SHARE

Ротенбург аб де Таубер – мечтана романтична средновековна приказка

Сърцето на Бавария си има име. Ротенбург аб де Таубер – императорският град.

Влюбих се в него, когато случайно попаднах на един фотос. Ако можех щях на секундата да отлетя към сърцето на Франкен. Случи се така обаче, че много се отложи във времето. Имало защо – за да му се насладя в един начален ден на пролетта, когато птиците извиваха най-нежните си мелодии, теменужки и минзухари, изпълваха парковете, а хората, зажаднели за природа, бяха нащъкали навсякъде.

Омагьосана – така се почувствах, когато прекрачих портата на старата средновековна стена, отвъд която ме очакваше наистина една специална среща.

Бавария е известна със своята столица Мюнхен, също с величествения Нюрнберг. С алпийските си неповторими пейзажи, с кристално чистите планински езера. Ротенбург обаче някак не попада в тази класация. Може би защото е в друга категория – „Romantische straße“.

В миналото, когато Берлин и Мюнхен са били далеч от това, което са днес, Ротенбург е бил вторият по големина град със завидното население от 6000 души.

Това е най-добре запазеният град в Германия. Той е ограден от високи крепостни стени и кули, зад които пък са обособени зони за паркиране. Спираме на една от тях и поемаме по тази средновековна разходка.

Великолепна архитектура ни обгражда отвсякъде. Пъстри старинни къщи на по няколко века – с онези триъгълни покриви, чийто върхове се закачат с облаците.

Типично за средновековен град – шахматни улици, които се вият и ту леко се спускат, ту леко се покачват. Там, някъде, до едно магазинче с такава закачлива и весела фасада, нашите гидове – семейни приятели, които вече са опознали градчето, ни казват, че е време да завием надясно.

Навлизаме в сърцевината на Ротенбург. Не знам как е било в миналото, но днес той кипи от живот. От една витрина ни намигат млади момичета. Символизират някак пролетта, свежестта, новото начало, със своите невинни маниери е свенливи усмивки.

Малко след тях във въздуха се понасят сапунени балони.

Приисква ми се да се шмугна в някой от тях и да се извися високо над града…

Оказва се, че скоро ще осъществя тази своя цел.

Излизаме на централния площад, който на фона на малките улички изглежда някак огромен. На него се издига кметството – сграда с невероятна архитектура, чийто вход пък отвежда до кулата.

Да се разхождаш по тези старинни улички, изработени от правоъгълни каменни блокчета, които крият хилядолетна история, по които отекват звуците на часовниковите кули или да се оставиш да бъдеш воден както в миналото от карета с 2 красиви коня, е нещо повече от приказка. Оценява се от 2.5 млн. посетители, които годишно се докосват до тези старини. Макар това число да е несравнимо с един Октоберфест, например (7 млн. туристи средно за 14 дни), понякога улиците наистина изглеждат пренаселени.

На площада се оставям да ме водят само очите – стремглаво влизам в няколко магазинчета за сувенири, едно от които изглежда като мини-музей на коледната украса.

Изгубвайки останалата част от групата решавам, че трябва да се кача на върха на кметството. Денят е слънчев, небето е ясно, а с това всички предпоставки за една невероятна панорама са налице.

Шмугвам се през широката порта и с бърза крачка се отправям по многобройните стълби. Стигам до първото ниво. Бариера контролира трафика и ограничава пренаселването с любители на екстремните катерения. Изчаквам търпеливо своя ред, а оттам навлизам в същинската зона на кулата. Тесни и вити стълби.

Оказва се, че в началната си точка те са по-широки и колкото по-нагоре се катеря стават все тесни. Това място не е за всеки, особено за онези посетители, които имат проблем с клаустрофобията. С всяка следваща стълба става все по-тясно. На няколко места има ситуирани тесни зони, в които да се разминават слизащите и качващите се пътешественици. Стигам и до кулминацията. До обещаното ниво, от което очаквам градът да ми се разкрие в цялата си прелест. На това място се намира и касата, от която се закупува билет. Срещу невзрачната сума от 2.50 евро и само на 10 стръмни стъпала и едно промушване през тесния тунел се изкачвам на върха. Някои не могат да преодолеят последната отсечка и остават да чакат на последното ниво.

И ето го града… в пълната му прелест – достоен да бъде нарисуван от най-живописното перо… или да бъде запечатан в няколко десетки пози. Подът е метален и всяко отклоняване от ширналото се великолепие ми създава усещане за загуба на почва под краката… още чувствам онова замайване сякаш ще скачам с парашут. На върха е тясно, подът е метален, но решетките създават усещане, че това е асансьора, който всеки момент ще потегли с бясна скорост надолу. Макар да има високи предпазни ограждения, никак не се чувствах в „сигурни ръце“. През цялото време имах усещането, че съм във филм на Хичкок. Съспенс…!

В този момент се замислям на каква ли височина съм оттук?

Научавам историческите факти веднага след като отново се чувствам стабилно на долната земя. Изкачила съм 220 стъпала, за да достигна до 52 метра височина.

Кулата датира от 12-ти век. Три века по-късно се изгражда и втора, която е с височина 50 метра. В сградата на кметството може да се види още Империалната зала, която днес е сцена за театрални представления и концерти. Интересен е и старинният часовник, който също има своята дълга история.

След това мъничко приключение, оставило ме без дъх и с подкосени крака за известно време, дори и когато съм се приземила отново долу, се отправяме към близката западна порта. Впрочем крепостната стена, която обикаля града е 1.5 км., а по нея се издигат шест масивни старинни врати. Тази ни потапя в градините на крепостта (Burggarten), от която пък се открива впечатляваща гледка към останалата част от града и моста. Надолу по долината е и река Tauber. Геометричните цветни лехи, са положени още през 17 и 18 век и представят както четирите сезона, така и четирите елемента Тази градина всъщност е изградена на мястото на замък, разрушен при земетресение през 1356 г.

Напълнили дробовете с чист въздух и очите с пролетна свежест, се връщаме обратно в посока към кметството. Оттам завиваме надясно и се спускаме надолу, където ни очаква „срещата“. Това е нещо като запазената марка на градчето – пейзажът, с който е увековечен на стотици картини, пощенски картички и вероятно милиони фотокамери – Plönlein. Изглежда досущ като декор от приказка.

Изпълнили снимачния ритуал, с който увековечаваме няколко кадъра за семейния албум, продължаваме зад малкия тунел под поредната кула. Там някъде от една витрина сякаш ни намигат най-различни вкусотии. Диетата е пренебрегната. Може да почака до утре, ама вкусотиите са само днес…

Освен с производството на уникални дървени коледни играчки, Ротенбург има друга своя запазена марка – топките. В ранния следобед се нуждаем освен от стимулираща напитка и от нещо, което да й прави компания. Нещо сладострастно, което да поддържа енергията Това е сладкиш, приготвен от многолистно тесто, което е начупено, но същевременно е обвито в няколко пласта, примесени с различен вкус – марципан, ликьор, черен или бял шоколад.

За почитателите на музеи Ротенбург има какво да предложи. Интересно и обещаващо звучи – Средновековният музей на престъпността, Коледният музей и Вaumeisterhaus.

Тази обиколка обаче ще остане за следващия път не защото нямаме сили, а защото най-младият представител на групата е само на година и няколко месеца и вече е толкова изморен от емоции, че е време да кажем: „Tschüs, Rothenburg! Wiederschauen!“ (Довиждане, ще се видим отново)

Важно!

Ако стегнете куфарите към средновековния град, то първо се убедете, че правилно сте задали името, защото има още няколко градове, които са със същото име.

Ето защо е важна „фамилията“. Баварското бижу е Ротенбург об дер Таубер (в случая Таубер е името на реката, която преминава покрай него). Съименикът му се намира в провинция Тюбинген. Различието в името отново е във втората част – Ротенбург ам Некар (точно така – Некар е реката). Всъщност на немски има малка разлика и в начина на изписване на Ротенбург – Rothenburg ob der Tauber, Rottenburg am Neckar.

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

Още в рубриката:

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here