Ooops... Error 404
Sorry, but the page you are looking for doesn't exist.
You can go to the HOMEPAGE

OUR LATEST POSTS

Баварски пътешественик – Дунавският пролом

1

Дойде ли есен и ме влече някъде към вода. Навярно защото не искам да пускам морето – искам да го имам вечно.

Когато обаче то е далеч му намирам заместник.

Дунав. Там, където реката се вие като змия между високите варовикови скали. Там, където можеш да кажеш, че „Животът не е моментите, в които дишаш, а моментите, които ти спират дъха!“

Donaudurchbruch или Дунавският разлом е есенен природе спектакъл, в който листата танцуват под есенното слънце и наоколо като брилянти искрят пурпурните нюанси, които като фойерверк угасват в реката. И чуваш шепота на гората, която разказва приказки.

Миналата година той бе обявен за първия национален природен паметник на Бавария. Тогава му се насладих и аз в тази есенна прелюдия, в която мястото изглеждаше направо неузнаваемо в сравнение с година по-рано през лятото.

Притежава и европейски диплом „Природен резерват“ още от 1978 г.

Разположен е между Инголщат и Келхайм и навярно е толкова красив, защото Творецът е започнал да работи върху него преди 150 млн. години. Тогава на това място е имало плитко субтропично море. Скалните стени на пролома са всъщност коралите и гъбите, които са образували могъщи рифове от варовик.

Специалистите казват, че преди около 200 хиляди години приток на първоначалния Дунав си пробив път през варовика, създавайки днешното речно корито на реката. Днес тези скали се издигат до 70 метра, а по върховете им като птици-великани са накацали дърветата – впечатляваща гледка, на която може да се наслади човек както от лодка, така и от кораб. А може и с колело по пътеките през билото или покрай коритото на реката.

Дължината на Donaudurchbruch е 6 км., а по вода се открива и невероятна панорама към Liberation Hall – паметник, построен в чест на победите над Наполеон в Освободителните войни, с алегорични статуи, представящи германските племена.

Разходката ни започна от абатство Велтенбург и продължи до Келхайм. Само по вода, но си мечтая да повторя това преживяване пеша или с колело. Бих се убедила и дали е толкова красиво и в другата част по Дунава – Рийденбург, Есинг, Прун.

А ако вие не сте били в Регенсбург може да направите разходка с кораба именно до там.

Donaudurchbruch има славата на един от най-красивите геотопа в Бавария. Струва си да се види през всеки сезон, но през есента той е като огромна цветна градина. Сякаш Моне, Сезан, Дега са се събрали тук със своите палитри. А те изглеждат така – всеки ден от годината има свой собствен цвят. А след това всичките 365 тона се умножоват по годините на земята. Вероятно така бихме могли да имаме броя на цветовете, които съществуват в тази вселена.

Толкова се радвам, че живея в свят, в който има октомври, беше казала канадската писателка Луси Монтгомъри. А аз бих допълнила – удивително е да наблюдаваш как остаряването може да бъде толкова красиво – пълно с живот, с енергия и с някаква особена призрачност.

Казват, че есента е последната усмивка на годината. Да си пожелаем тя да продължи до Коледа!

А следващият път ще ви разкажа за най-стария действащ манастир в Бавария – той е на повече от 14 века и е дом на една от най-старите пивоварни в света. Тя произвежда бира вече почти едно хилядолетие – началото е поставено още през 1050 г.

авторска рубрика: Димитрина Панудрова

за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо

Коледни базари 2021 в Германия

0

Германия вече се подготвя да освети дворци и крепости, манастири и площади, които ще отворят порти към едно приказно коледно пътешествие.

2048 – не това не е годината, в коато на планетата Земя ще пристигнат извънземните, макар че нищо не се знае, а това е броят на коледните базари в Германия, които са планувани да се проведат.

Кога – от втората половина на ноември до Коледа. В някои случаи и няколко дни по-късно.

Как – повечето организатори планират 2 или 3 G правила (с тест, с ваксина или с документ за преболедувал)

Като цяло обаче все още правилата не са напълно ясни. Така например някои базари вече са обявили, че ще затварят по-рано вечер – до 20-21.30. Други обаче заявяват, че ще останат отворени до късно за да се избегне струпването на хора в определени часове

Най-много те ще са в Баден-Вюртемберг – 356 базара, след това Бавария с 9 базара по-малко. Третата позиция е за Северен Рейн-Вестфалия.

Първият за годината базар вече отвори и това „Зимна магия Берлин“, който започна преди дни – на 5 ноември. След отмяната през 2020 тази година посетителите ще имат повече време да се насладят на атмосферата.

Christkindlmarkt в центъра на Мюнхен пък ще продължи до 9 януари, което е с две седмици повече от обикновено.

Световноизвестният Christkindlmarkt обаче в Нюрнберг ще бъде също толкова дълго и също толкова голям, колкото винаги, заявяват организаторите. Различното през тази година е, че този път павилионите ще бъдат разпределени на няколко вътрешни градски площади, а няма да бъдат концентрирани на централния площад пред катедралата, както е по традиция. Другата промяна е, че откриването с детето на Христос няма да бъде от балкона на Фраункирхе, а ще се предава само по телевизията.

Интересът към базарите тази година е неимоверен, особено след като миналата година тяхното провеждане беше невъзможно.

Добрата новина е, че за първи път вече има полети и от Пловдив до летището в Алгой, Бавария. Това място е добра отправна точка за разходка в двете провинции – Баден Вюртемберг и Байерн.

Коледните марктове са разделени на тематики – традиционни, средновековни, романтични и даже и носталгични. Примери в това отношение са Берлинските – пред замъка Шарлотенбург и в Потсдам.

В сиянието на свещи и комини, изложителите ще оживят атмосферата с впечатляващите павилиони на открито, показвайки изобилие от традиции – занаяти и костюми от древността, ръчно изработени бижута, плетива, коледна украса!

Уханни лакомства по стари рецепти с чаша греяно вино и под звуците на музика на живо. За истинска достоверност към пейзажа се включват и герои от приказки и легенди, баронеси и графове от княжества заживяват отново.

Коледните базари са комбинация от традиции, майсторство, естетика и се опитват да дадат друг облик на иначе така забързания предколеден сезон.

Средновековните базари са като едно пътуване векове назад със светлината на факли, газени лампи и занаятчии, които възраждат отдавна забравени умения. Филигранни произведения на изкуството се създават под изкусните ръце на ковачи, майсторите на духано стъкло, стругари и много други. Средновековните костюми и шапки са също толкова част от типичната гама, както и рога за пиене, ръчно изработени сапуни и всякакви билки.

Кухнята:

супа от лимец, хрупкаво печено джуланче или пък печено прасенце на шиш, ръчно разточена питка с благоуханни билни и рицарска храна, горещо вино сладка медовина и разбира се стотици видове бира.

Веднага щом се стъмни фонът се потапя в мистична игра на светлина със свещи, фенери, пукащ лагерен огън, а динамиката се поддържа от музиканти, които свирят на лютня, коледни песнопения и жонгльори.

В случай, че пътувате от България до Меминген може да апосетите следните базари:

Еслинген 23.11.2021 – 22.12.2021

Дурлах (Карлсруе)

Мюнхен 25.11.2019 – 23.12.2019

Освен това още:

Улм

Щутгарт

Констанц

Гармиш-Партенкирхен

Линдау

В тези места се провеждат романтични базари.

От Варна до Нюрнберг може да се насладите на атмосферата във

Фюрт 25.11.2021 – 23.12.2021

Ерланген 25.11.2019 – 24.12.2019

Ротенбург

Бамберг

Байройт

Кобург

Регенсбург

Ньордлинген

като разбира се не трябва да се пропуска и най-известният базар в самия Нюрнберг

Берлин, Schloss Britz базарът ще работи от петък до неделя, отваря от края на ноември за четири поредни уикенда

Бранденбург 10.12.2020 – 13.12.2020

Дортмунд ще бъде отворен от 21.11.2019 – 22.12.2019 но в дните от четврътък до неделя

Любек 25.11.2019 – 23.12.2019

Магдебург 22.11.2021 – 29.12.2021

Романтични базари има още в:

Берлин и Дрезден, а от България има полети до германската столица.

Със сигурност си струва и базарът в Кьолн, до който има директен полет от София.

Хамбург

Дармщат

Франкфурт

Хановер

Казват, че си струва да се посети също базарът Бернкастел-Кюс, който е с неповторима атмосфера.

А в –

Aachen – 19. November bis 23. Dezember 2021

Бон

Кьолн

Дюселдорф

Есен

се провеждат т.нар. традиционни базари

И ако сме късметлии да има и сняг Коледа наистина може да бъде като от книжка с картинки.

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо

Баварски пътешественик – Бад Райхенхал

0

Бад Райхенхал – Bad Reichenchall

26 градуса на 26-я ден от деветия месец в календара! Последната неделя на септември – важен ден за Германия. Решаваме да го запомним и ние с поредица от снимки от едно (в движение станаха две) места, които си чакаха реда. Посоката е изток – там, където аха да се озовем в Австрия. Градчето е курортно и е отдавна известно със своите лечебни минерални извори.

Bad Reichenchall – разположено в алпийска долина, между живописни планински вериги, покрити със скалисти борове. Не знам защо обаче е bad, като всичко трябва да е със сравнителната степен „най“:

– най-старата солна помпа, която е от 1796 г. и се намира в Музея на солта Alte Saline

– най-старият лифт – почти на 100 години

– най-старият спа оркестър

Добив на сол – с това е свързано миналото на града в продължение на векове. Тази традиция е запазена и до днес, а мястото е един от известните спа курорти в Бавария. Колата оставяме до централната гара и оттам се доверявам на интуцията да ме води, а тя бързо намира правилния път. Озоваваме се на един от входовете на стария Кралски здравен център.

Бад Райхенхал се превръща в курорт благодарение на благословията на крал Максимилиан II (бащата на Лудвиг II, построил най-известните баварски замъци) В средата на 19 век той пристига тук за няколко дни, но очевидно запленен от атмосферата остава над месец. Решава да построи лятна резиденция. Още тогава се полагат основите на бъдещия курорт, който с годините си спечелва световна слава.

Макар есента официално да е настъпила, всъщност всичко изглежда като да е все още лято. Навсякъде се ширят пъстри килими от цветя, а палмите придават усещането, че си някъде на юг. Водните каскади се леят в изобилие, както и гледките. Накъдето и да завъртиш очи виждаш алпийските върхове всеки със своите причудливи форми. Заради множеството чешми Бад Райхенхал е начиран „Град на изворите“ (Brunnenstadt)

Централната улица е дълга и е изцяло пешеходна. По нея отново изобилства от водни шадравани, а над тях надничат архитектурни творения, напонящи късен социализъм. Някак странно е, че в тази част на Алпите, където по традиция са широко разпространени рисуваните къщи, такива няма в градчето. Въпреки това обаче по улиците, градините, кафенетата, ресторантите кипи живот. Всички са навън, радвайки се на разкошния септемврийски ден, обаче не се чува глъчка, а е някак спокойно, сякаш Алпите абсорбират всеки звук.

Ако продължите по тази централна улица, която прочетох, че е дълга 3 км. (признавам, че не я обходихме цялата), ще стигнете и до градината на Моцарт. Това е вътрешен двор, който е част от фабриката Ребел, превърнат в кафетерия, на който има бронзова статуя на композитора и съпругата му Констанс. През март в града се провежда „Седмицата на Моцарт“.

Въпросът за това кои бонбони са оригинални е с дълга предистория. Няма да навлизам сега в детайли, но фабриката Ребел се хвали със 150 годишна история и произвежда също марципановите топки, макар за оригинал да се смятат само тези в Залцбург.

Старият кралски здравен център оставихме за завършек на нашата разходка. В кралската лечебна градина се намира център за производството на сол, която се получава чрез изпаряване на вода. Един от акцентите е Atlas-Sole Brunnen, около който са подредени удобни шезлонги и са насядали много хора. Оказва се, че тук също се провежда терапия. Този фонтан е естествен инхалатор, а около него се събират хора, които страдат от алергия или астма.

В Кралската лечебна градина, се провеждат лечебни концерти. Вечер свири най-големият и смята се също най-старият спа оркестър в Германия. До градината се намира и театъра, който също предлага богата програма – Лебедово езеро на Чайковски, Шекспирови постановки, мюзикъли.

Бад Райхенхал се препоръчва за пациенти с респираторни заболявания, тъй като водата е наситена със сол. Процедурите се правят в Gradierwerk (нещо като охладителна кула). Съоръжението е изключително странно – състои се от решетъчна астена, преплетена с храсти, които образуват жив плет – направен е от глог и черен трън. Чрез него всеки ден във въздуха се впръсква огромно по обем количество вода – 400 тона. Изпарявайки се една част от нея всъщност насища въздуха с лечебни соли. Терапията се състои в това да се разхождаш по верандата, разбира се има и обособени места за сядане. Лекарите смятат, че 2 часа на ден тук са равносилни на един морски ден. Макар мястото да е открито и с напълно свободен достъп, то е абсолютно уединено, тъй като разговорите са забранени. Gradierwerk е с интересна дървена конструкция и дърворезба. Тя е на повече от 100 години. Висока е 13 метра, а верандата и се простира на 160 метра.

Зимата Бад Райхенхал е предпочитано от скиори – тук са изградени около 25 километрови пътеки за ски бягане, а към гордостта на куррота се числи и най-старият ски лифт в страната – Predigstuhl, който след 7 години ще отбележи един век. С лифта се достига до почти 1600 метра височина. Мога само да си представя какви гледки се разкриват.

Преди 20 години Бад Райхенхал получава и титлата „Алпийски град на годината“. Дължи го основно на бялото злато. Казват, че солената вода отпуска тялото и спомага за премахване на натрупания стрес. Парните бани със сол предпазват от настинки, освен това подхранват сухата кожа, действат отпускащо на мускулите и ставите. Инхалациите със солен въздух прочистват дихателната система, но са и добра терапия за хора с кожни проблеми и изгаряния от висока степен. Питейната вода на основата на алпийски соли пък е мощен детокситор, който може да промени състава на кръвта. Солите се добиват от слоеве в Алпите, останали от древно море, а тези находища се смята, че са на повече от 250 млн. години. Минералните води освен това са и в основата на серия от козметични прерарати.

Още преди да пристигнем в градчето забелязах табела, която сочеше, че Берхтсгаден е само на 15 км. Нямаше как да не отскочим и до там. За него обаче ще ви разкажа утре!

P.S. Хареса ли ви тази история? Тогава можете да я споделите с ваши близки, приятели или хора, които за жадни да опознаят

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо


Баварски пътешественик – Берхтесгаден

0

Берхтесгаден

Днес ще стигнем до най-красивата планина в света! Намира се в Berchtesgadener Land – район, любим не само на алпинисти и скиори, футболисти, а и на филмови режисьори.

Това е един от най-живописните маршрути в Германия, който само тази година съм изминала десетки път, но всеки път е различен, сякаш се запознаваме и срещаме за първи път.

Пътят се носи над планините и сякаш летим в облаците, можем да докоснем слънцето, което ту е толкова свенливо като срамежлива девойка, ту се раздава щедро.

Странно нещо са Алпите. Изправят се пред теб и приличат на трапец. Приближиш ги, а този трапец изчезва и се превръща в съвсем друга фигура. Сякаш само за миг някой е добавил няколко нови кубчета от конструктора.

Светлината е истинска магьосница, когато реши да играе. Под нейната четка светът в рамките на една секунда изглежда напълно преобразен.

През тези първи есенни дни небето е като един самостоятелен спектакъл!

Берхтесгаден е с най-великолепната гледка към Алпите. От всяка точка се открива този удивителен пейзаж към планинската верига Watzmann. Казват, че тя е най-красивата в света, поне това са заявили читателите на най-старото списание за алпинизъм – Bergsteiger. Тя печели в конкуреция с хималайски гиганти като К2, Ама Даблам и Шивлинг. Заради нея тук идват туристи и планинари, алпинисти, катерачи, природолюбители. Навярно пак заради нея един от най-жестоките диктатори си построява хижа – Орлово гнездо. Ватцман се извинява над долината Берхтесгаден, а трите му върха Schönfeldspitze, се извисяват на над 2700 метра, прорязвайки небето. Те образуват главния хребет на планинската верига, а на изток се намират и останките от ледник.

Любопитен факт е, че първият планинар, който изкачва средният връх е словенецът Валентин Станич, а това се случва преди 221 години. Първият обаче, който покорява и трите върха е легендарният планински водач Рамзау Йохан Грил през 1868 г. За жалост планината както знаем може да бъде и коварна и досега за над 100 планинари изкачванията са завършили фатално.

Солните мини и находища са другото общо между Берхтесгаден и Бад Райнхенхал. Правя тази връзка, защото ги посетихме в един ден. Къщите тук са типично баварски с изрисувани фасади. Встрани от централния площад е замъкът. Той се характеризира с различни стилове – готика, барок, рококо. В миналото бившият манастир се е ползвал като ловна хижа от семейство Вителсбах. Днес един от ценните експонати, които се пазят са най-тежките еленови рога – 18 кг., разбира се наред с порцелан и картини. Точно срещу двореца цяла една стена е превърната във възпоменание на жертвите от войните, пресъздадени са и сцени от нея.

В последните дни на Втората световна, малко преди капитулацията на Германия, пропагандата тръби, че всички най-важни националсоциалисти се крият именно в този район. Следват бомбардировки над Залцбург, Фрайласинг, Бад Райхенхал и Берхтесгаден, вследствие, на които умират 200 души. Всичко това за да бъде унищожен щабът на фюрера. Разрушена е и къщата на Гьоринг в Оберзалцберг.

Хълмът край Берхтесгаден, наричан още Орлово гнездо, е бил известен още в края на 19 в. За първи път Хитлер посещава района през 23-та. Две години по-късно на това място пише втората част на „Моята борба“. През 28-ма наема къща, която след като парията му идва на власт купува. Това е само първата крачка от превръщането на Obersalzberg във втори контролен център на Райха. За целта се налага разселване на местните. Освен Хитлер Шпеер и Борман също издигат домове тук, привлечени от грандиозната алпийска панорама. За да получат желаните места, те отчуждават земи от местните. За да се сдобие с имотите Борман е действа безмилостно. Не след дълго почти целия Obersalzberg е обявен за „забранена зона за фюрера“. През 37-ма се изгражда казарма, а през 43-та започва прокопаването на гигантска подземна бункерна система. Десетки работници са принудени да копаят тунели, чиято дължина е повече от 6 км.

Тази част от историята на района хвърля черно петно върху иначе невероятната красота, която е събрана тук.

Докато запечатваме части от нея за семейния албум чуваме и българска реч! Напоследък не се случва толкова често, колкото преди!

Потегляме към двореца и отново чуваме нашия език! Явно в Берхтесгаден има сериозна българска следа!

Облаците погълнаха слънцето сякаш бяха ламя – жадна, ненаситна за още. Жълтата топка пак грееше обаче от техните търбуси, превръщайки се все по-малка точица. Планините за секунди потънаха в тъмнината и само зелените ливади бяха все така искрящи.

Докато се любувам на всяка секунда от този пищен септемврийски карнавал, на име Берхтесгаден, осъзнавам, че е време да потегляме. Впрочем със същото име е целия национален парк. След баварските замъци вероятно това е най-популярното място, което обхваща Кьонигзее – магичното езеро с неговите удивителни водопади, Орлово гнездо – или там където Хитлер избира да се усамотява, чертайки следващия си план.

След 18 слънцето се канеше да ни каже довиждане, спускайки се зад хълма. Облаците приличаха на калпачета над скалите и като ги погледнеш си казваш – ама то е завалял първия сняг. Петуниите се стелеха по терасите на къщите, като водопади. Зелено – във всичките нюанси, които могат да се родят във фантазията на най-големия художник.

И колкото повече се придвижваме на запад, толкова повече планинските склонове се снишават и дават отново път на слънцето. И то изгрява отново отвисоко сякаш никога не ни е казвало довиждане, а около него се носят малки пухкави облаци в най-нежните тонове, които може да роди само Природата – от розово до сиво, бледо-синьо, нюанси на пурпур и лила.

Има нещо мистично в септемврийските залези. Не знам още какво, но като разбера ще споделя!

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо

Моята класация – най-красивите градчета в Бавария

0

Като запален и страстен човек, търсещ непрекъснато накъде да потегли и необичащ никак еднообразието реших, че е време да направя своята класация на най-уютните, най-пъстрите, най-чаровните, най-старинните, най-запомнящи се места в Бавария. От провинцията не ми остана много за опознаване – само няколко места в северната й част, но скоро се надявам и до тях да стигна.

Започвам с –

Динкелсбюл – Dinkelsbühl, не защото го поставям на първо място. В тази моя класация всички са първенци. За него казват, че е най-ярката спирка по Романтичния път. Запазен по време на 30-годишните войни и после пощаден и от бомбите през Втората световна война. Една легенда разказва, че Динкелсбюл е запазен благодарение на едно дете. Когато градът попада под владението на шведите едно момченце отишло при шведския генерал да го помоли за милост. Военноначалникът бил загубил скоро своя син и като видял другите деца, които придружавали смелото момче, едно от тях му напомнило на неговото. Така, макар да попаднал в чуждо владение, градът не бил разрушен. Пазещ зад стените си над 12-вековна история, просперира още от средновековието заради текстилната търговия. Опасан е от каменна стена с 16 кули и 4 порти, зад които се крият великолепни патрициански къщи и красиви площади, изградени с много отношение към детайла. Най-красива е немската къща, която се откроява със своята късноренесансова фасада и статуиите на Бога на виното Бакхус.

Бамберг – Bamberg, наричат го малката Венеция, напомня на Елзас, но и на Рим, заради това, че точно като вечния град е изграден върху 7 хълма, за това и честот му казват – Рим на франките. Бамберг обаче носи собствена атмосфера, която е невероятна през всеки сезон от годината. Независимо дали покрай реката или в градините на резиденцията, в долния или в горния град, Бамберг е магичен. Катедралата, кметството, дворецът – местата, които трябва да се видят са много. Любопитен детайл е, че има запазени и подземни тунели, които допреди 100 години са били мини за пясък, а след това по време на войната са използвани като бомбоубежища.

За Бамберг може да се разказва много. Тук всяка от 2400-те къщи, които са под закрила на ЮНЕСКО е една отделна книга. Бамберг обаче е най-добре да се изживее.

Ротенбург об дер Таубер – Rothenburg ob der Tauber

не са много градовете в Германия, за които ще чуете „романтичен“. Той е като построен декор за средновековен филм – автентичен и сякаш недокоснат от времето.

Не такова е било обаче неговото минало. Беден и никому неизвестен, с времето художници, писатели, творци преминавайки оттук се натъкват на неговата обаятелност и постепенно се превръща в притегателен център за туристите и пътешествениците.

Най-известното място, което е обиколило света като пощенски картички, това е площад Пльонлайн. То е второто баварско място (другото е замъкът Нойшванщайн), свързано с филмовата студия Уолт Дисни. Именно жълтата къща попада във филм за Пинокио, което носи допълнително слава и нови посетители.

Фюсен – Füssen казват, че това било романтичната душа на Бавария и случайно или не, но точно тук приключва известният Романтичен път, който тръгва от Вюрцбург. Фюсен е неподвластно на времето, а хората, които са решили да го създадат тук определено са имали вкус. В района освен изумрудените води на река Лех има и седем езера. В тях непрекъснато надзъртат високите алпийски борове. Времето във Фюсен не бърза заникъде, всичко тече на бавни обороти, за да се наслади човек с цялото си сърце и душа както на баварско-тиролския бит, така и на шарените къщи с разноцветни фасади, а още повече на местната кухня.

Митенвалд – Mittenwald, селска идилия, която грабне ли те, не искаш да пускаш. Ниски огради, тучни ливади, бели гиздави къщи с дървени кепенци, а по тях като вулкан избухнали алпийски мушкати. Тук-там религиозни порцеланови статуи надничат от фасадите. Катерички подскачат от дърво на дърво, похапвайки лешници. Освен природата Митенвалд е добил слава и с цигулките. Тук работи един от учениците на Страдивариус. Друга гордост за местните е Музеят на ракията. А наред с това Митенвалд е вероятно най-богатият град не само в Германия, но може би в глобален мащаб. Столицата Берлин му дължи колосалната сума от над 112 млн. евро, които с лихвите от 1562 г. се изчисляват в трудна за изписване сума с много, ама наистина много нули.

Ландсберг ам Лех – Landsberg am Lech, аричан още Горнобаварският Ротенбург. Добре запазен средновековен център Ландсберг е малко, но с аристократична осанка градче в прекрасния район Обербайерн, както често казват за него местните. Създаден е отново покрай река Лех, като някога тук са отсядали римляните. Градът играе и важна роля през Средновековието с позицията си на т.нар „Солен път“.

В миналото дори е бил известен като „градът на солта“ – снабдявал е цялата Мюнхенска околия с най-фината сол.

Налагал е тарифи и това му е носело добри икономически приходи. Твърди се, че точно на това място все още мога да се срещнат най-много хора, носещи титлата фон.

Партенкирхен – Partenkirchen, половинката на Гармиш е моята любимка заради най-красивата улица, която съм виждала в Германия. Лудвигщрасе – една улица, по която ти се иска да се изгубиш!

Тя е като открит урок по дърворезба, по живопис, по изработване на цели сюжети от ковано желязо – ръчни занаяти от почти всички калибри. Всяка къща има невероятни стенописи, изобразяващи историческо или религиозно събитие. Снежинки прехвърчат само за да превърнат и без друго приказното място в още по-приказно. Отвсякде надничат ангелчета, светии-покровители, принцове, каляски…

Лудвигщрасе в сърцето на Партенкирхен и е истински скъпоценен камък на алпийския регион.

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо

Баварски пътешественик – Берхинг

0
Германия отблизо

Току се бях разсърдила на Времето, че ни отне пролетта, а после лятото, но то реши да бъде щедро със септември. Не знам къде е била есента преди 6 години, но не се познавахме тогава. Срещнах я съвсем случайно когато дойдох в Германия. Когато изведнъж навън сякаш всички бояджии бяха изсипали изостаналите им от летните ремонти бои и се беше получило нещо фантастично. Цветове – каквито никога не бях виждала, багри, каквито няма и в най-ярките картини. И оттогава насам чакам да се потопя в този безкраен цветен океан. И ако можех бих запазила частица от него завинаги – не бих го пускала да си тръгва никога.

И докато се опитвах да хвана септември за ръка и да му кажа да не бърза толкова, изведнъж забелязвам, че есента се е настанила в нашия хоф (общияj комплекс, в който живеем, съставен от няколко блокчета, а по средата с детска площадка, дръвчета, зеленина), както е модно да го наричат сега децата. И хоп – преобръщам календара на новия месец. Дошъл октомври, а с него и тази вълшебно-приказна красота. Октомври обича лозята, обича и гората, а най-фантастичните снимки стават покрай Дунава. Подготвила съм се аз за тези места, обаче Съдбата реши да ми предложи малка импровизация. И така още в първите дни на новия месец хукнахме към любимия ми Мителфранкен. Аз обаче съм от прилежните ученички, подготвени отдавна по всички теми. Отворих си просто лекцията, озаглавена „Мителфранкен“ и видях, че там има една дузина места, които ме чакат. Реших да карам по азбучен ред. Алтдорф бай Нюрнберг или в превод старото село при Нюрнберг.

Леки технически спънки обаче решиха да провалят тази разходка.

Не им мина номера, винаги имам план Б. И в движение просто преминахме на следващото място – Ноймаркт. Въпреки че зад гърба си има 7-8 века история, всъщност градът не крие старинна атмосфера и внимание заслужават само крепостта и църквата. И понеже обиколката приключи сравнително бързо, а на мен никак не ми бе достатъчна, скоростно трябваше да намеря и план С.

Спасението дойде от една улична табела, на която прочетох – Berching. В такива случаи благославям гугъл. Бърза справка ме увери, че си струва отбивката.

Берхинг е вратата към природен парк Алтмюлтал. Лежи на брега на двата канала – историческият Лудвиг-Дунав-Майн, изграден в средата на 19 в. когато крал Лудвиг заръчва да бъде направен и за това носи неговото име. Градчето обаче има привилегията да се намира и на канала Майн-Дунав – основният европейски воден път, свързващ Северно с Черно море вече почти 30 години.

Със своето идилично местоположение, историческа и средновековна атмосфера, е любим не само на местните, а и на всички негови гости. В района са открити находки от неолита от приблизително 5000 г. пр. н.е., също така от келтско селище и от германско гробище.

Историците смятат, че градът изживява своя разцвет през Средновековието. В края на 13 в. вече е съществувала крепостната стена, а няколко години по-късно мястото се нарича град. Градската стена е с 13 кули и 4 порти, които са запазени автентични и до днес.

Именно крепостната стена, както и двете големи църкви и внушителните градски къщи, са онзи дълбок отпечатък от средновековието, който доказва значимостта и разцвета на това място в миналото. Известни са две семейства – Петенкофер и Румпф, които благодарение на просперитета, който постигат в търговията с вино, се явяват и щедри покровители на града.

Пъстри къщички зад крепостните стени си съперничат с новите такива, изградени покрай реката.

А там е парк Ханс Куфер – един малък оазис в града, който имитира сцена, а по реката са направени стъпала, по които да се прескача от единия до другия бряг.

До началото на 19 в. Берхинг е бил под владението на Залцбург, но след това извоюва своята независимост и става част от Бавария.

Градчето е идеално за еднодневен излет и може да се съчетае чудесно с още едно пъстро място – Beilngries, за което вече ви разказах през зимните месеци. За любителите на гората и природата има още две чудни места в района – Hoher Brunnen и Кайзингер тал (Kaisinger Tal).

Долината на Кайзингер посетих през все още мрачния март. Сигурна съм, че мястото е просто магично сега през есента, когато гората се е превърнала в уникален природен спектакъл.

Кайзингер тал е като пътека към Рая. Газиш на сляпо, стъпваш без страх и тестваш собствената си смелост. А отвъд нея виждаш омайваща композиция от природни хубости и безвремие! Кайзингер тал е дело на Природата, която в продължение на много години е работила върху оформянето на варовикови тераси, по които водата се излива на малки каскади. Те пък се превръщат в поточета, които си играят на криеница и току се промъкват под земята, току изскачат отново навън, жадни за свобода. Като нас!

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ Германия отблизо

Translate »