Леа Коен и новият й роман „Рафаел“, който ще излезе ноември

Испанската преса я определя като „най-значителната българска авторка“. Германската я сравнява с нобелистката Херта Мюлер.

Тя бе депутат в 7-то Велико нородно събрание от СДС. След това посланик на България в Белгия, Люксембург, ЕС, НАТО, Швейцария и Лихтенщайн – Леа Коен.

Макар че завършва „Пиано“ в Българската държавна консерватория, а по-късно е докторант по история на музиката в Утрехт, Нидерландия, вече 21 години тя е позната на публиката със своето перо. Зад гърба си имаме издадени 10 романа.

Кога се очаква новото заглавие?

Леа Коен за читателите на Инфо-Портал BG.

Романът “Рафаел”, който току-що завърших, се надявам да излезе до края на 2017, а може и преди това. Рафаел е реална личност – богат индустриалец от 30-40-те години. Той е всмукан от историята, въпреки че не се е занимавал с политика. В него е събрана критическа концентрация на най-травматични моменти от съвременната българска история: атентатът от 1925 година, уличният бандитизъм от началото на 30-те и държавният екстремизъм от 1942-43 година. Реалният Рафаел се оказва на неподходящо място и по време на трите. Това завършва фатално за него, защото ако успява да избегне атентата на левите екстремисти през 1925, да бъде освободен след отвличането си от крайно десни елемент през 1932, той не успява да се пребори с държавната машина от 1942-1943, която е безмилостна към него и го премазва.

• 20 години – над 10 заглавия, при това преведени на почти всички европейски езици и издадени в редица държави. Чувствате ли се обаче достатъчно оценена и в България?

В България никой не е оценен. Това е резултат от общата депресия.

• Книгата Ви „Преследвачът на звуци“ бе екранизирана. Ще видим ли и други Ваши романи на филмова лента и кой роман бихте искали най-много?

 фото: БНР

Написах и сценарий паралелно с новия роман. Надявам се да се превърне в кино.

• Емиграцията в миналото – доколко има допирни точки със съвременните процеси – след 90-те години, а и днес?

Емиграцията беше обществено-политически процес в миналото. В днешно време за българите и за всички, които могат вече свободно да пътуват, е личен проблем, понякога – лична драма.

• Когато публикувахте „Консорциум Алтернус“ (заглавието в Германия е „Империята Калдерон“) издателят Херберт Орлингер сподели тогава: „За нас България е почти непознато литературно поле!“ Защо е така – имаме толкова добри писатели…

Причините са много. Първата от тях е локалното писане като тематика, на локален език. Втората е липсата на квалифицирани преводачи на големите езици: броят се на пръсти и това е проблем.

• Живеете между Швейцария и България. Инфо-Портал БГ има не малко читатели в тази държава. Имат ли нещо общо тези две страни?

Отдавна съм престанала да сравнявам държавите. Всяка има своите предимства. Естествено, между България и Швейцария няма нищо общо – нито като държавно устройство (Швейцария е федерална държава с 4 официални езика, която никога не е била монархия), нито като история (Швейцария е по традиция неутрална, а България се тика от край време във всички конфликти), нито като икономика (Швейцария е най-богатата европейска страна, а България най-бедната), нито дори като природа – е тук мога да кажа, че бием швейцарците: имаме не само прекрасни планини, но също така море и чудесен климат, за какъвто в Швейцария мечтаят.

• Преди няколко години възстановихте Клуба на българските писателки. Една от целите ви бе да утвърдите имена на „български будители“. Ако трябва да направите един паралел между българската интелегенция преди и днес – как би изглеждал той?

Възстановихме Клуба на писателките преди точно 3 години. Като погледна назад – не сме се изложили. Осъществихме няколко големи проекта: серия конференции в “Перото” на различни теми, свързани с литературата и извън нея, сътрудничество със списание “Биограф”, където поместихме 8 очерка за видни български писателки, представяния на Клуба в страната и чужбина. Освен това – приятни срещи между нас самите, за да си поговорим, да разкажем коя какво пише и да изпием по чаша вино. Това е всъщност и предназначението на един истински Клуб.

Има някаква идеализация в България за всичко, свързано с миналото. Така е и с образа на интелигента. Тъй като се занимавам много с история (това ми е първа специалност), познавам историята на българската интелигенция и от миналото. В нея, както и днес, има светли личности, но също и много компромисни фигури, както и откровени негодници. Много от тях днес са чествани. Но и това ще мине.

• За жалост у нас сякаш няма свята личност… всичко се оплюва, всичко се отхвърля… и дори и нормалните хора губят ориентир… защо?

Аз лично съм против фабрикуването на светци. Нормалните хора не се ориентират по еклесиаста, а по убежденията си. Поне аз така правя.

• Впрочем в цял свят се наблюдава лидерска криза, но като че ли в България тя е трайност от години…

България не се различава в това отношение много от останалата част на Европа.

• Наскоро след посещението на френския президент у нас споделихте какво мислят французите за българите – накратко – една от най-мрачните нации, нещастни… на какво се дължи това?

Уважавам новия френски президент, но едва ли той, или французите като цяло биха могли набързо да разберат какви са грижите на българите. Както и ние на французите.

• Два политически въпроса, ако позволите – вие сте била депутат във Великото Народно събрание, също така посланик – как оценявате днешната дипломация на България и колегите ви, „наследили“ ви в парламента в последните 10 години?

Въздържам се от оценки, от квалификации и най-вече – от съвети. Всяко време има своята специфика.

• Кое е по-опасно – този парламент да завърши своя трети мандат или отново да имаме избори?

Няма нищо опасно, което е свързано с демокрацията. Това трябва да е ясно. Както Чърчил е казал, тя не е съвършена, но светът не е измислил нищо по-добро засега.

• Ако трябва с едно заглавие да определите България днес?

По-добре от вчера, по-зле от утре…

фото: enthusiast.bg