SHARE

Копер – най-голямото пристанище на бившата малка югорепублика

Вече няколко години насам имаме късмета да пътешестваме един път годишно по трасето Мюнхен-София-София-Мюнхен. Като си помисля, че някога мечтаех ей, така – да се качим на колата и да потеглим на едно балканско-европейско пътешествие… та, като в онова клише – „Внимавай какво си пожелаваш!“

Беше от онези топли дни, с дъх на неугасващо лято, но вече през септември. Току-що бе приключила нашата морска ваканция, но някак ми се искаше тя да продължи. И търсейки къде още да се насладим на морския полъх избрах това да бъде Копер. Защо точно него ли? Обичам да давам шанс на малки населени места, не толкова популярни, а дори за предпочитане – напълно неизвестни. Като в приказката за грозното пате – отритнати, но всъщност неоснователно. Навярно мнозина ще кажат, че е грешка – пренебрегнах Пула, Опатия и Риека пред Копер. Дали е било заслужено?! Този въпрос не е на дневен ред. Някой ден със сигурност ще посетя и тези така предпочитани места.

Днес фокусът е към

Копер

в миналото е бил част от различни империи.

Днес градът е част от Словения – шести по големина, но всъщност това е най-голямото и единствено пристанище на Адриатика за страната. В недалечното минало част от Югославия, а преди това в състава на Венецианската република, на една ръка разстояние от Италия, което е направило два езика официални – както словенския, така и италианския. Всъщност преди Втората световна война тук живеят много италианоговорящи, които обаче биват прогонени.

Технически детайли

София-Копер

са малко над 1000 км. В зависимост от това в кой сезон пътувате варират и часовете за достигане. В най-добрия случай около 11 часа. За нощувка бях избрала приятно студио в Стария град, което резервирах през най-популярния сайт.

Пристигнахме в следобедните часове. В България бе нетипична жега за този период. Но колкото повече напредваха километрите към желаната цел, толкова повече небето посивяваше. В Копер беше валяло и беше приятно за разходки. Набързо оставихме багажа и директно навън. От позицията ни на настаняване всичко беше в удобна близост.

Градът е средновековен, напомня на Дубровник, но е трудно да се сравнява с него.

Заради излаза към морето тук всекидневно акостират огромни круизни кораби, които с размера си, изглеждат заплашително смазващи за градчето.

В миналото – по времето на Римската империя, Копер е важна точка от транзитните маршрути за стоки от Централна Европа до Азия. Латинските му имена звучат като пъстрия италиански остров Капри – Capris, Caprea, Capre или Caprista. Носи дори името Юстинополис, в чест на византийския император Юстиниан II.

Исторически факти

Как се заражда всъщност градът?

През 568 г. гонени от Триест, от набезите на ломбардите, римски граждани се заселват тук.

400 години по-късно между Копер и Венеция се развиват търговски отношения.

В края на XIII век градът се присъединява към Венецианската република, като по това време губи част от кулите и градските си стени. Някъде през ХV век Копер е столица на венецианска Истрия.

През XVI в. и Копер не е пощаден от чумната епидемия, вследствие, на която населението му намалява сериозно.

Следващият „удар“ за града е в началото на XVIII в., когато губи монопола върху търговията в района. Това се случва след като Триест става свободна пристанищна зона.

След Първата световна война Копер е в границите на Италия.

След Втората световна война е част от свободна територия Триест, но под контрола на създадената вече република Югославия.

От 1991 г. е в словенска територия.

Водени от камбанарията, която се виждаше от уличката ни, се озовахме пред катедралата Успение Богородично. Всъщност кулата, която ни привлече е и часовникова, построена през втората половина на XII в. Това е и най-старата камбанария в Словения (1333 г.)

Някога на това място се е издигала романска базилика. А преди нея има данни за древен храм.

Днешнита катедрала е смесица от ренесансови и готически елементи. Изкачването на Камбанарията е безплатно за притежателите на туристическа карта. В храма се съхранява олтарна живопис „Мадона и дете“ от 1516 г. – една от най-добрите ренесансови творби, запазени в страната. В църквата се намира и гробницата на Св. Назария, покровител на града.

Катедралата се намира на централния площад – Тито, на който се издига и Преторианският дворец. Това е било седалището на губернатора на града по времето на Венецианската република. Едната част на замъка е от XIII век, а другата възниква два века по-късно като архитектурно напомня на Венеция с крилатите венециански лъвове.

Дворецът Лоджа се свързва с Двореца на Доджите във Венеция, макар по мащаб да са твърде несъвместими.

Потегляме по една от уличките, водени от интуицията, че там е пристанището. Не бъркаме. Излизаме точно на него, а там ни очаква лайнер, който навярно побира 3 пъти повече хора от населението на Копер.

Нямаме конкретен план – следваме „повика“ на архитектурата.

Криволичейки из малките улички излизаме на крайбрежната алея. Десетки яхти са притихнали по нея. По някакъв особен начин атмосферата ми напомня на късния соц някъде из българските курорти – ‘ала Слънчев бряг, средата на 80-те. Единствено вероятно палмите и яхтите го отличават – все пак сме 20-те години 21 век.

Срещу морето има хотел, който със сигурност е имал славно минало в епохата на Тито. От него лъха поувяхнал източноевропейски чар. Инстинктивно в съзнанието ми изплува Балтарнтурист. Невероятните морски импресии обаче потулват и прогонват усещането ми за миналото. Някак не ми се впуска в размисли на тази тема – искам само да се наслаждавам на словенския залез над Адриатика.

Встрани на хотела е разположен и площад Карпачи – нещо като братовчед или направо брат-близнак на някои от площадите в Триест, той носи името на известния художник Виторе Карпачи. Италианското влияние е пропито във всяка частица от това местенце.

Избираме отново една от уличките от площад Карпачи – тясна и приканваща. Имам усещането, че сме някъде в Дубровник, или в Котор… или пък може би във Венеция.

Дали заради изсипалия се по-рано дъжд, но градчето е пусто. А е събота привечер – време за живот навън. Ако е така през уикенда какво ли е през седмицата?! Ние сме единствени. Рядко срещано явление в днешно време. Тясната уличка ни отвежда отново до площад Тито.

Само за около 2 часа бяхме обиколили основните места в Копер. Време беше за вечеря. Върнахме се обратно на пристанището, където слънцето току-що го бе напуснало. Там ни очакваха няколко ресторантчета. Избрахме това, което беше с най-много посетители – нашата стратегия, че щом е пълно, няма начин да не е добро.

Не сгрешихме с избора. Морските деликатеси бяха приготвени чудесно, обслужването беше на ниво. Няколко месеца по-късно гледах и готварско предаване именно от Копер, което представяше кухнята в региона. Беше приятно да се почувствам, така сякаш съм „открила топлата вода“.

След невероятната средиземноморска вечеря избрахме нов маршрут към нашето студио. Така успяхме да видим и площад „Прешерньова“. Известен е със своя фонтан с четирите езически божества, който е „набор“ на моста Риалто във Венеция. Само допреди 120 години именно този фонтан е захранвал града с вода.

На нощната светлина излъчва истински аристократизъм.

Неделното утро ни подканяше отново с най-приятното слънце, в което Копер се къпеше, а градът изглеждаше коренно различен. Невероятно очарование е да изпиеш кафето си на площад Тито, наслаждавайки се на венецианското наследство. Голямото предимство всъщност на Копер е, че дори и с туристите от круизни кораби нямаш усещането, че си в водовъртежа на тълпата.

Беше малко преди 12 – твърде рано за да потегляме към Мюнхен, особено на обещаващото време. Няколко минутна гугъл-справка ни даде най-доброто предложение, което чудно защо бях пренебрегвала – Триест.

Повече за това място може да прочетете тук:

В рубриката Култура и Туризъм ще ви отведем още:

Бавария

Веселите къщи на Хундертвасер или кой е австрийският Гауди?

Кралското езеро и неговите 100 годишни лодки

С деца в Бавария – поредица – I част

С деца в Бавария – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, I част

Баварски пътешественик – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, III част

Баварски пътешественик – поредица, IV част

Баварски пътешественик – поредица, V част

По следите на романтичния път – поредица, I част

По следите на романтичния път – поредица, II част

Очарованието на един средновековен коледен базар

Една коледна приказка

Вековна история – най-значимият коледен базар в Германия

Октоберфест – нещо повече от празник на бирата

Да преоткриеш Улм

Най-дългият замък в света – запознайте се!

Roseninsel – едно малко популярно местенце до Мюнхен

Неустоим италианско-провански чар по бреговете на Германия

Тропическото бижу на Германия – остров Майнау

Добре дошли в страната на рисуваните къщи

Ски в Германия – кое е най-доброто място?

Да ви представим – Линдау – един от най-красивите пристанищни градове

Кой е „Принцът от приказките“ и какво му дължи Бавария?

Пет места за Великденските празници

Най-дългият пешеходен мост в света e в Европа

Швейцария

Зимен уикенд в Шафхаузен и Люцерн

Франция

Колмар – една разходка в средновековието и не само

Италия

Доломитите – италианското очарование на севера

Верона – градът на любовта… или на Борис I Покръстител

Дестинация „Милано“

Градът на Галилео Галилей и Свети Антонио – Падуа

Триест – извън блясъка на прожекторите

Венецианската лагуна и нейните тайни места

Венеция – La Serenissima* – не само за пътешественика

Просто Венеция – накратко

Австрия

Халщат – древната магия на Австрия

Златният покрив на Австрия – Инсбрук

ПЕЩЕРАТА НА СВАРОВСКИ

Испания

Приказка за европейската Шехерезада или къде е душата на Испания I

Малта

Магията Малта

Магията Малта – Кръстоносният поход

Магията Малта – трета част

Магията Малта – Синята пещера и една среща с акула

Гибралтар

Страната на „крадците“, които са под защита на закона

Португалия

Скрити португалски перли

Шотландия

Пролетна островна приказка – Шотландия

Пролетна островна приказка – продължението

Гърция

Родос – едно от чудесата на света

Словения

„Лю“ като любов…, не… като Любляна

24 часа в… Копер, Словения

Чехия

Прага – една разочароваща мечта

За Прага… или хубаво… или нищо

Хърватска

Загреб – „Градът на Милионите Сърца“

Словакия

Замъкът Девин – символът на славянството

Румъния

До Тимишоара и напред

Малката Виена или кой е градът на банатските българи и на Тарзан

Северна Африка

Тунис – извън зоната на туристическия комфорт

Градът на влюбените, на художниците, на поетите – синьо-белият град

Тунис – ден последен

Европа

Гозбите на стария континент – къде, какво да похапнем

Европейска разходка с лодка по канали – последвайте ни

Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул – 120 години история

Първият музей на графитите

Новият център на Европа – Баварското село Гадхайм

Най-бързото влакче в Европа – FERRARI LAND

69°N северна ширина или защо се влюбих в Тромзьо?

Азия

Сонгкран – Нова Година в Тайланд

Америка

Орландо и „пенсионерският“ щат Флорида

България

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Пловдив – европейска столица на културата

Рилският манастир – едно от най-добрите места на планетата

Панагюрското златно съкровище пак е в „дома си“

ЮНЕСКО обяви Габрово за град на занаятите

Черноморец – градът с непознатата хилядолетна история, дух и традиции

Първият по рода си културно-исторически парк в света ще бъде в България

Българският замък край Р

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here