SHARE

Само преди 11 дни се прекланяхме пред делото на всички онези българи, без които България нямаше да бъде същата. Един български празник, който ако не беше отменен в продължение на 70 години щеше да има почти 100 годишна история. И обикновено в този ден на годината се питаме, а кои са хората, които ще продължат делото на Кирил и свети Методий, Паисий Хилендарски, Петър Берон, братя Миладинови, Петко Славейков, Захари Стоянов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още много от онези големи личности в историята ни.

За мнозина българи зад граница името Койно Койнов отдавна се е превърнало в синоним на думата съвременен будител. Още в началото на демократичните промени създава едно от първите частни училища в България в село Сладка вода (Варненско). Години наред образователният проект се финансира от семейния бюджет, но за жалост в един момент се стига до закриването му. Койно Койнов обаче е от онези хора, които не се отказват. Днес той вярва, че новите технологии отварят една огромна врата за всички българи, извън пределите на страната.

Ето и виртуалната ни среща с него – едно интервю, което се случи благодарение на електронната поща, интернет и всичко, което преди 25 години не познавахме.

Койно Койнов

– Първо и преди всичко честит празник. Кои са за вас съвременните будители, да започнем оттук това интервю?

Честит празник на всички. Всеки от нас в различна степен може да бъде полезен за другите и да приеме ролята на будител. Понякога тази роля е осъзната и е резултат от натрупани знания и опитност, които имаме нужда да споделим. По отношение на колективното съзнание, е добре да знаем, че всеки от нас може да бъде фактор и да допринесе за развитието на българския дух. В древността са вярвали, че народът ни има колективна (обща) душа, която е съвкупност от душите на всеки отделен българин. Вярвам, че и сега е така – без значение кой къде се намира, важно е да е българин по душа и да допринася за качественото развитие на българския Дух. Добрата новина е, че в съвременния свят има много начини това да бъде правено.

 

–  Вие сам много пъти пред журналисти сте казвал: „След 1989 г. много българи смятаха, че имаме уникален шанс да променим системата, да заживеем нормално и да се случи така желаното възраждане на българския дух.“ Какво се случи обаче – успяхме ли, или не, какво ни препъва?

В исторически план рядко се дава шанс на един народ за генерална промяна – възможността цялостно да реорганизира системата на управление в държавата си. Ние имахме този шанс след 1989 година. Имахме дори шанса да създадем условия за възраждането на българския Дух. Тогава повечето от нас наивно вярваха, че това ще стане лесно и бързо. По-късно разбрахме, че системата просто успя да се трансформира от един вид диктатура в друг. Но така или иначе бяха създадени условия за свободни инициативи и много от нас се възползваха от това. Вие помните – откриваха се фирми, правеше се бизнес, печелеха се пари. Изключително интересен и сложен период. Според някои изследователи много души са деградирали през този период, поддавайки се на най-популярните изкушения – алчност, егоцентризъм, наглост, чувство на безнаказаност, атеизъм. Дано не разваля интервюто с това отклонение, но съм сигурен, че за това трябва да се говори. Защото повечето хора са склонни да търсят вината другаде – в световната конспирация или в подлите планове на чужди правителства. Всъщност, ако има вина, то тя е основно в нас – в ниското ни ниво на осъзнатост, в ниската ни култура на общуване, в нежеланието ни да се развиваме и най-вече в прекалено тесния ни хоризонт на възприемане на събитията. Всъщност промяната трябваше да започне първо в самите нас, но това никой не ни го каза, а и в динамиката на събитията нямахме много време да мислим за това. В този смисъл всеки от нас се опита да се реализира в периода на промените. А доколко успяхме не мога да преценя, защото се оказа, че май ще трябва да преразгледаме основно критериите си за успеваемост. Също и мотивацията си. Трудна работа, но си заслужава, защото след разумния анализ и осмисляне на събитията можем да направим изводи, които да ни позволят да вземем сериозното решение за своето самоопределяне.

– Колко години съществуваше българското училище в с. Сладка вода? – На кой и защо му хрумна идеята да го затвори?

Училището в Сладка вода съществуваше като институция 20 години. Достатъчно дълъг период, за да реализираме нашите представи за образователен модел. В първите години на прехода беше възможно да стартират алтернативни училища. Тогава не знаехме, че това няма да е задълго. По-късно разбрахме, че системата не допуска развиването на алтернативи, особено в сферата на образованието. Замислете се за следното – допуснато е да съществуват над 200 цифрови телевизионни канала, а колко различни от държавния модел училища съществуват? Мислите ли, че това е случайно?

– Как се финансираше?

Малко хора знаят, но в момента в който създадохме училището в Сладка вода съпругата ми получи голямо наследство от своя дядо и благодарение на това успяхме да финансираме училището през 20-годишния период на съществуването му. През цялото време училището работеше на загуба, таксите на родителите покриваха само част от разходите, покривахме дефицита в бюджета на училището със семейни средства. През 2012 година нашите възможности се изчерпаха и това беше основната причина да взема болезненото решение училището да спре да съществува като институция. Трудно се преживява и обяснява подобна ситуация. Но от друга страна се оказа, че след закриването на училището се отървахме от контролните органи на държавата, част от които системно ни пречеха да работим. Така ни остана достатъчно време да разработим и реализираме други наши идеи в сферата на образованието. Довършихме проекта си за учебник по история, който публикувахме в интернет на  www.historybg.info  По време на работата над създаването на сайта преживяхме голямо щастие – в екипа ни се включи наш ученик от първия ни випуск – Симеон Бояджиев, който е програмист и активно помогна за създаването на сайта. Знаете ли какво е усещането да работиш рамо до рамо със свой възпитаник? Пожелавам на всеки учител да изпита това щастие.

– Колко деца са преминали през училището Ви в Сладка вода? Къде са тези младежи сега?

В Сладка вода имахме много ученици, но имахме и учители, които усетиха това пространство като истинско място за учене и успяха да развият потенциала си целенасочено и успешно. Сладка вода всъщност беше училище за всички нас. Всяко пространство и всяка ситуация могат да бъдат превърнати  в място и в повод за учене, стига човек да успее да запази в себе си състоянието на ученик. Вярвам, че нито един учител и нито един ученик не бяха случайно на това място. Много бих искал да сме изпълнили в голяма степен задълженията си към всеки, който е бил в училището.

– Как се създава учебник за деца, който да отговаря на едно от най-важните условия – да бъде интересен?

Идеята за създаването на Електронния учебник по български език за децата на българите в чужбина се роди по много странен начин. Преди няколко години приятели ме запознаха с бесарабски българин, който търсеше помощ за български неделни училища в Одеска област, Украйна. Един обикновен и скромен човек беше дошъл да търси помощ. Всичко му вършеше работа – ползвани учебници, книги… Почувствах се много неловко. С помощта на заместник кмета на Варна Коста Базитов уредихме дарение от 850 нови учебника от голямо българско издателство, поех ангажимента да доставя учебниците по списък до български неделни училища в Одеска област. И тогава разбрах, че митото, което трябва да заплатя на границата, е по-голямо от стойността на учебниците. Така се започна едно дълго нелегално пренасяне на малки пакети с учебници, скрити в автобуси, микробуси, лични автомобили… интересна и дълга история. Само веднъж ни хванаха, но пратката беше малка и ни се размина с глоба от 50 Евро. Приятели още ме наричат „контрабандист на читанки и буквари“. Та докато дремех по автобусите за Украйна се сетих, че нещата могат да станат много по-лесни – създаваме електронен учебник, качваме го на сайт в интернет и няма мито (няма и контрабанда :). Споделих идеята с колеги, с които сме работили в училището, сформирахме екип и започнахме работата без да знаем, че ще се получи продукт с такава популярност. Ползвахме натрупания опит и някои готови разработени идеи и материали от Сладка вода. Първите представяния на учебника бяха сред бесарабските българи в Украйна, приеха го с радост и започнахме да обучаваме учители, които работят по нашия учебник. Вече в пет големи региона учители от български училища ползват учебника. Най-голямо беше учудването ми, когато преподаватели от Педагогическия университет в гр. Бердянск, Запорожска област, решиха да ползват учебника при обучението на студенти по българска филология. Вече седем пъти бях в Украйна и всеки път се възхищавам от начина, по който нашите сънародници там са съхранили българския Дух. А знаете ли как ме представят там – „Драги колеги, при нас е дошъл гост от Майка България…“ Винаги се просълзявам. Трябва да знаете, че жизненият стандарт там е нисък и българите не могат да поемат разходите по пътуванията ми. Добре, че приятели от България помагат финансово.

Когато обмисляхме съдържанието и рамките на учебника, решихме първо да се съобразим с изискванията на Европейската езикова рамка и да покрием изискванията за нивата А1 и А2. Материалът в учебника е съобразен и с изискванията на МОН за нормативите за българските училища в чужбина, но по препоръка на нашите редактори темите по граматика са олекотени. За сметка на това наблегнахме на озвучаването – всички по-важни текстове са озвучени от актьорите Десислава и Емил Йорданови. Специално разработените теми по светознание и описанието на най-важните български празници правят учебника по-широко скроен и дори му придават леко енциклопедичен вид. Хубавото е, че форматът в интернет позволява да правим подобрения и промени в темите и илюстрациите. Например, преди няколко дни добавихме нов текст – стихотворението „Я кажи ми облаче ле бяло“. Добавянето на нови теми, промените и подобренията превръщат учебника в жив организъм. Всъщност най-добре е да го разгледате на  www.bgezik.info  Достъпът и ползването на всички материали в учебника са безплатни. Има доста училища, които искат да ползват учебника, и за тях организираме обучения за учители, които ще преподават по него. По време на тези обучения предоставяме на учителите допълнителни приложения, свързани с работата по проекти към темите, подробни тематични разпределения и други.

След 2012 година при нас често започнаха да идват малки групи от хора, които имат интерес да се развиват. Започнахме да организираме обучения, тренинги, дискусии и лекции по определени теми – Глаголица, Древен български календар, Богомилство и други теми, свързани с нашата история и култура. Постепенно сформирахме екипи, които работят по определени теми. Скоро ще приключим работа по създаването на шрифт, създаден на основата на Преславската краснописна школа. Лекциите по глаголица стават все по-популярни. В края на октомври проведохме обучения на децата от пет български училища в Лондон по глаголица, включително и писане с пера и туш на текстове с глаголически знаци. Беше уникално – в българско училище в центъра на Лондон, на фона на църковни песнопения, деца пишат на глаголица. Имаше учители и родители, които не издържаха – в един момент седнаха да пишат и те. Дете от ІХ клас написа уникалното послание „Изучавай същественото“. Нали разбирате – жив е българският Дух у всеки от нас. Само трябва някой или нещо да го събуди.

 – В кои държави предстоят обучения?

Оказа се, че интересът към учебника е по-голям отколкото очаквах, засега успяваме да реагираме на поканите за обучение на учители. Освен това се появи идеята за създаване на втора част, обмислям варианти за партньорства по отношение на финансирането. Целта е нашите образователни продукти да се ползват безплатно, но Ви е ясно, че за да се стигне до безплатен продукт, някой е поел разходите по създаването му. До тук се справяхме с доброволен труд, лични средства и с помощ от приятели, но Ви уверявам, че това не е добра практика. Когато преди години стартирахме проекта за електронен учебник и го нарекохме „От българи за българи“ си мислехме, че ние ще помагаме на българите в чужбина, но се оказа, че името на проекта е двузначно.

– Има ли опасност тази онлайн-платформа да я сполети същата съдба на училището?

Това, че училището не съществува като институция, не е трагедия. Дейността на училището всъщност се трансформира в серия от образователни инициативи и практики, които са значими и имат голям мултипликационен ефект. Освен това имам подкрепата на много приятели и на семейството си, а и много наши ученици вече поемат част от тежестта на задачите. Когато има приемственост, има и устойчивост.

– В днешно време всички критики към образователната система и най-вече за учебните материали, са насочени към това, че материалът е тежък, поднесен е скучно. Резултатът като цяло – децата са натоварени, а като контрапункт – шири се голяма неграмотност. Защо?

По-склонен съм да търся проблема не в образователната система, а в ниската култура на семейната среда. Не знам защо толкова много родители все още мислят, че държавата трябва да мисли за образоването на техните деца. Държавата е длъжна да осигури един образователен минимум и тя го прави според възможностите си. Всичко друго е въпрос на семейна политика. Ако някой родител иска наистина да образова детето си, има много начини това да стане. Оплакванията от системата са губене на време. Родителите трябва да търсят начини за развитие на потенциала на своите деца. Повярвайте ми – това е задача на семейството, а не на системата.

– Ако зависеше от вас да промените учебната система (генерално) какво бихте направил?

Отговорът на този въпрос е около сто страници и ще го отложим за друг път. Повярвайте ми – начини за промяна има, но те не са заложени в програмата на системата. Засега системата може да бъде само дублирана чрез множество от алтернативни формати, но родителите трябва да узреят за това, да го пожелаят истински и да имат смелостта и силата да направят своят ход. Останалото е въпрос на време и на постоянство. И е много важно да излезем от порочните шаблони на отрицанието и на оплакването.

– Впрочем някога получавал ли сте покана да се присъедините към министерските екипи?

Ще бъда най-учуденият човек, ако получа такава покана. Определям себе си като извънсистемен играч и ми е трудно да повярвам, че такова партньорство е възможно. Но ще бъде интересно. Идеята не е лоша – ще очаквам обаждане.

За връзка с Койно Койнов – koinokoinov@abv.bg  или +359 887 141 258.

интервюто взе: Димитрина Пандурова

фото: личен архив Койно Койнов

Още в рубриката:

Безплатен електронен учебник по български език

Открита е най-старата българска история, която предхожда Паисиевата

Вече се работи по превода на българската история на Петър Богдан

Мартеницата вече е част от културното наследство на ЮНЕСКО

Малки будители зад граница

Колко струва висшето образование?

Почитаме деня на небесния покровител на България

ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ ЗАД ГРАНИЦА

7 МЕСЕЦА – 4 ИЗДАНИЯ – ПИСАТЕЛЯТ НЕДЯЛКО СЛАВОВ

 

 

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here