SHARE

Бадеми, смокини, маслини

Давам ви тези три дръвчета – можете ли да познаете накъде ще се отправим?

Ще добавя и още нещо – папагали

Няма да напускаме пределите на Германия! Оставаме все тук!

Затрудних ви, нали?

Тогава още няколко жокера!

Освен, че е с мек и топъл климат

е наричан – „Град на романтиката“

Смятан е за родина на прачовека!

Mритежава безценни средновековни съкровища,

бароков разкош.

Градът на Некар, смятан за олицетворение на Романтизма!

Това е Хайделберг!

Ако навън вали, не тръгвайте за Хайделберг!

Ако обаче не можете да се противопоставите на онова отвътре, което не търпи да стои на едно място, проверете си добре техниката. Камерата – налична, батерията – заредена, резервната и тя. Телефонът – и той като войник строен.

И никога, ама никога не тръгвайте с ботуши, подходящи за среща в женска копания в петък вечер.

Ето нагледно как изглежда един иначе великолепен и най-любимият на американците град – Хайделберг!

Да започнем съвсем отначало!

Името му се свързва с т.нар. Хайделбергски чвек. През първото десетилетие на ХХ век при разкопки, в близост до града, са намерени човешки останки на 600 хиляди години. Антрополозите дават име на откритата долна челюст, която е най-старата находка на пра-човек в Европа и единствената на изправен човек.

Не обаче това е причината да бъде увековечен от поети, писатели, историци, художници, романтици и философи.

Мястото, което е вдъхновявало Марк Твен и Гьоте, Хемингуей, Хегел.

Марк Твен, американският сатирик, разказвач и пътешественик идва в Хайделберг в същата година, в която България получава свободата си. Планувал е да остане седмица, а тези седем дни се оказали три месеца.

В писмо до американския посланик Тейлър на 7 май 1878 г. Твен пише от хотелската си стая над замъка Хайделберг:

„Уважаеми г-н Тейлър:

Може би ще останем тук в продължение на три месеца, до хотела на замъка. Този хотел се намира на около метър и седемдесет фута по-високо от замъка и разкрива гледка, която няма прилика в света.

И още един цитат от Марк Твен:

„Човек не се уморява да се разхожда из гъстите гори, които покриват всички тези високи планини, също Некар и които биха внесли съблазнителен и впечатляващ чар във всяка страна; но германските саги и приказки са добавили допълнителна магия към тях тук.“

Много местни патриоти смятат, че „Приключенията на Хъкълбери Фин“ всъщност не се случват по Мисисипи, а именно със сал, който по онова време е най-разпространеното средство за придвижване по река Некар.

Освен това Твен е обичал да се разхожда из Хайделбергската гора.

В своята книга Скитник в чужбина, 1880 г. (немското заглавие е „Разходки из Европа“) той посвещава 20 от общо 50-те теми на югозападна Германия, описвайки в сатирична форма пътуването на двама американци – един от тях самият г-н Твен, които пътуват през Европа – Германия, Алпите и Италия.

Днес на името на писателя има кръстен цял нов комплекс – Марк Твен Вилидж с 1200 жилища.

Всичко това има своята предистория. През 48-ма година американската армия се разполага в близост до казарма Кембъл, а за техните семейства се оформя Марк Твен Вилидж – своего рода мини-град с детски граадини, училища, детски площадки и църкви. Военните остават тук съвсем до наши днис – до 2013 г., когато се оттеглят, а всичко се прехвърля на Федералната агенция за имоти. След това и инвестиция от 350 млн. евро, комплексът се обновява.

Хайделберг е един от малкото градове, които оцеляват по време на Втората световна война. Причините – още от 19 век тук са следвали много американиски студенти, наред с това градът се ползва с висока популярност сред американската интелигенция. Единествено е разрушен старият мост – той е бил взривен от националсоциалистите, които са искали да забавят напредването на американската армия.

Извън темата за Марк Твен в Хайделберг се намира най-старият университет в Германия 635 години история.

Казват, че най-голямото му богатство са стените и стенописите и дори полюлеите, които разкриват една цяла епоха. И може би това е единственият университет, който има и Studentenkarzer. Това е бивш студентски затвор за всеки, който е дръзвал да наруши мира в университета.

И това, като че ли не е достатъчно – славата на Хайделберг е ненадмината като университетски център в областта на медицината и естествените науки със своите 9 носителя на Нобелова награда. Основан е от Рупрехт I, княз на Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, днес той носи имената и на двамата.

България също има връзка с това учебно заведение. Петър Хаджи Берович или накратко – Петър Берон, създателят на първия български буквар, философ и педагог, учен-енциклопедист, естественик, е учил медицина именно в Хайделберг, а за този факт припомня Паметна плоча в чест на българския учен. Тук е учил също и българският министър-председател, лидер на Либералната партия – Васил Радославов.

През склоновете на хълма Хайлингенберг преминава „Пътеката на философите“ (Philosophenweg), изградена между 1837 и 1841. Гориста пътека покрай хълма над река Некар, по която са се разхождали Гьоте и Хегел. Толкова е ценна, че строителството в тази част на града днес е забранено, а в този район вече над 20 г. се отглеждат и средиземноморски сортове грозде.

Освен това Хайделберг е част от туристическия маршурт Бергщрасе, както и Пътят на виното.

В старата част на града се намира една от най-дългите пешеходни зони в Европа (1.6 км). (Да не забравяме, че рекордът в това отношение е на България и моя роден Пловдив!) На нея са разположени много забележителностите, музеи.

И накрая остава да завършим с това, което е магнитът за всички векове наред – романтичният замък, който е на почти 800 години (датира от 1225). Строен е на няколко етапа, което до нас е оставило това богатство от няколко архитектурни епохи.

За него Марк Твен пише: „Лир на неодушевената природа – безлюден, детрониран, бит от бури, но царски спокоен и красив.

Бил е разрушаван многократно, а след последното нападение от французите дори е изоставен. Бил вече в развалини, когато е „открит“ от романтиците през ХVІІІ в., които са били омагьосани от него.“

Разположен върху терасирани градини, останалите от него руини му придават още по-голямо романтично излъчване.

Някъде прочетох, че в замъка е „заровена“ най-голямата бъчва за вино. Размерите й са впечатляващи – висока е 1,80 м и тежи 585 килограма. 387 бутилки с вино е реколтата, която излиза от нея.

Замъкът е място, вдъхновило толкова много творци от цял свят.

А всеки, който иска поне мъничко да се почувства като Марк Твен отсяда задължително в хотел „Хиршгасе“, който се намира в сянката на най-романтичния германски замък.

Хотелът датира от 1472 г. В началото е бил просто една кръчма, в която са се събирали студентите от местния университет. А своя отпечатък, че е бил тук е оставил Ото фон Бисмарк (известен с прозвището „железният канцлер), който е изрязал името си върху една от масите.

Хайделберг винаги е бил честа спирка за аристократите. Последната височайшна визита бе преди 4 години, когато британският принц Уилям и съпругата му Кейт също го посетиха.

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ Германия отблизо

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here