Александър Димитров, Едуард Генов и Валентин Радев – това са трима българи, които преди 50 години се противопоставят публично на окупацията на Чехословакия. За това те получиха най-висшето държавно отличие за чужденци – орден „Бял двоен кръст“ трета степен.
През 1968-ма година, по време на окупираната от войски Прага, тримата българи са студенти по история в Софийския университет и се осмеляват да пишат позиви срещу влизането в чехословашката държава. Те ги разпространяват в София и в Пловдив като в листовките се противопоставят на участието на България в окупацията на Чехословакия. Да припомним, че тогава войски от т.нар. Варшавски договор смазват със сила движението на Пражката пролет.
Александър Димитров получава присъда от 2 години затвор, като я излежава в Старозагорския затвор. След като излиза оттам е изселен в свищовския район за 3 години – масова практика на комунистическите служби през 45 годишното им управление.
Състудентът на Димитров – Валентин Радев, е осъден на 1 г. и 2 месеца затвор. Той умира през 1995 г., а отличието бе връчено на сина му – Андрей Радев.
Най-тежката присъда от тримата мъже получава Едуард Генов – 3 г. и 6 месеца затвор отново в Старозагорския затвор. Заради опит за бягство оттам той получава още 8 години. През 1988 г. Генов е сред основателите на Независимото дружество за защита правата на човека. Отново е преследван от властите, които го изпращат в Родопите. След това го експулсират от страната. Едуард Генов заминава за САЩ, умира там през 2009 г.
фото: desebg.com – на снимката единственият жив от тримата бивши студенти Александър Димитров (вторият от дясно на ляво) по време на церемонията по награждаването в Словашкото посолство в София заедно със синовете на своите колеги Едуард Генов и Валентин Радев (вляво от Димитров). Вдясно е словашкият посланик Мануел Корчек |
източник: http://desebg.com/chestvania/3776-2018-11-17-11-42-26
