10 мига от пролетта
Само след шест дни, тази събота, ще настъпи Пролетта. Седмица след нейното официално стъпване в длъжност, ще превъртим и часовника.
Макар да спим по-малко, макар това да е стрес за оргаизма ни, обичам този момент – той ни прибавя още един час светлина, късни залези, детска глъч и много красота!
Отсега нататък ще ви показвам всяка седмица по едно място, което си струва да видите през очите на пролетта!
Започвам с езерото с камъка на Силвия – така аз символично кръстих Силвенщайнзее (това е името на двете ми най-близки приятелки в България, едната преди време ме избра за своя кръстница! А с другата ни свърза работата)
Избирам го неслучайно. То ме връща 1500 км. на изток. Към роден Пловдив и околностите.
По традиция на първа пролет на Бачковския манастир се събират мотористите, а с това всяка година те яхват своите машини, за да се надбягват с вятъра.
За мен Силвенщайн е неговият еквивалент в Бавария.
Намира се на 80-ина км. югоизточно от Мюнхен.
Смарагдови води, напомнящи на тези около най-красивите гръцки острови.
Чисти, дълбоки, прониквени.
Огледален образ на планинските върхове, потънали все още в снежна белота.
Оглеждаш се и потъваш – потъваш веднъж в дивните зелени гори, а когато се спуснеш по склоновете им, се озоваваш в прегръдката на езерото!
Силвенщайн е разположено между планински хребети, в средата на природен резерват, в уникалната, дива и романтична речна долина на река Изар.
Освен нея тук компания си правят още реките Дюрах и Валхен, които образуват внушителен планински пейзаж, наподобяващ фиорд, в подножието на Карвендел*.
И понеже тук обитават редки растения и животни всичко е поставено под защита още от 1983-та година.
Сурова красота, напомняща на Канада! Но бързо сменяща образа си.
Планината е многолика – светлината е такава магьосница, че е в състояние за секунди да ти придаде усещането за поне 4-годишни времена.
Силвенщайн е толкова магично, че е използвано за някои филмови сцени – „Исус ме обича“ с Флориан Дейвид Фиц и „Историята на Каспар“.
Има нещо в това място! То е като храм под открито небе! Място за изповед! За медитация! За интимна среща с природата!
Освен това Силвенщайн е и последен дом на бившето село Фол, което е разрушено преди наводнението и буквално е потопено в езерния резервоар.
При по-сериозно засушаване неговите стени могат да се видят на дъното.
След това Фол е изградено отново, нагоре по пътя след моста.
А той е с дължина почти 200 метра и се издига на височина над 760 метра.
В миналото тук е имало много наводнения. За да се защитят населените места в околността през 50-те години е изградено и язовирно съоръжение.
Освен за разходка, езерото е рай и за разходка с гумена лодка или с кану.
Другата седмица ще ви покажа как да се докоснете до Азия, без да ви се налага да харчите колосални суми!
*Карвендел е името на планинска група, която обхваща Алпите – преминава на практика на границата между Тирол, Австрия, и Бавария. Дълга е 45 км – от изток на запад, има 125 върхове с над 2.000 м височина. В южната им част се намира град Инсбрук.
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми може да последвате страниата във ФБ – Германия отблизо
