Ако харесвате Прага или сте влюбени в нея можете да натиснете копчето на дистанционното точно сега и да се намерите някой от десетките хвалебствени статии за този град.
Ако не търпите мнение различно от вашето, то тогава не си губете времето да продължавате с четенето!
Ако пътувате често то навярно трябва да знаете, че всеки има различни интереси и всеки има различен вкус. Това, че дадено място има история, архитектура, забележителности не е гаранция, че ще допадне на всеки.
Довиждане!
Това е вторият ми разказ за чешката столица. Първият отпуши една дузина напрежение и показа една от най-нелицеприятнаите черти от народопсихологията на българина – „Аз съм прав, всички други сте глупаци!“
Така или иначе този пътепис беше написан, единствено си нямаше заглавие. Е, дължа го на всички в дискусионния форум. Благодаря ви – „роди се“ нещо полезно! „Посвещавам“ този пътепис на всички, които не пестят епитети по адрес на ближния си!
И така – ден втори в чешката столица!
След като през първия ни ден Прага не ни показа особена гостоприемност, през втория тръгнахме с напълно изтрити предубеждения и с нагласата, че това е нашият първи ден. Имахме късмет и с времето. Не валеше и даже слънцето срамежливо реши да се покаже. Небето беше обсипано с най-пухкавите облаци, в които ти иде да се гушнеш. Сърце мъжко не трае – макар да бяхме изморени хукнахме от рано по пражките улици.
Този път плувахме в познати води. Още вечерта бях начертала примерния маршрут по картата, която имахме.
Започнахме от Obecní dům (макар че на много места се превежда като Обществения дом беше ми казано, че това не е точен превод, за това използвам оригинала) – великолепна сграда, през която минахме вечерта, но дори и тогава блестеше със своята пищност. Наричат я пражкия Ар Нуво. В края на XIV в. крал Вацлав IV издига на това място резиденция „Кралски двор“. В екскурзоводските бележки на една дама прочетох, че няколко чешки крале живеят в нея и точно оттук са тръгвали някога пищните процесии при коронация на нов крал*. Десетки орнаменти подчертават нейната грациозност.
Няколко столетия по-късно – в началото на ХХ век е решено на това място да се издигне сграда за културни и обществени прояви. Обявен е и конкурс, който се печели от двама архитекти, автори на разчупената архитектура, съчетаваща и ренесансово-бароково елементи.
Сградата е открита тържествено през 1912 г., като за повече от 100-годишното си съществуване е била домакин на две изключително важни исторически събития – октомври 1918 г. от балкона е провъзгласено създаването на Чехословакия. 1989 г., по времето на Нежната революция, тук се провеждат срещите на все още управляващото комунистическо правителство и новосъздадения Граждански форум, чийто лидер е Вацлав Хавел.
За мен този Обществен съвет е еквивалентът на НДК – само като функция, естествено, че в архитектурно отношение е трудно да се сравняват по ред причини. Пражката сграда има множество зали една, от които е концертна – „Сметана“, с 1200 места. На нея концерт изнася и Соня Йончева. Казват, че в Обществения дом се намира най-старият бар в Прага – Американският.
Срещу Обществения дом се намира и най-важната финансова институция в Прага – Народната банка. Изградена е в стил, който още повече подчертава красотата и изяществото на културния център.
След като се насладихме на Обществения съвет, а той имаше удоволствието да ни позира на едно загадъчно слънце, позволяващо добри фотографии, поехме по улица Naprikope. Пешеходна зона, която някак ми напомни на централната улица в Пловдив. Всъщност имаше и причина да изберем точно тази част – на картата беше означено, че има Музей на играчките. Преди да достигнем до него обаче се озовахме в истинско приказно царство – магазинът Hamleys. Два етажа – не просто магазин, а детски клуб с много забавления. Да ти се прииска да бъдеш дете…, особено когато си раснал в България в период, в който да притежаваш ходеща кукла от Съветския съюз, бе истинско щастие. Вита пързалка, която започва от втория етаж и се спуска надолу, огромни чудовища, пиано, на което да свириш скачайки от крак на крак, багер, с който да събираш множество топчета, стрелба… каквото може и не може да си представи детското въображение.
След като задоволихме желанията и на най-малкия пътешественик – 6-годишният ни син, продължихме по пешеходната улица. Тя е идеална за женско пазаруване.
Пътьом се „подкрепяме“ с rdelník– това е тестена фуния, пълна с крем. Смята се, че сладкишът има унгарски произход, но с времето е придобил традиционна чешка слава.
Стигаме до търговски център Koruna Palace, а уличката пред него, която отвежда до Националния музей на Прага, е превърната също в занаятчийско ателие.
За жалост Пражкият музей бе затворен за реконструкция.
Там някъде по „трасето“ се натъкваме и на джаз клуб Редута.
Така и не разбрах защо точно така се казва, но е с много висок рейтинг в категорията клубове за соул музика. Съществува от далечната 1958 г. Чудя се дали и в тогавашна Чехословакия джаз-музиката се е смятала за упадъчна и в графата „враг на народа“?!?
Две преки по-надолу се намира и библиотеката, която носи името на Вацлав Хавел.
Там някъде открихме и Музея на играчките. Беше малко разочароващо, защото се оказа магазин на Лего – доста тесничък, до степен, в която чак можеш да развиеш клаустрофобия. В сутерена му се намира въпросният музей. Не ни вдъхна доверие, за това решихме да пропуснем посещението.
Продължихме по същата улица, а в далечината се виждаше реката. Преди нея се простираше модерна стъклена сграда – театър „Нова сцена“.
Модерното се оглеждаше в старинното. И буквално, и метафорично. Съжителстваха така скаш си хортуват прабаба и внуче. Веднага след него, но някак в пълен синхрон и без да си „пречат“ се издига Националният театър на Прага – величествена сграда в неоренесансов стил, на чийто сцени от 1881 г. се представят освен театрални и оперни постановки и балет. Централният й вход гледа към река Вълтава. Пренесохме се в миналото – ретроавтомобили от 30-те години на ХХ век се движеха по улиците, а компания им правеха и трамваи в старинен стил.
Пражкият национален музей ме респектира напълно. Имам си една своя максима – по институциите можем да научим за миналото. По поддържането им – за настоящето. Отношението към изкуството разкрива душата на един нация, смятам аз.
Любимият ми пример е с Италия. След Втората световна война първото нещо, което се залавят да възстановяват са сцените.
Срещу театъра е Мостът на легионите. Някъде бях чела, че в Прага има над 300 моста. 18 от тях са над река Вълтава, а другите са разположени на по-малки реки, потоци и долини.
Продължихме покрай реката в посока Карловия мост. Непосредствено преди да го достигнем видяхме и Музея на Сметана – патриархът на чешката музикална култура. Автор на шест симфонии под името „Моето отечество“ за чехите освен музикален гений, той е и будителят, който работи за възраждане на майчиния език и еманципиране от австрийското влияние.
Музеят сякаш наднича над река Вълтава а от него се открива панорамна гледка към замъка и Карловия мост – най-дългият средновековен мост в Европа.
Карловият мост – това е истинска художествена сцена – музей на открито, галерия, в която, освен че човек може да се докосне до творбите на местни художници, има удоволствието и да им се насладим под звуците на характерна чешка музика. Гледки, музика, изкуство – храна за душата, гальовност за ушите и наслада за очите…
Разходката ни по моста, който е на почти 620 години и свързва Мала страна и Старе место, продължи дълго. Дължината му е половин километър, а на него се издигат множество скулптури (не ги преброих, но за техния брой има противоречиви данни – от 30 до 36), сред които на Кирил и Методий (петата от дясната страна ако идвате от Източната кула и се движите в посока замъка).
В началото на XII в. тук е имало каменен мост, който обаче при наводнение през 1372 г. е разрушен. Малко по-късно по времето на Карл IV (крал на Бохемия и Моравия и император на Свещената Римска империя) започва изграждането на сегашния мост. Бароковите статуи са поставени между XVII XIX век, оригиналите им се намират в Лапидариума, за да се запазят за поколенията. Някои туристи ги използват да поседнат, уморени от дългото обикаляне. Това обаче е забранено и полиция веднага се намесва. По този мост върви т.нар. „Кралски път“*. Пак по този мост шведите атакуват Прага в средата на XVII век.
От Карловия мост навлизаме в Мала страна. Първо слизаме вдясно под моста. Ако сте с деца – има чудесен кът за игра и почивка. Имаше и нещо като ресторант.
След паузата за най-малките от групата потетляме в търсене на стената на Джон Ленън – намира се на Velkopřevorské náměstí. На картата изглежда някак сложно да се стигне дотам, но всъщност от моста втората пресечка се свива вляво и се излиза на мястото. Ориентир е знакът на Малтийския кръст.
Попадаме в друга епоха, в друго свят, с други идеали… Пълно е с млади хора, за чийто родители вероятно името Джон Ленън е било символ на свобода.
За чехите Бийтълс и водещата фигура в тяхната група – Ленън, са символ на онази форма на протест, която дръзват да изразят още в края на 70-те години на ХХ век. Тази стена се появява през 80-те години след смъртта на певеца. Не е известно нито чия е идеята, нито кои са първите, които започват да рисуват графити по стените на оградата на един от манастирите на Малтийския орден.
По време на комунистическата диктатура са правени множество опити събиранията на младежи да се забранят. Рисунките са били изтривани множество пъти от полицията, но службите така и не успяват да опазят нито стената чиста, нито да изкоренят срещите, най-масови на 8 декември. Поставяни са камери, денонощна охрана, имало е арести и репресии…, но терорът на комунистите не пречупва хората.
Днес чехите споделят, че тази стена е по-малкият брат на Берлинската стена. Те смятат, че точно това място им е давало вяра, че протестът им може да успее и че това място е част от пътя, който изминават за да стигнат до Нежната революция.
От другата страна на стената се намира Музеят на Кафка. Пропускаме и него за да имаме повече време за Замъка Храдчани.
Катерим стръмната калдъръмена улица, за да се изкачим до площада, на който се намира. Днес той е официалната резиденция на чешкия президент. Разположен е на хълм в кв. Храдчани, за това и често е наричан замъкът Храдчани. Датира от IX в., а вътре се съхраняват съкровищата от кралете на Бохемия. Според Книгата рекордите на Гинес това е най-големият древен замък в света. В рамките на крепостта се намират катедралата Св. Вит, в която са погребани много от кралете на Бохемия и базиликата Св. Иржи. Освен това има манастир, няколко кули и галерии, и дълга градина по цялото протежение на замъка.
Ако трябва да бъда честна катедралата в Будапеща ми хареса далеч повече.
Намерих удивителни прилики между катедралата „Свети Вит“ и поне още две други катедрали в Европа.
По отношение на замъка също мисля, че има далеч по-сериозна конкуренция.
И още от атмосферата.
От височината на замъка се вижда почти цяла Прага. Нямахме далекоглед, но с просто око златни кули не видяхме, колкото и да се взирахме.
Спускаме се от замъка и излизаме на площада, където се намира Философския факултет на Карловия университет – най-старият в Централна Европа и сред най-старите университети в света, основан в средата на ХIV в.
За него в Уикипедия прочетох, че е основан от представители на немската общност и до края на ХIХ век обучението се води на немски. По примера на унгарския елит чешката интелигенция, чешките будители, се противопоставят на политиката на германизация и университетът е разделен на два потока – чешки и немски. През ноември 1939 г. Чешкият университет е закрит, а много от неговите студенти и професори са депортирани в концлагери. През октомври 1945 г. последва закриване пък на немския университет и възстановяване на Чешкия университет.
Уморени от дългия преход си избираме едно кафе, което прилича на Библиотека. Този път храна и за стомаха с един вкусен сладкиш чието име не запомних.
Налага се да плащаме кеш – в крони. Опитах се да установя какъв е стандартът в Чехия. Е, г-о-о-о-олямо смятане падна. Тогава за първи път се убедих в голямото предимство на еврозоната с всичките й критики и недостатъци! Като отворихме дума за парите – почти навсякъде може да се разплаща с карта. Все пак обаче при дребни покупки е добре човек да има и местна валута. Българи от Чехия ни посъветваха да теглим диретно от банкомат, така и правихме.
Въртяхме-сукахме по пражките улици и пак се озовахме на Карловия мост, а оттам и на площада в Старо место. Светлини блещукат отвсякъде, придавайки своеобразна тайнствена магичност на сградите по площада. На него пък са издигнати множество павилиони с ръчни сувенири.
И заваля. Тихо, кротко и без предупреждения. Мен обаче времето не ме изненада. Бяхме подготвени не просто с чадъри и якета с качулки, а с истински аксесоари за валежи – дъждобрани. В този момент установих, че това е най-доброто нещо, което се намираше в чантата ми. Исках да благодаря на създателя му, но установих, че нямам ни най-малка представа нито кой е, нито от кога съществува. Оказва се, че първият вариант е на повече от 8 века и тръгва от Ломбардия. През XVIII в. се продължава с експериментите като върху платове се наслагва восък, каучук, корк и други материали, които да бранят от дъжд и влага. Едва обаче през ХХ век – 1965 г., в Париж е създадено водоустойчиво яке, което при това има функцията да се свива в малък калъф.
След известно лутане в търсене на типичната пражка кръчма, капнали от умора и леко премръзнали, намерихме истинска находка – пивоварна с жива музика и традиционна чешка кухня. Беше задушевно и уютно. Гостите бяха както много местни, така и туристи. Акордеони и чешки ритми. Чешка бира и джоланчета. Идилия, от която доволно преглъща и душата, и тялото. За по-капризните вероятно чешката кухня няма да се хареса, но ако човек обича традиционното немско меню, то няма начин да не хареса и чешкото.
За всички, които стигнаха до тази точка – благодаря ви за вниманието! Ето още един фотомикс от Прага.
Така видях Прага аз, ако вие имате вашата история – чудесно, можете да я разкажете на всички!
авторски текст и снимки: Димитрина Пандурова
още в рубриката:
Прага – една разочароваща мечта
250-метров мост се срути в Прага, има пострадали
Замъкът Девин – символът на славянството
„Лю“ като любов…, не… като Любляна
Малката Виена или кой е градът на банатските българи и на Тарзан
ДНИ НА СВЕТИ МЕТОДИЙ В ГЕРМАНИЯ
