SHARE

BergTierPark Blindham – планински парк за животни Блиндхам

Зажаднели за слънце и разходка сред природата в един топъл, неделен, февруарски ден се озоваваме в Блиндхам. Бях го открила още в късна есен, но тогава застудя и остана в листата „чакащи за посещение“. Намира се изключително близо до Мюнхен, особено до източната част на града – около 40 км. или толкова, колкото с метрото да се стигне до централната част.

Пристигаме около обед, а наоколо всичко е потънало в снежна белота. Слънцето е щедро и се раздава като през пролетта, за наша радост. Това обаче създава леки затруднения за колите. И все пак това е Германия, веднага е създадена организация. Един мъж предупреждава кои автомобили биха могли да се качат почти до входа на парка и за кои е препоръчително (задължително) да останат в ниската част. Дискриминация, както каза нашият приятел. Те бяха с една от най-желаните марки коли, гордост на германската индустрия – Мерцедес. Оказа се обаче, че в този случай това си е направо „недостатък“, защото нямаха право на избор и трябваше да паркират в началото. И да изскачат баира. Е, нали е неделя, време за спорт, какво пък… Никой не се е оплакал. Един сюжет, от който може да се роди прекрасен виц!

Ние бяхме с японска кола – о, какво щастие! Като баровци се озовахме направо пред входната врата. Само някой да е посмял да каже нещо по адрес на азиатските возила. Железни машини! На връщане видяхме, че дори и в ниската част някои паркирали коли се налагаше да бъдат издърпани. Ама то „настилката“ така беше поддала… Естествено беше осигурена специална машина и всичко ставаше за секунди. Нямаше напрежение, нямаше клаксони и цветущи изрази, отправени по родова линия.

Извън шегата организацията наистина беше перфектна, така че да не затруднява движението и да не отнема от ценното време за забавление.

Паркът

Той е разположен в гората, подобно на друг популярен от този род парк – Поинг. Още с влизането се открива великолепна гледка към Алпите. Паркът е дом както на местни, диви животни, така и на редки домашни видове.

Още в началото ни очакваше среща с една непозната порода кафяви планински овце, които изглеждат толкова добродушни и спокойни, сякаш за да компенсират кипящата детска енергия, която витае във въздуха. Тук са и красивите кози от породата „Вале“ с черни шии, търсейки нежност, ласки и нещо за хапване.

Доза битова, но изключително важна информация, за да не изхвърлите някои красиви боти, като мен. Бъдете подготвени. Ако посещавате парка дори и през топъл ден, но през зимен месец, най-доброто облекло за децата са непромокаеми панталони и гумени ботуши. Впрочем гумените ботуши са препоръчителни и за родителите. Когато ние го посетихме навсякъде беше толкова кално и размекнато и установихме, че сме изключително неподходящо обути, но нямаше връщане назад… прежалихме обувките.

Още в началото на парка има разни съоръжения за игра за децата. И така неусетно се спускаме надолу по склона, спирайки се на всички места, които привличат вниманието на децата. Стигаме и в ниската част, а напред пред нас тичат малки сърни. Някои елени пък са избрали да се отдадат на почивка под дебелата сянка на дърветата, наблюдавайки обаче с нескрит интерес какво се случва около тях.

Неусетно подмамени от движещите се грациозни сърни навлизаме към тяхната територия. Те се движат на стада, позволявайки понякога да се скъси дистанцията. За жалост се намират и деца, които намират за голяма забава да ги гонят с боен вик. Очаквано – това плаши животинките и те се оттеглят на достатъчно голямо разстояние, което да им даде сигурност и спокойствие, че няма пряка заплаха за тях и не са изложени на риск.

Погледнати отстрани навярно сме изглеждали много комично, защото някои от нашата групичка бяхме като кънки на лед и се въртяхме като в пародиен танц. Добре, че все пак се оказахме късметлии и никой не успя да падне и да се превърне в конкуренция на дивата свиня, която се търкаляше в калта в горната част на парка.

Това, което пропуснах да отбележа е, че децата имат възможност да се докоснат максимално до дивия свят на тези животни. Как – естествено чрез храната. С нея може да се скъси дистанцията максимално и дори да ги погалиш. Безразборното хранене обаче е напълно забранено, защото може да бъде опасно и смъртоносно. На входа и в кафенето можете да се купи специална храна.

Навлизаме в дълбоката гора. Там ходенето става една идея по-лесно, защото снежната настилка е стабилна, не е размекната. Срещаме се с баба Меца, но за жалост сърните не ни последваха, навярно защото публиката бе твърде много…

Слънцето като крадец се прокрадва изпод клоните на дърветата. Представям си каква уханна прохлада е в горещите дни…

Излизаме от короната на високите борови дървета, слънцето отново се показва, а по път има още интересни места за игра.

Хижата, където човек може да си направи и пикник или пък да спре за почивка и хапване

Неусетно се оказваме, че сме направили обиколка и сме отново в подножието на стария хамбар. А там ни очаква една много различна порода дива свиня, която е толкова огромна, че е чудно как изобщо успява да се движи.

След нея са конете, магарето, а над тях се вижда ламата.

Завършваме обиколката там, откъдето започнахме. И докато ние се чудим къде ще обядваме децата вече са нахълтали в детския клуб.

Вече 4 години паркът не се налага да затваря дори и през зимните месеци, тъй като разполага с голяма зона за игра на закрито. Това е една къща с 2000 кв.м. площ, в която има тунели, пързалки, люлки, рампи – и какво ли още не, разположени на цели три етажа. Единственото, което трябва да съобразите е да имате поне 2-3 чифта резервни дрехи, защото след толкова много тичане, децата изглеждат така, сякаш излизат от басейна – нещо като потен душ. Игралната част е изградена на мястото на старата ферма. На това място преди 2015 г. е имало хамбар. От старата плевня няма и помен и едва ли някой би могъл да си представя, че тази постройка я замества. За най-малките деца приземния етаж е превърнат в замъчен свят с гигантски пясъчник. За родителите, които се нуждаят от глътка спокойствие има специално създадена светла стая с алпийска панорама и много шезлонги, на които да разпуснат.

Не забравяйте

Все пак това е зона, в която децата не само тичат, а и пълзят. По тази причина влизането с обувки е забранено. Ето защо са необходими пантофи или дебели чорапи. Изискването е валидно и за родителите. И още нещо – родителите, които остават вътре просто за да наблюдават игрите на децата трябва да знаят, че температурата не е по-висока от тази навън. Отоплява се единствено приземния етаж.

Оставяме 6-годишните юнаци да тичат на воля, а ние се потапяме в дълбочината на отсрещните планински върхове, отдавайки се блажено на събирането на витамин Д.

Истинска зимна нирвана, която от време на време е нарушавана от един пообъркал се петел, който извива щедро глас, сякаш е на концерт.

Полезна информация:

Работното време през летния сезон – 9 – 20 ч., всеки ден

Зимен сезон – 10 – 18 ч.

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

Всички права запазени

Още в рубриката Култура и туризъм:

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here