SHARE

След дълго лутане, щателно търсене и неуморно четейки надгробните надписи с непознати за мен имена на покойници, най-сетне открих малък, изключително скромен гроб, покрит с пълзящи тъмнозелени храсти, с почти незабележима надгробна плоча (в сравнение със съседните на нея) в пясъчен цвят, на която бе гравирано името на Големия Артист, на Звездата на френския театър и кино (не случайно пиша първо театър, тъй като той самият е предпочитал театъра пред киното); четях и препрочитах името на усмихнатия хусар от „Фанфан Лалето“, на ненадминатия изпълнител на ролята на Дон Родриго от „Сид“ на Пиер Корней, на усмихнатия млад мъж, режисирал с успех няколко пиеси на Мюсе, на звездата от „Пармския манастир“: незабравимият Жерар Филип!

Кой беше Жерар Филип? Харизматичният актьор от златните 50 години на миналия век, боготвореният от различни поколения киномани от цял свят, бленуваният от милиони жени красавец от афишите, неповторимият с излъчване и чар човек и артист Жерар Филип!

Това ли е гробът на ненадминатия интерпретатор на класически роли в театъра на Лион и на фестивала в Авиньон? Това ли е гробът на единствения и незабравим Калигула на Камю? Това ли е гробът на „Галеника на Боговете“? Това ли е гробът на родения в Кан на 4 декември 1922 година втори син на семейство Филип? И досега, 58 години след смъртта му, във фестивалния град на киното (и роден град на Жерар), няма дори мъничка уличка, носеща неговото име… В Алеята на Славата, пред Фестивалния Дворец, рядко откриваш днес имена на актьори от неговото поколение (като София Лорен напр.), но където в унисон с вкуса на съвременните киномани има отпечатъци от дланите на екшън-герои, силиконови красавици и холивудски знаменитости.

Но да се върнем към скромния гроб (скромността е качество на Големите)! В гробището на малкото средновековно селце Раматюел очаквах да открия гроб, покрит с безброй цветя от почитатели. Намерих малка надгробна плоча с надпис, лишен от помпозност и показност, с миниатюрна табелка (вляво на снимката), която моли посетителите да не оставят нищо на гроба на този, който ни остави спомена за романтичните си герои от театралната сцена и киноекрана.

Размисли на глас… за смисъла на един човешки живот и на една несравнима и неповторима артистична кариера! Какво остава след нас? Колко е тънка нишката между живота и смъртта? Как напускаме този свят? Какво е безсмъртието? Има ли забрава?

Въпроси, чийто отговори търсим, докато ни има, докато сме живи! А сме живи, има ни, докато съществуваме в паметта на поколенията, идващи след нас…

Теб те има, Жерар Филип!

текст и снимка: Анелия Тонева

заглавно фото: /www.flickr.com/

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here