Бад Тьолц
Ако искате да пътувате из Бавария и си избирате местата, които да посетите, за него едва ли ще срещнете в големите туристически брошури.
Ако обаче си търсите място за истинска почивка и лечебно спокойствие с термални води, то тогава вече ще бъде на едно от първите места.
Градчето, което се намира само на 40 мин. с кола от Мюнхен, има бурна история в миналото.
Според археолозите районът е бил обитаван още веднага след края на ледената епоха.
Писмените сведения обаче са от доста по-късно – някъде през 12 век. Имало е замък, който обаче вече не съществува. Век по-късно благодарение на реката и местоположението Бад Тьолц вече има славата на пазарен град. През следващия столетие това се запазва като процъфтява търговията със сол и дървен материал. За жалост обаче сериозен пожар в средата на 15 век унищожава почти всичко – църквата, замъка и голяма част от пазарната улица. Херцогът разпорежда възстановяването на града да започне, но този път от камък. Построява се и нов замък.
В средата на 19 век се откриват естествени извори в района и това променя коренно съдбата на градчето – то се превръща в място, привличащо посетители с лечебна цел. Термалните води, които са в района са богати на йод.
Втората световна война оставя и върху него отпечатък – тук се базира един от лагерите на Дахау.
Бад Тьолц е с чудни условия и за речен плаж – разположен е на река Изар.
Невероятни гледки към Алпите се откриват пък от хълма Кавалиери, където се издига малка църква, построена в чест на Св. Леонард от Ноблак. (Kalvarienbergkirche)
Попаднахме там за първи път през 2017 г. Беше между зимата и пролетта. Тук-там останки от снега, слънцето обаче се раздаваше щедро – време, в което хората са нащъкали навън да се радват на всички земни красоти, които природата щедро им е приготвила.
Просторна централна улица, а по нея да се чудиш накъде да гледаш – и на ляво, и на дясно като от учебник по архитектура. Пищно, богато, изискано, класно!
Фасадите са като истинско произведение на изкуството и заслужава да бъде изследван периметър по периметър всяка фреска, оставена от майсторската ръка на творците.
Струва си да се види и църквата, която е от средата на 15 век и е типичен пример за късна готическа архитектура.
Напълнихме душите с красота и беше време да обърнем внимание и на другите потребности.
Хапнахме вкусно в една баварска кръчма с огромни порции. След тях ни трябваше нова доза разходка.
Тръгнахме към реката, а оттам се закатерихме към хълма.
Когато превзехме върха, седнахме на една пейка, от която се разкриваше най-необятната панорама – към света! От онези главозамайващи пейзажи, в които забравяш за всичко!
Спомням си, че се любувахме дълго на тази зимно-пролетна красота. Не си спомням обаче кой от нас и как е забравил да вземе раницата на сина ни.
Тогава той беше малък и винаги се движихме с цяла раница с резервни дрехи. Спомням си, че всичко беше чисто ново – от самата раница, която беше по детски невероятно свежа с костенурките-нинджа, до самото съдържание.
Установихме, че раницата липсва чак когато бяхме вкъщи. Няма случайни неща! Явно беше писано да направим дарение на църквата!
Иначе Бад Тьолц е удивителна смесица от спокойствие, на каквото човек би могъл да се радва в някое малко селце, но в същото време с великолепна архитектура, присъща само на най-пищните градски величия.
В добавка, сякаш това не е достатъчно – съкровища от 800-годишна история, културни забележителности и много уют, създаден от поколенията, но пазен и до днес.
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
За още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
