На вълните на лятото – дефилето на Митенвалд
От едната страна е гората, от другата са надвиснали скалите с техните причудливи форми и върхове.
А по средата е река Leutasch. Цветът изглежда така, сякаш Фея е решила току-що да го оцвети в най-красивите оттенъци на зеленото. Коритото не е широко, но пък за сметка на това на места e много дълбоко.
Leutasch води началото си от планината, но някъде около Митенвалд се влива в река Изар – реката, която преминава и през Мюнхен.
След първия завой се ширва най-тучната ливада с няколко дървени къщички като онези – от приказките на Братя Грим. Толкова много простота – три цвята, три детайла – а красиво – не можеш да откъснеш очи!
Няма по-добра терапия за душата от пътешествията – от магията на всички места, до които можеш да достигнеш, да ги съзерцаваш, да им се радваш, да им се наслаждаваш!
Истински щастливци сме всички ние, които го имаме, но и и го ценим!
Отдалеч забелязвам чадъри – това е знак, че сме стигнали нашето място. Зад малкото бистро се вижда част от дефилето. И отново красивите води на Leutasch. Дървеното мостче, скалите – феноменално!
Малко по-нагоре е и водопадът!
До тук всичко беше по план!
Докато пред нас не изскочи бариера. От кога и природните забележителности са с вход?
Решавам, че ще игнорираме ограждението и тръгваме по пътеката след моста. И отново се впуснахме в едно приключение в търсене на дивото!
Катерим се през гората, стигаме по някое време и до означението, че сме на границата с Австрия.
Гората е толкова гъста и ни осигурява така завидната хладина. В разгара на лятото температурите в Митенвалд скачат ли скачат все едно си някъде на морето – над 35 градуса.
Превземаме върха и започва леко спускане надолу! А то ни отвежда и до този природен феномен – дефилето! Обградено от метален мост, така че да свърже двата планински върха и да осигури най-невероятното преживяване!
Това място не е за хора, които имат проблем с височината!
Слънцето се е покатерило до най-високата точка и прави задачата за снимане още по-сложна.
От онези моменти, в които разбираш, че няма по-велика сила от Природата!
След първата част от моста ни очаква нова серия от катерене!
Справяме се и с него, после вече пътят се вие стремглаво надолу. И излизаме на познатата бариера.
Заплащаме таксата и се шмугваме по дървения мост.
А там ни очаква хладен душ. Водата, която се спуска по скалите е с такава сила, че навсякъде се разпръскват милиони ситни капчици.
Величествена красота!
Струва си да се види!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
За още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
