Айбзее, Бавария – в подножието на най-високия германски връх – Цугшпитце
300 дни без слънце – кое е мястото?
А в Германия отново застудя – всичко потъна в дъжд и мрак. Температури като през март.
Вчера ми попадна една снимка. От най-високия връх в страната, потънал в снежни преспи.
Не знам защо, но обикновено върви една яростна конкуренция да се показват най-слънчевите места по света. Аз искам обаче да опровергая тезата, че мрачните места задължително са отблъскващи.
Нищо подобно! Те могат да пърхат красиво точно толкова, колкото и другите.
Казва се Айбзее. Намира се в подножието на най-високия планински връх. Образувало се е при топенето на ледниците. Тогава се откъсва огромна маса, предизвикваща невиждано по обем свлачище. Казват, че то е било като експлозия и може да се сравни с пускането на 220 атомни бомби наведнъж.
Останки от това свлачище могат да се видят и до днес около Hohen Seeberg.
Айбзее прилича на скъпоценен камък. Водите му блестят в стотици нюанси на синьо-зелено-лилаво-тюркоазено. Блестят дори и когато е облачно и мрачно. А то е тук такова 300 дни в годината.
В малките заливчета крякат малки патета, излюпени наскоро, а навътре се открояват осем островчета.
Изненадата е, че езерните води са доста топли през лятото. Въпреки че Айбзее се намира на почти 1000 метра надморска височина, температурата на водата през юли достига до 21 градуса. Сега все още е доста хладничко – с 10 градуса надолу.
Друга голяма изненада за мен лично бе, че Айбзее е частна собственост. Езерото принадлежи на семейството, което стопанисва хотела.
Малко над 7 км. е обиколката на езерото, за което са необходими 2 часа, за да се потопи човек в завладяващата красота от всички възможни гледни точки.
Рибарите казват, че тук е като рай за тях, защото могат да заложат въдицата за щука, няколко вида бяла риба, както и няколко вида пъстърва, също така шаран. Те обаче трябва да са гости на хотела – риболовът става само със специално разрешително и е възможен в периода 1 май – 1 октомври.
Само на няколко метра от езерото е и лифтът, който пътува към облаците – а, там негов постоянен собственик е най-високият германски връх – Цугшпитце (2962 м.). Точно за 10 минути съоръжението изминава 3600-те метра, а казват, че гледките се помнят вечно.
Недалеч от Айбзее е и най-вискота точка от границата – германо-австрийската. Казват, че оттам гледката от Айбзее е не по-малко впечатляваща.
Между другото границата е наистина само на няколко метра – от Westlicher Wasserfall до Eibseeblick West Stempelstelle, но не може да се премине отвсякъде.
Около Цугшпитце има няколко маршрута за катерене. Един от най-популярните – Höllental, датира от 1903 година.
За Айбзее често ще чуете – кристално-чисти води. Това обаче може да се каже за още много други езера.
Тук, в Бавария красоти дал Бог!
Всъщност ако трябва да сме честни той е бил много щедър. Раздавал е много и навред! Но малко имат съзнанието да пазят и съхраняват!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
