На 21 юни тази година в Представителството на България в Брюксел ще бъдат показани бижута, съдове от тракийски съкровища, изящни миниатюри от дърворезби и керамика, дело на български занаятчии. Повече в аванс за събитието от интервюто с Петър Копралев.
За мнозина това име отдавна е познато зад граница, особено в Калифорния. От няколко години за него знаят и в България, защото той е човекът, който след 16 години в Сан Франциско се завърна – за да даде своя опит и познания, за да влее свежа енергия и средства в една област, в която страната ни не просто има какво да покаже, а има дълбоки корени и традиции – занаятите.
Наследник на стар български род – Копралеви, с корени от с. Ковачевица, Югозападна България, Петър Копралев беше инициатор на първия Панаир на занаятите в София преди 2 години. Той е вицепрезидент на Българската търговска камара Сан Франциско, създател на фондация „Занаяти от тракийските земи“.
- В края на този месец Вие за първи път ще представите българските занаяти в европейските институции – какво сте подготвили?
Експозицията, която сме подготвили за официалното събитие в Брюксел на 21 юни 2017г., включва добре познатите съдове от тракийски съкровища (панагюрско, боровско, рогозенско и т.н.), на които ние сме направили изделия, максимално доближаващи се до оригиналите, колкото е позволено от българските закони (мин. 10 % разлика от оригинала). Ще включим и ювелирни изделия като бижута-реплики на накити от Възрожденска България, някои уникални изделия от сребърен филигран, изящна миниатюри от дърворезби, керамика с т.нар. суха техника, както и някои гравирани изделия. Всичките те показват невероятното майсторство на българските майстори-занаятчии от една страна и от друга богатството на българското културно историческо наследство. Целта е да представим България достойно по повод предстоящото ни председателство на Съвета на ЕС през първите шест месеца на 2018 г.
- През месец септември ще бъдете в Китай, наскоро стана ясно, че държавата ще засили отношенията си с Европа и предстои в България да отвори третото китайско представителство на стария континент. Те ли проявиха интерес към българските съкровища?
С представители от страна на Китай – на ниво дипломация, търговски камари и бизнеси, разговаряме от една година. Ние плануваме да осъществим съвместни инициативи с помощта на българските консулства в Китай. Това ще са изложения и бизнес форуми, на които да представим двете култури и потенциални възможности за осъществяване на бизнес контакти и сделки. Получихме покана от посолството на България в Китай да участваме на един международен форум, който се организира всяка година от правителството на Китай за всички чуждестранни дипломатически представителства в страната. Китайските гости в България определено проявяват интерес към тракийските съкровища. Така беше в София Тех Парк на 29-30 ноевмри 2016 г. където бяхме поканени да организираме изложба за “Първи международен конгрес на световните цивилизации и модерен туризъм”, така беше и на форума “ЕС-Китай 2018 година на туризъм”, където също бяхме поканени, за да представим България и богатата ни култура под формата на изложба с уникални експонати.
- Колко експоната наброява вашата колекция?
Фондация “Занаяти от тракийските земи” разполага с над 1000 различни изделия – лична колекция, в която за две години инвестирахме много средства, време и енергия. Тя включва различни видове традиционни български занаяти – изцяло ръчна изработка на най-добрите български майстори, които успяхме да открием от цяла България през последните 2 години и половина.
- Някой казват, че Вие правите бизнес от това – но всъщност това е един много-много скъп бизнес – каква е средната цена на едно изделие?
Думата бизнес често се свърза с чисто комерсиалната визия на едни изделия, които сме свикнали да виждаме на различни панаири, базари или по магазинчета, където се продават туристически сувенири. Тук обаче говорим за сериозна концепция за развитие на индустрия, която се нарича български занаяти и традиции. Последните определено имат нужда от средства и завъртане на икономическия фактор, но също така и от ефективен маркетинг, от популяризиране и реклама, от адекватно презентиране на България зад граница. Тази индустрия (занаяти и традиции) неотлъчно работи с други важни за страната ни браншове, като туризъм и производство. Всичко това води до един общ пакет, който ние наричаме “българска култура”. Ако този пакет от браншове бъде развит умно и с дългосрочно планиране, тогава той ще привлече нови инвестиции и бизнеси за България, които ще създадат условия за устойчиво развитие на нашата икономика, до завръщане (или желание за завръщане) на български професионалисти с ноухау, които в момента работят извън България и допринасят за чуждите икономики, но не и за българската (освен, когато изпращат пари на своите родители и близки или приятели останали в България)
- Вие се завърнахте преди няколко години от България след като 16 години бяхте в Сан Франциско, воден от изцяло патриотични чувства – съжалявате ли?
Никога не съм се съмнявал, че след определено време ще се завърна обратно в България. Върнахме се с моята съпруга и дете, което се роди в САЩ. Но това не е акт на патриотизъм, а усещане за съпричастност към корени, към култура, към народ, част от който съм и аз, и моето семейство. Беше въпрос на време да се случи – планувахме го седем години. Времето го избираме ние – когато сме готови, когато имаме необходимите познания за това как реално се гради една икономика в страна като САЩ и как можем да помогнем в България; как се управлява и развива бизнес в агресивна бизнес среда, каквато има в САЩ (където има много силни конкуренти, с иновации, които всеки месец изхвърлят стотици компании извън техния конкретен бизнес и пазар), как да намираме нишите, които са уникални за времето и за държавата в която сме, и т.н. Ето защо след като плануваш разумно, а не емоционално, няма как да съжаляваш, че си направил една или друга крачка в своя живот. А завръщането ни в България е важна стъпка – най-важната след създаването на семейство и раждането на първото ни дете.
- В опита ви да развиете и да покажете българската съкровищница – занаятите, пред света – през какви трудности преминавате?
Доверие и контакти, както и желание за реално партньорство. Това бяха първите трудности, на които се натъкнахме в България, въпреки чистата ни идея за възраждане и развитие на българските традиции и занаяти. Това са и основните елементи за развитието на каквато и да е кауза. Каузата губи своя смисъл, когато се сблъскаш с нихилизъм от страна на хора, които се водят експерти в конкретна област (било то култура, туризъм, инвестиционна политика и т.н.) и от които зависи ефективното рекламиране и представяне на България, както на локално, така и на международно ниво. Но ние успяхме да стигнем до много българи, които истински ценят българската култура – такива има както сред държавните администрации (макар да са единици), така и сред организациите, които са създадени точно с тази цел – да популяризират българската култура и традиции. С времето трудностите се променят като тип, защото стратегията се променя – точно както когато се прави и следва бизнес план, работиш и се “подновяваш” според резултатите и ситуацията. Така че всеки месец имаме различни по характер трудности, но те не са непреодолими. Посоката е ясна въпреки криволиченето по пътя, по който вървим за осъществяването на тази изключително важна и много необходима за България национална кауза. И успехите не закъсняха – ние вече сме добре разпознаваеми на различни нива в държавата, а така също и зад граница, тъй като ние предлагаме продукти и образование, които дефинират нашата значимост като древна държава и култура, които са не само национално богатство на България, но и световна историческа ценност!
- Доколкото знам правите опит за контакт с Ватикана…
На едно от изложенията ни в София, което организирахме съвместно с Бизнес Център Платинум, за посланика на Малтийския Орден в България, както и лично наместника на Ватикана в България, ние подготвихме специална демонстрация и презентация на уникални експонати, както и изделия (“реплики”) от тракийските съкровища. В този смисъл, ние вече имаме осъществени първоначални контакти с представители на Ватикана в България, като се надявам с времето те да се развият до реално партньорство.
- По професия сте архитект – занаятите всъщност ваше хоби ли са и къде е допирната точка между архитектурата и тях?
Моята професия промени своя харакер преди много години. Днес съм мениджър на архитектурни и инженерни проекти, което всъщност е нормалният процес на развитие на повечето професионалисти в САЩ – като се тръгва от дизайнер, архитект, лидер на екип и се стигне до мениджър на архитектурни/инженерни и инвестиционни проекти. В България обаче се занимавам с друга дейност, това е каузата за популяризиране и възраждане на българските занаяти и култура. Няма професия или дейност, която да съществува сама за себе си!
Една от дългосрочните ни цели е да създадем центрове, в които да показваме на гости и туристи на страната ни богатството на българските традиции. Тези центрове ще имат разнообразни функции – от атракция до образователни центрове. И точно тук, моят опит като човек, занимаващ се с архитектура и управление на мащабни проекти, както и като организатор на събития, ще бъде важен за да имаме успех и с такава инициатива. Но всичко с времето си – трябват инвестиции, екип, поддръжка от институциите, работещ план и стратегия и т.н. Не крия, че имам огромно желание да се науча на някой от уникалните занаяти – може би гравиране и инкрустиране, но това би било само като хоби. Занаятите са трудна дейност, изискват пълно себеотдаване и любов към този вид професия – само тогава работата на майсторите е впечатляваща и уникална!
Фото: снимките са предоставени от Петър Копралев
Интервюто взе: Димитрина Пандурова
