Рецепта за един перфектен почивен ден
Съставки:
- Автомобил, може да се замести и с онова нещо, което прави пуф-паф
- Подрастващ младеж или близък кръвен роднина, но може и приятел. В краен случай и сами да сте – също е перфектен вариант – ще угаждате само на себе си – какво по-хубаво!
- Щипка добро настроение
- половин резервоар
- поне бутилка вода или други освежаващи напитки – все пак навлязохме в лятното измерение
- любима музика, а може и само интродукция и да си направите концерт на живо.
- Изключвате часовника – в почивка сте, не бързате за нищо и никъде!
Просто се оставете да се носите по това, което онзи отгоре ви е подготвил.
А то е – ами не съм била в Рая, но си го представям точно така!
Винаги съм оспорвала схващането, че хубавите работи ставали бавно, но днес се предадох – така е!
Повече от 2 години чаках, за да стигна до това градче.
Ванген – някъде мернах снимки и поисках моментално да се пренеса там. Това са моите градчета – малки, но дълбоки. Бях планувала да го посетя с пукването на лалетата, тогава обаче все още живеехме по правилата, познати по затворите. И ей, така – спонтанно в средата на седмицата реших, че е време.
Преждевременно се бях запознала с моята колежка Олга. Макар че тя е работила дълги години за онова нещо, което ние на жаргон наричаме „телевизора“, не сме имали късмета да се запознаем там. Съдбата решила да ни срещне на чужда земя.
Какво е Ванген ли – напишете всички прилагателни, описващи най-удивителните места, сега ги умножете по 1000. Ще получите приблизителна картина.
Ванген (Wangen – не знам дали името идва от буза) im Algäu (Алгой – това пък е областта), е бивш иператорски град с много исторически сгради, внимателно реставрирани. Носи му се славата, че тук се намира една от най-красивите улици в южна Германия. В добавка – 25 каменни фонтана, чугунени и забавни фигури като кочинката на прасенцата, стрялещите войници и още много…
Ако в Алпите къщите разказват приказки, тук това правят скулптурите. Жената с котките и малкото мишле скрило се в краката й, а до нея се намира магарешката мелница. Тя е на повече от пет век. В началото е принадлежала на съседната болница и е била в експлоатация до средата на 40-те години на ХХ в.
Разхождайки се попадаме и на професора с камарите с книги или „търсачът на истината“, който е спуснал котва пред библиотеката. Той е отворил магическия квадрат на магическата формула, която му е предадена от Помпей и се опитва да разбере тайната, която обаче все още остава неясна.
Преминавате кулата и оттатък ви очакват „Магарените етюди“ – аз ги кръстих така – множество сцени от миналото, пресъздадени по един изключително интересен начин.
Някъде на съседния площад се намират и прасенцата, три от тях се въргалят в локвата, а други две са тръгнали да бягат.
Най-обаче ми се стори интересна една от скулптурите, която се намира край запазените градски укрепления, до реката, която аз си кръстих „Махмурлук“.
Впрочем ако си правите среща във Ванген внимавайте – в града има няколко кули и може да се окаже, че вие чакате на „другата“, както стана при нашата среща с Олга.
Така например градската порта, известна още като Ravensburger Tor, се споменава за първи път през 1472 г. Подобно на „колегата си“ – Martinstor, получава сегашният си вид през 1608 г. и оттогава е в ренесансов стил.
Там някъде, на централния площад, където е кметството, се намира жълтата сграда с орела, а уличката отвежда до Мартинстор.
До нея се достига по… Парадийзщрасе. Ами верно е като парадийз това градче. Тази кула – Мартинстор, носи името на близката църква и датира от средата на 14 век. В кулата има различни стаи, както и останки от готическа живопис. От южната страна на портата има часовник, който кратко съветва: „Не бързайте!“
Кметството е не по-малка забележителност със своите пищни барокови елементи. Църквата обаче се намира встрани и в момента е „опакована“, тъй като се реновира фасадата. Тя е католическа – на името на Св. Мартин, началото й започва още от 14 век, както и Пфафентурм, който пък е в съседство.
Встрани на кметството се намира и една закачлива водна скулптура – внимавайте покрай нея, периодично изпуска водна струя!
Гардската хазна се помещава в друга забележителност – рицарската къща. Тя е построена в начолото на ХIХ в. (1803 г.) малко преди градът да загуби своята независимост и да премине към Бавария.
За най-старата светска сграда се смята къщата на гилдията на тъкачите, построена от самите занаятчии, а някога социалният живот в нея е бил изключително динамичен, защото тук са се събирали представители ни всичките четири гилдии в града. В нея има стенописи от епохата на Ренесанса, а днес се използва за концерти и различни културни събития и срещи. В миналото във Ванген е било силно развито ковашката търговия
Една от най-известните улице обаче носи името Herrenstraße – или „мъжката улица“. Смята се, че това е една от най-красивите улици в цяла южна Германия. Запазила отчасти късния готически характер, повечето къщи, които се издигат по нея са построени през първата половина на 16 век, след опустошителен пожар, вилнял в градчето. Нарича се така, защото в миналото на тази улица са живеели главно господата от града, кметовете, светниците и други представители на градския елит.
До мъжката улица се намира какво – половинката й или „женската кула (Frauentor), която е с поразителна живопис. Тя всъщност е като заключителен акорд на тази приказна разходка. Преминете ли през портата й, напускате пределите на стария град. Няма данни кога точно е построена кулата, но се предполага, че е съществувала през 12 век.
Още една кула се издига във Ванген и тя се нарича „Прахообразната“ или още багрилото. Историята й може да се проследи от началото на 15 век.
Ванген е уникален – както Олга каза – ако ги няма табелите досущ като декор за филм.
Уличките се вият, а по тях са се надиплили коя от коя по-пъстри и изрисувани фасади. Изглеждат толкова свежи сякаш майсторите са боядисвали до тази сутрин. И се редуват – ярките къщички, така типични за съседната провинция – Бавария, с онези с гредите – фахтверк. Миналото си казва думата, защото това градче е принадлежало и към двете првинции. И този толкова прелестен пейзаж се допълва от сюжетите на скулптури, които могат да се видят из целия град.
Въобще Ванген е град на кули, порти, спретнати и колортни къщи на старите гилдии и множество скулптури, излезли изпод ръцете на майстори с богата фантазия. Ванген е като наниз – архитектурна поредица от романски, готически, ренесансов и бароков стил и в добавка великолепни флорални декорации.
Ако обичате музеи тук може да посетите музея на сиренето, както и този на „механичните музикални инструменти“. За жалост все още са затворени.
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ Германия отблизо
