SHARE

„Моята душа е в Триест“ – това си казах след като се разделих с града. Оказва се, че авторството обаче е на писателя Джеймс Джонс.

Разположен в Североизточна Италия, дълго време той е бил спорна територия между две държави. Името му идва от неговото местоположение – три граници. За италианците той е Триесте, за хърватите Тръст, а за словенците – Триест.

Дълго време отхвърлях идеята за пътешествие дотук, защото смятах, че едва ли може да се види нещо интересно. Знаех, че в епохата на комунизма е имало бежански лагер и стотици хора именно оттук са поемали първата глътка „Свобода!“ Сега обаче бих се върнала не просто отново, а ако имах възможност бих живяла в този град, в който може да се открие нещо австрийско, нещо италианско, нещо балканско… По чистота и инфраструктура Триест може да „бие“ редица европейски градове, които оглавяват първите места.

Италианският град е изпъстрен с римски останки, имперско величие, австрийска царственост, готическа архитектура, и разбира се онзи бриз и дъх на море…

Попаднахме в града малко случайно. Бяхме в Котор, който оказа се може да бъде разгледан само за няколко часа. Озовахме се в Триест понеже разполагахме с време, беше ни по път и това беше най-близката точка до словенския град.

Моята погрешна представа за града се оказа, че не е единствена. Неотдавна LonelyPlanet го определя за най-недооценената туристическа дестинация.

Ето го и списъка с местата, които си струва да бъдат видeни:

Морският музей – Museo del Mare

Museo del Mare, Via di Campo Marzio, 5, 34123 Trieste

Той съществува повече от два века и е посветен на рибарството в региона и навигацията. „Черешката на тортата“ в експозицията е показаните първи експерименти със задвижвани с пара кораби, които започват именно в Триест през 1829 г.

Около 700-800 метра след Морския музей е

Пристанището – FER99101

Riva Nazario Sarvo

Тук акостират огромни круизни кораби, пред които Морската гара изглежда като мъничък макет. Въпреки десетките лодки и яхти по дъното могат да се видят морски звезди, за които се знае, че са изключително чувствителни към чистотата. В Триест се намира най-голямата корабостроителница в Италия.

Кеят за пътешествениците с автомобили може да бъде отправна точка, защото срещу него има зони за паркиране.

Непосредствено след пристанището се намира и гръцката православна църква „Св. Николо“

Обръщайки поглед към града се разкрива и

Централният площад – Piazza Unità d’Italia

I-34121 Trieste

Смята, че това е най-големият европейски площад на брега. Идеята градът да „гледа“ към морето е била на австрийската ерцхерцогиня Мария Терезия (единствената жена заставала начело на Хабсбургската монархия). Тя оставя още един отпечатък върху архитектурата на града – приземните етажи, на които са разположени търговските обекти. Още по нейно време е взето решение те да бъдат с напълно изчистена архитектура, за да не „разсейват“ купувачите, за разлика от по-високите етажи, които са с орнаменти, типични за 18 век.

Днес площадът носи името Обединена Италия, има защо (виж справка за историята в края на статията), но в миналото се е казвал Свети Петър. Бил е известен и като Пиаца Гранде. На него са разположени бившият дворец на австрийския наместник, както и кметството, което е построено през 1875 г. Тук се намира и фонтанът на четирите континента, който има 25 метрови бронзови пилони. Птиците символизират Австрия, Русия и Прусия, а змията е Наполеон, който иска да погълне земното кълбо.

Площадът е сцена на различни концерти и културни събития.

Следвайки пешеходната зона се озовахме на:

Канале Гранде – Ponte Rosso

Piazza del Ponterosso, 34121 Trieste TS, Италия

   Една малка частица „Венеция“ пренесена тук. Всъщност той е построен  между 1754 и 1766 г. от Матео Пирона с цел получаване на стоки директно в града.

Впоследствие довежда до изграждането на района – Борго Терезиано, един от най-старите квартали като неговият „златен век“ е отново по времето на Мария Терезия.

Първоначално тук е имало три подвижни моста – бял, червен и зелен. Те са позволявали товарните кораби да влизат навътре. От тях днес е запазен само червеният, а под него има специален уред от онова време, който измервал нивото на водата.

Тук се намира и статуята на ирландския поет Джеймс Джойс. Той бил пленен от града, живял е в Триест 10 години и е сменил около 10-ина адреса, като днес има табели кои са били неговите домове. Джойс освен, че преподава английски в едно италианско семейство, завършва „Дъблинчани“, пише „Портрет на художника като млад“, „Изгнаници“, започва да работи над „Одисей“.

Това не е единствената писателка следа. Преди ирландеца тук са били и Стендал, Рилке, идвал е Зигмунт Фройд…

Българската нишка – известно е, че дори и дъщерите на българския консул по онова време Марко Близнаков, са взимали частни уроци от Джеймс Джойс.

Вкрая на Канале Гранде бяхме впечатлени от архитектурата на една църква.

Православен храм „Свети Спиридон“ Orthdox Church St. Spiridon

I-34142 Trieste, Campo San Luigi

Оказа се, че това е сръбският храм „Свети Спиридон“*. Мозайката по фасадата е от известното муранско стъкло. В него се пази сребърният свещник, дарен от бъдещия цар на Русия Павел I при посещението му в града през 1772 г.

*Св. Спиридон е закрилник на майсторите-занаятчии. Роден е в Кипър през IV в. той се е прочул с чудесата и добрините, които правил за хората. Макар архиерей, до края на дните си той е бил и овчар. Предвидил е точно датата на смъртта си. Тленните му останки се намират на остров Корфу. На всеки две години дрехите, които го покриват, се подменят, поради излъчването на енергия. Вероятно зографите, преди да започват да рисуват икони с неговия образ, са ходили на поклонение, тъй като те са идентични с оригинала.

Зад храма „Свети Спиридон“ се намира още една сръбска църква.

Продължихме по Corso Italia и се озовахме Scala dei Giganti, която удивително напомняше на тунела под Античния театър в Пловдив.

 Galleria Scipione De Sandrinelli, 7, 34131 Trieste

Следващата ни цел беше хълмът. Навигацията ни казваше, че там са разположени няколко исторически обекта.

Сан Джусто – Saint Just Hill

I-34121 Trieste, Piazza della Cattedrale 3

На Катедралния площад на хълма могат да се видят останките на римска базилика, венецианска колона от 1560 г., олтарът на III армия, както и Историческият музей.

Бастионът Сан Джисто – Saint Just Castle

 

Изграден през 1470 г., 40 години по-късно е бил разширен от венецианците и напълно завършен през 1630 г. Тук, в т.нар. „Къща на капитана“, може да се види богата колекция от антични мебели и оръжия.

Катедралата „Сан Джисто“ днес е седалището на епископа на Триест.

Базиликата Сан Джисто – Basilica Saint Just

Аналите сочат, че на това място е имало църква още през 6-и век със символите на Трипода на „Капитолий“ (Юпитер, Джуно и Минерва), а хълмът е бил известен като Капитолини.

Църквата е разрушена при нашествия, а между 9 и 11 век върху руините й са построени две базилики – „Дева Мария на Успение Богородично“ и „Сан Джисто“. През 14 век двете базилики се свързват.

Мъченикът Сан Джисто е патрон на града. Като християнин той не искал да поднася жертвоприношение на римските богове и бил осъден и удавен на 2 ноември 303 г.

Спускайки се надолу по хълма, по калдъръмени извити улици, излязохме на

Римският театър Trieste Roman Theater

адрес: I-34121 Trieste, Via del Teatro Romano

 

Макар че този форум е построен през I-II век, по времето на император Траян, изследователите го откриват едва през 1938 г. Римският театър е изграден почти изцяло от камък, с изключение на най-горната част на стъпалата и горната част на сцената, които били от дърво.  Открити са и няколко надписа от Траяновия период. Някога тук са се провеждали гладиаторски битки, както и театрални представления. В сравнение с амфитеатъра в Рим, Верона и дори този в Тунис, е със сравнително малък капацитет – около 6000 души. Статуите, които са били намерени при разкопките могат да се видят в градския музей.

Както от хълма Сан Джисто, така и от други места в града погледът ни бе привлечен от бяла сграда, надвиснала над морето.  Беше късен следобед, трафикът и тук не прави изключение. Макар че е на по-малко от 10 км. ни отне повече от 40 мин. да стигнем.

Замъкът Мирамаре – Castello di Miramare,

Мирамаре, Viale Miramare, 34151 Trieste

        

Построен през 1856-1860 г. по проект на архитекта Карл Юнкер за австрийския ерцхерцог и по-късно император на Мексико Фердинанд Максимилиан фон Хабсбург, наричан Максимилиан I и неговата съпруга Шарлот Белгийска. Той първоначално дошъл в Триест като главнокомандващ на императорския флот на Австрия. Дворецът може да се определи като малък, особено на фона на други от този период. Замъкът е разположен върху 22 хектара земя и има малко пристанище.

Архитектурата, която е смесена като стилове, е повлияна от вкусовете на Максимилиан I. Паркът е в италиански и английски стил, като в него ерцхерцогът е отглеждал различни екзотични растения, като семената е пренасял от различни свои пътешествия. Любопитен факт е, че той създава градините върху карстова почва, която не позволява отглеждането на никаква растителност, като аристократът внася големи количества плодородна почва. Тук има ливански и хималайски кедър, испански смърч, кипариси от Калифория, борове от Азия…

През 1863 г. ерцхерцогът с подкрепата на френския император Наполеон Трети получили императорската титла и корона на Мексико. Четири години по-късно по време на революцията републиканците разстреляли Максимилиан, а съпругата му Шарлота Белгийска загубила разсъдъка си.

СЪБИТИЯ

Всяка година, през втората неделя на октомври, в италианския град Триест се провежда международната регата „Барколана“.

В районна на Триест има множество пещери, сред които и Grotta Gigante – най-голямата туристическо обособена пещера в света.

В миналото

  • От 1382 година градът е част от Венецианската република и Свещената римска империя. По-късно преминава към Хабсбургската монархия и дълго време остава главно пристанище на австрийската династия. По тази причина в града се е говорило на немски, словенски, италиански, ладино.
  • Триест е бил ключов със своето по пристанище и четвърти по големина след Виена, Будапеща и Прага още по времето на Австро-Унгарската империя.
  • Още от 19 век започват териториални спорове (спорът за Далмация).
  • През 1921 г. Италия подлага на репресии предимно словенското и хърватско население на града, във връзка с изострените ѝ отношения с Югославия.
  • През 1943 г., след преврата срещу Мусолини, Триест е окупиран от Вермахта. На 1 май 1945 г. в града влизат едновременно югославски и британски военни части.
  • През 1947 г. градът е обявен за независим с резолюция на Съвета за сигурност на ООН. За да се поддържа баланса на силите и да се намали рискът от военен конфликт заради териториалния спор между Италия и Югославия управлението на територията е поверено на военен губернатор.
  • През 1954 г. след Меморандума от Лондон, югославските войски се оттеглят и се преминава към цивилно италианско управление.
  • Почти 10 години по-късно, през 63-та, областта получава автономия, а 12 години по-късно се определя къде е границата между Югославия и Италия. Документално спорът за Далмация приключва едва през 1975 г. Неговото истинско разрешение обаче идва чак през 2009 г., когато е уреден хърватско-словенският граничен спор.

авторски снимки и текст: Димитрина Пандурова

Верона – градът на любовта… или на Борис I Покръстител

Градът на Галилео Галилей и Свети Антонио – Падуа

Вълната за независимост в северна Италия

Просто Венеция – накратко

3 COMMENTS

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here