SHARE

Дойде и нашият пети и последен ден в Малта. Страната, която гърците  наричат Melite – „сладка като мед“, а нас ни впечатли с гостоприемните и топли хора и с това, че същите тези домакини дават имена и на домовете си. Някои са решили да ги кръстят на опери – Кармен, Аве Мария, други пък са им дали имена на светци – Св. Йосиф, Св. Джоунс, а трети вероятно са били подвластни на емоции – Sacred heart, Good hope, или просто Winter rain.

Програмата ни през оставащите часове до вечерния ни полет бе да видим „Blue Grotto“ или „синята пещера“. За разлика от повечето места, до които имахме удоволствието да се докоснем отблизо, пещерата не е дело нито на рицарите, нито на предхождащите ги, владеели малтийските острови. Тя е сътворена от висшата сила – майката Природа.

Синята пещера крие в себе си най-древните доказателства за заселението на хора в Малта, датиращи още от Каменната ера. Тя изиграва изключително важна роля през Втората Световна война – освен като бомбоубежище се използва и за горивен склад.

В по-ново време този район е използван за декор на филма „Троя“. Днес мястото е природен резерват и ние бяхме сред късметлиите да видим полетът на един орел.

Освен пещерата за последния ден си бяхме оставили и Националния аквариум (най-вече заради малкия 6-годишен турист – сина ни), но ако имахме възможност с удоволствие щяхме да наемем лодка, с която както да обиколим пещерата, така и да видим така известните луминисцентни корали и да се насладим отблизо на тюркоазено-зелените морски води.

Взехме автобуса, а с него запрашихме обратно към централната част на Малта, а гледките и от двете страни по криволичещия път ми напомниха на Толедо.

Автобусът ни спря в Бугиба, а оттам пеша се разходихме до Националния малтийски аквариум, който е разположен в Сейнт Пол. Пътешествениците, които са били в неговия „събрат“ в Барселона, казват че малтийският не си струва. На нас ни хареса.

Входът е 13.90 евро, а за около 3 часа се потопихме в подводния свят не само на Средиземно море. Аквариумът е разделен на няколко зали, а една от тях е свързана с тунел, в който плуват акули – акула Леопард и тигрова акула, които усещат кръв от повече от километър и половина разстояние. Любопитно е, че някои от тях снасят яйца, а други раждат. Да стоиш в тунела, а над теб да преминава един от най-опасните морски хищници, да докоснеш аквариума и да наблюдаваш как тя идва срещу… със сигурност това е преживяване, което се помни винаги – безопасен адреналин.

В Аквариум има и представители от Индийския океан като например риба еднорог, ангелска риба и други, на които дори ни бе трудно да произнесем имената.

Освен редица представители на водния свят – във всевъзможни цветове и багри, могат да се видят и тарантули, влечуги, гущери и друг редки африкански и мексикански видове.

Влизайки в Аквариума на всеки посетител се прави снимка. На излизане може да я получите от касите, разбира се срещу заплащане.

тунелът – едно от интересните архитектурни решения, благодарение, на което наистина имаш усещането, че плуваш заедно с акулите

Пред Аквариума има чудесен парк за деца, от който човек отново може да се наслади на невероятните морски пейзажи.

На път към Бугиба беше време за последен морски обяд. Избрахме си едно от сенчестите кръчмета с гледка към плажа. И… изненада – обслужваше ни Ясен от Божурище. Оказа се, че това е неговият първи работен ден – през ваканцията.

Пропуснах да отбележа, че в Малта ни вози и един шофьор на автобус, който каза, че живее там от повече от 15 години.

фотограф: 6-годишният Андрей

И може би дойде време да кажем нещо и за един от любимите туристически символи в Малта – червените телефонни кабинки. Те са същите като тези във Великобритания. И няма как да не е така, защото островната държава господства в Малта 164 години и това е една от следите, които трайно са останали и до днес.

Малта обявява своята независимост ден преди българската дата – 21 септември, само че годината е 1964-та. За церемонията Елизабет Втора изпраща принц Филип, нейният съпруг.

Други „наследста“ от кралството са обратното движение и английският език. Великобритания е направила много за поангличаването на Малта. Днес английският е официален, наред с малтийския. Казват, че когато е бил задължителен по-малко хора са боравили с него, отколкото днес, когато наистина почти всички могат да говорят интернационалния език.

Един от основните въпроси, който най-често се задава е кога е пододящо човек да посети една страна.

Сезонът

Щастлива съм, че попаднахме в Малта между два религиозни празника – Сейнт Филип и Сент Йозеф. Още през първия ден във вечерните часове нашето градче (Зебуч) се изпълваше с малки камиончета, които транспортираха религиозни фигури. През целия ни престой страната всеки ден се украсяваше за предстоящите празници.

Ние бяхме в разгара на лятото – средата на юли. Температурите бяха много високи и на моменти наистина се уморявахме безкрайно от парещото слънце. Ако трябва сега отново да планувам пътешествие до Малта със сигурност ще избера периода да е максимум до месец май или отново в началото на октомври. Въпреки невероятния цвят на морето не бих избрала обаче Малта за морска ваканция. Плажовете са малки и са наистина пренаселени.

Какво не успяхме да видим за 5-дневния ни престой (смятам, че имахме доста амбициозна програма, но беше невъзможно наистина всичко за това време)?

Това, за което определено много съжалявам е Синята лагуна – този природен шедьовър както го наричат мнозина, разположен между Комино и Коминото.  Между другото казват, че Комино е кръстен на така популярната  екзотична подправка в арабските ястия – кимион.

Не остана време и за червения пясъчен плаж Ramla bay, както и за пещерата на Калипсо, описана от Омир в прочутата „Одисея“. Прекрасната нимфа, която задържа Одисей 7 години, благодарение на невероятната си красота. Тъмночервената пещера е била дом на Калипсо, в който тя ражда четирима сина на Одисей.

Макар да посетихме Гозо не успяхме да стигнем до известния храм Ggantija. Той е сред най-древните постройки, за които гърците смятали, че са построени от жената-великан Сасуна. При проучванията археолозите откриват огромна статуя на жена, която е наричана Венера Малта.

Бях чела също, че Наполеон е бил на острова за цели седем дни и за това имало доказателства на много места. Така и не попаднах на тях.

Ако имахме време бихме посетили задължително и древните мегалитни храмове, които разкриват за праисторически места по тези земи още от 3600 г. пр.н.е., което ги прави по-стари от Египетските пирамиди, от Великата китайска стена и от Стоунхендж в Англия.

Така например Ħaġar Qim, един от най-добре запазените свободно стоящи структури и храмове в света, отпреди повече от 5000 години.

Подземният храм Hal Saflieni Hypogeum в град Паола в Малта пък е подземен комплекс на три нива, ползван в миналото като светилище, място за жертвоприношения и гробница. Обявен е за част от културното наследство на ЮНЕСКО и е считан за един от най-значимите праисторически паметници в света, чието построяване възлиза между III-IV век преди Хр.

Това, което за съжаление никой никога повече няма да види е т.нар. Азурен прозорец – за жалост той се срути при силна буря, в която морето погълна 28-метровата скала. За този природен феномен по времето на йоанитите се е смятало, че мъжът, който расте в близост до прозореца има специални свойства, подобрява своята потентност и удължава живота си.
Азурният прозорец можем да го гледаме единствено в ленти като „Битката на титаните“ и „Бягството на Монте Кристо“.

Какво бих препоръчала – ако обратното движение не ви плаши, то можете да обиколите острова с джип. Според мен сафари с такъв тип автомобил ще бъде преживяване, което ще си струва.

Но може би ако трябва да се направи едно обобщение за отделните вкусове то би изглеждало така:

Сейнт Джулианс е за купонджиите – това е царството на нощния живот;

Рабат и Мдина, цитаделата Виктория – за всички с интерес към историята;

Комино е мястото за любителите на водата – водолази, сърфисти, гмуркачи;

Марсакслок е селището за ценителите на вкусната храна, но и за тези, които искат да се докоснат до живота на местните;

Та Али е за интерисуващите се от занаятите;

Това бяха моите разкази за Малта – една от най-малките държави в света. Страна на рицари, кактуси, котки…, страна, в която синьото може да се види в безкрайни нюанси, непознати и за най-великия художник… Страна, която мнозина не разбират, но пък Шарън Стоун и Брат Пит обожават. Страна-декор на филма „Гладиатор“, „Троя“, „Агора“, „Средновен експрес“, „Капитан Филипс“, „Игра на тронове“, „Z-та световна война“…

Страна, в която своя отпечатък са оставили древни цивилизации, но не са се поколебали да го направят (вероятно водени от същото убеждение, кой знае) и наши сънародници!

авторски текст и фото: Димитрина Пандурова

Можете да проследите и първите три части на нашето пътешествие:

Магията на Малта

Магията Малта – Кръстоносният поход

Магията Малта – трета част

И още от рубриката Култура и Туризъм:

Градът на влюбените, на художниците, на поетите – синьо-белият град

Халщат – древната магия на Австрия

Петер Карл Фаберже – бащата на пасхалното яйце

Добре дошли в страната на рисуваните къщи

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here