в света. Тя произвежда бира вече почти едно хилядолетие – началото е поставено още през 1050 г.

авторска рубрика: Димитрина Панудрова

за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо