SHARE

В рубриката днес ви предлагам една творческо-усмихната среща.

За повечето българи в Мюнхен, а може би и в Бавария, тя е отдавна позната не само като преводач, но и със своите благотворителни инициативи.

Завършила – Все още не всичко, което искам 🙂 До момента туризъм, кореспондент с испански и английски, преводач с немски език. Понастоящем съм старателна ученичка в професионално училище за сертифицирани майстори-плъстари в Оберрот, Германия.

Работа – работилнички по филц за малки и големи, плъстене на най-разнообразни фигури и декори по идея на поръчителя – от гигантски чайник, превита от тежестта на престилката бабичка, та до ситно магаре и кокошка в естествен размер :), преводи

Хоби – плъстене и предене; разказване на приказки или съвсем истински хубави истории; народно пеене; боядисване на вълна с всичко, което чака нейде в природата да бъде сварено в бака :); намисляне на празници и рождени дни

Семейство – Щастливо семейство! С мъж, който сръчно и безрезервно ме подкрепя в проектите ми. Три деца, момче-момиче-момче, най-хубавата мартеничка от съдбата. И кученце, което е наясно какъв късметлия е да расте сред толкова обич.

Светлана Кампс с нейните три деца

Освен с професионалните си преводи Светлана Кампс е позната с инициативата „Добра среща“, „Приказки и какао“ – сцена за запознанство с обичани български творци на литературни четения, благотворителната акция „Коледа в кутия“ и куклената работилничка Puppeteria, където изпод нейните пръсти буквално оживяват баби, дядовци, птичета, кокичета…

  • Какво те отведе в Германия и кога беше това?
    В Германия дойдох едва навършила 18 години, за да уча и работя. Сякаш вчера хванах автобуса на многото граници, с желанието в живота ми да няма такива.
  • По професия си преводач, но по душа си…?
    Мечтател и усмихнат човек, с душа на майка – на колкото повече деца, толкова по-добре 🙂
  • Вероятно много българи асоциират твоето име с благотворителната кампания, която всяка година организираш, „Коледа в кутия“. Последното събитие е вече история, но ще те помоля да направиш една кратка ретроспекция.
    След ноември и декември, които са изпълнени с много работа по акцията, идва този особен предколеден момент… От България пристигат редовете, които ме карат да настръхна от щастие: „Получихме подаръчетата за децата/възрастните. Ах, колко радост!“
    416 лични коледни подаръци – за 325 деца и 91 възрастни, много нови общи дарения и играчки изпратихме тази година с дарителски транспорт на DSV Road, чиито управител за България, г-н Янислав Тотев, от години подкрепя акцията. В месеците след празника продължава да витае безкрайната благодарност – към всички в този добър, стремящ се да помага малък наш български свят в Мюнхен и околия. Сърдечната обратна поща от България не стихва – снимки, мартенички, писма и споделени зарадвани реплики от децата-получатели.
  • Липсва ли ти Варна или езерата в Бавария успяват да „запълнят“ морската ниша?
  • Когато нещо ми липсва, нищо не го замества. Езерата са красива вода, но възхитата ми от тях е по-друга. Странно как понякога далеч ти е близко, а близо е далеч…
  • Впрочем кое повече те привлича – морето или Балкана (тук ще разкрия нещо за теб – ти обичаш много Родопите)?
    И двете – когато имам избор, избирам всичко, за повече хубост :). А Родопите са ми като чан, зоват ме и трескаво чакам пак да се върна. Благодат е човек да има място, към което да усеща нещо подобно. И съм щастлива да поседна там, ниско до земята на паянтовото столче и завъртя вретено. Истинска ми е тази природа, и искрена.
  • Няма как да пропуснем твоите работилнички Puppeteria – изпод твоите ръце оживяват толкова много образи… откъде тази любов към вълнените фигури?

Обичам да се обграждам с усмивки, с мекота, всичките ми фигури гледат с добрите очи на баба, дядо, майка, бебе, птица-закрилник… А вълната е вълшебство, без което не минава нито един мой ден. Пръстите ми не могат без нея.

  • Кой образ скоро да очакваме?

Следващият образ ще е по-друг. Рошаво къдраво елече и нежна връхна дреха от узбекистанска коприна и мерино – като полъх се носи. Изпитни задачи за плъстеното ми училище са. Пък бабките и дядковците от кукления свят и те ще „закачат“ по палтенце покрай новото можене. 🙂

Навярно твоите деца са големи щастливци с толкова изобретателна мама, с която могат да играят…

Добре, че ме обичат много и ми прощават „потъванията“:) Понякога изчезвам с часове в очите на орел, на мишле, на патенце…. това, което правя в момента. Но проектите ми са за деца и те в годините са доволни участници в тях – от дарения, през театър, до приказна вълна.


Смеем се много на щурите си хрумки, те са ми извор на всичката радост.

  • Дали не си намислила и още някоя нова среща за 2019…?

Срещите през 2019 са ежемесечни, на седянки за деца и възрастни, много е приятно.
А като нова идея ми се ще да тръгна с кошницата вълна през гора. И там, след разходка и хубаво време да плъстим. Видение за пролет и напролет 🙂

  • Два въпроса, които задавам на всички – какво е за теб носталгията?

Аз, ти, всеки от заобикалящите ни с техните лични истории. Любопитна съм  всъщност дали има хора, които не я изпитват?


  • Би ли се върнала отново някой ден в България…, трайно и постоянно…?

Да. Само да си завършат децата ми училище и стиснат хляб в шепата си.
Да съм спокойна за тях. И тръгваме.

Ако имате желание да участвате в групите на Светлана Кампс, ето и календар на събитията:

Добра среща: https://www.dobrasreshta.de/?page_id=652

Дати на седянки за деца и възрастни: https://www.dobrasreshta.de/?p=8595

Куклена работилничка: http://www.puppeteria.de/?page_id=473&lang=bg

Приказки и какао: https://www.dobrasreshta.de/?page_id=1272

Или в социалните мрежи:

https://www.facebook.com/puppeteria.de/

https://www.facebook.com/www.dobrasreshta.de/

разговора води: Димитрина Пандурова

снимки: личен архив Светлана Кампс

Още срещи в рубриката ни:

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here