SHARE

Сгушен в австрийските Алпи, градът е известен и с това, че два пъти е домакин на зимни олимпийски игри, както и на първите младежки олимпийски игри. Освен това е и център на сноуборда. Разположен на р. Инн, той е  столица на провинция Тирол. Инсбрук е от онези градове, за които човек може да каже, че са на кръстопът. Оттук пътешественикът може да потегли за Италия, за Швейцария, за Германия или за необятните и обгръщащи го отвсякъде Алпи. Макар че е малък по мащаб местата, които могат да бъдат посетени не са малко. Наред с това в града има няколко университета.

Списъкът за посещения:

Ако сте с автомобил най-удобният градски паркинг е Silpark (Amraser Str. 1, 6020 Innsbruck, Австрия). Тази отправна точка ще ви позволи да видите:

  • ТРИУМФАЛНАТА АРКА – Triumphpforte

 Leopoldstraße 2, 6020 Innsbruck, Австрия

Тя е построена през 1765 г. по нареждане на Мария Тереза, а поводът е сватбата на нейния син – дукът на Тоскана, станал по-късно император Леополд II, с испанската благородничка и принцеса Мария Лудовика Бурбон-Испанска. Издигането на арки бил познат ритуал в цяла Европа по това време. За разлика от останалите подобни архитектурни съоръжения, които били дървени, тази в Инсбрук е изработена от камък. Като основи са използвани останки и стени от римско време, които някога са били на това място. Дизайнът, дело на архитекта Константин Валтер, който изградил арката в стил Рококо, като вмъква мраморни релефи и украси. За жалост обаче сватбата на Леполод II била помрачена от внезапната смърт на баща му император Франсис I. Сватбената церемония не била отменена, но Мария Тереза нарежда едната част на арката да символизират радостта, а другата трагедията.

  • КОЛОНАТА НА АННА – Аnasäulе Maria-Theresien-Straße 18, 6020 Innsbruck, Австрия

Тя е издигната на 26 юли 1703 г. – денят на Св. Ана, а поводът е оттеглянето на баварската армия. Скулптората е направена от Trentino Cristoforo Benedetti.  По колоната могат да се видят барокови фигури освен на Св. Анна и на Св. Касиян, Св. Вигилй и Св. Георг На върха е статуя на Дева Мария.

През вековете паметникът е ремонтиран няколко пъти. През 60-те години на ХХ век оригиналът на статуята на Божията майка е преместен в параклиса Collegiate Fiecht. Останалите светии също са заменени с копия през 2009 и се намират в Altes Landhaus.

Около 300 метра по-надолу по улицата вдясно се намира и:

  • ГРАДСКАТА КУЛА – Stadtturm Herzog-Friedrich-Straße 21, 6020 Innsbruck, Австрия

Повече от 450 години кулата е имала една основна задача – да следи и да предупреждава жителите за потенциални опасности. Висока е 31 метра, а до върха и водят 133 стъпала. Ако ги изкачите градът ще бъде като на тепсия, защото оттук се вижда всичко. През годините долните етажи на кулата са били затвор.

През цялото време на пешеходната разходка по тази централна улица обаче погледът е привлечен от блестящия покрив.

  • ЗЛАТНИТНИЯТ ПОКРИВ – Goldenes Dachl Herzog-Friedrich-Straße 15, 6020 Innsbruck, Австрия

6-вековна история е това, с което е популярен не само Инсбрук, но и цяла Австрия. Самата сграда, късна готика, е построена през 1420 г. от Фридрих Четвърти за резиденция на тиролските владетели. Оттук те наблюдавали турнирите на площада, както и различна тържества, провеждани в града. Еркерът е „облечен“ с почти 2700 позлатени керемиди по времето на император Максимилиан. Поводът е сватбата на император Максимилиан за Мария Бианка Сфорза от Милано през 1494 г. Тогава са изрисувани и стените. Релефите показват Максимилиан I със своите две жени.

Изписани са също герб, но има и фигури, които все още не могат да бъда разгадани, предполага се, че са еврейски писма.

Инсбрук не е пощаден от въздушните нападения през Втората световна война. Градът е сериозно разрушен, но Златният покрив оцелява благодарение на жителите си. За да го запазят те издигат бункер, с който го предпазват от бомбите.

След края на войната „Златният покрив“ се превръща и в своеобразен символ на възстановяването на града.

През 1996 г. тук е открит музей „Максимилиниум“, който по-късно е преименуван като музей „Златни пясъци“.

Goldenes Dachl – под това име съществува и международен конкурс – годишно атлетическо събитие, което се провежда пред самата сграда.

Вляво от златния покрив е:

  • КЪЩАТА НА ХЕЛБЛИНГ – Helblinghaus Хелблинг

  Herzog-Friedrich-Straße 10, 6020 Innsbruck, Австрия

Готическата буржоазна къща датира от 15 век. По-късно (1725) тя е придобита от ковчежника на монетния двор – Йохан Фишер. Тя е с барокова мазилка с цветни розетки. Името си къщата получава от един от собствениците си – Себастиан Холблинг Хелбдинг, който я притежава в периода 1800 – 1827 година. Смята се за една от най-красивите къщи в Австрия. Днес тя е частен дом и не е отворена за посещения.

Къщата на Хелблинг е и своеобразен преход към Стария град на Инсбрук.

Малко след красивото имение се намира и старата крепост

  • ОТОБУРГ – Ottoburg

 Herzog-Friedrich-Straße 1, 6020 Innsbruck, Австрия

За тази сграда се споменава за първи път в документи от 1476 г. В края на 15 век император Максимилиан I я предава на принц Рудолф от Анхалт. След неговата смърт тя попада в ръцете на буржоазни собственици. Дотогава се назовава по няколко начина. Името Öttburg получава около 1630 г. В края на 18 век се ражда и асоциация на името й с херцог Ото II фон Анес, който е смятан за градски основател на Инсбрук и е живял именно в тази крепост.

От 1913 г. сградата е обособена на ресторант, каквато е и днес, като през годините интериорът е променян, но се запазват определени елементи, включително и дървените капаци на прозорците, които са от 19 век.

На 300 метра от Отобург, минавайки отново покрай Златния покрив, е разположен и императорския дворец Hofburg.

  • ХОФБУРГ – Museum Hofburg 

 Rennweg 1/3, 6020 Innsbruck, Австрия

Първоначално това е бил средновековен замък. В началото на 16 век таванът на ритуалната зала е бил разрушен при пожар.

Замъкът е разширен от Мария Тереза (тя управлява в периода 1740-1780) в рококо стил. Самата императрица е била само два пъти в Инсбрук, като вторият е по повод сватбата на сина й. В двореца има и параклис, където се е състояло и поклонението пред останките на съпруга й.

Историческите сведения сочат, че на това място император Францис Йосиф за първи път среща бъдещата си съпруга императрица Сиси.

Хофбург се простира на 5000 кв.м. площ, 4 етажа с 400 зали, в това число и около 30 частни апартамента, параклис. Фестивалната зала (Gigant Hall) е с портрети на самата Мария Тереза, нейният съпруг и 16-те им деца. Стаята е с дължина 31,5 метра, широка 13 метра и височина 11 метра. Името, което носи не е заради размерите на помещението, а заради илюстрираните огромни картини от 16 век.

  фото: Hofburg Innsbruck

Замъкът се използва от императорското семейство до края на монархията през 1918 г. Днес е собственост на държавата.

Ако е дошло време за почивка, то пауза за кафе, сладкиш и отново уникална панорама предлага и кафе 360°

(Rathaus Galerien, Maria-Theresien-Straße 18, 6020 Innsbruck, Австрия).

Впрочем Инсбрук вероятно е градът, който предлага най-многобройни варианти за гледка от високо. Освен от Градската кула градът може да бъде видян и от ски-скок съоръжението:

  • Bergiselshanze

 фото: Innsbruck info,  Bergiselweg 3, 6020 Innsbruck, Австрия

До него може да се стигне пеша за около 30 мин. от центъра или да се вземе трамвай 1 или 6.

Преди повече от 200 години тиролските фермери, под ръководството на Андреас Хофер, именно от този връх печелят три битки срещу баварските и френските войски.

По-късно, в началото на 1927 г., от този хълм е направен първият ски-скок, а година след това е издигната и кула с вход. След края на Втората слетовна война е построена още една друга сграда.

В края на юни 1988 г. папа Йоан Павел Втори  се среща тук с младежи. Визитата му в Австрия е 4-дневна, като завършва в Инсбрук.

Днес това се смята се за най-модерното ски-съоръжение в света с 28 хиляди места.

фото: Bergfex

Т. нар. Водолазна кула като стоманена конструкция, е направена през 2002 г. Тя се смята за абсолютен архитектурен шедьовър и е работа на иракската архитекта Заха Хадид. Тя е автор и на сградата Томигая Заха в Токио, Центърът за съвременно изкуство Росентал в Синсинати и разширението на музея Рейна в Мадрид.

Общата височина на кулата е 134 метра, а кафенето вътре, е с височина 47 метра. От него мога да се видят тиролските планини Patscherkofel, Nordkette, Hohe Munde и Serles.

  • Seegrube и Hafelekar

Rennweg 3 A-6020 Innsbruck/Austria,  фото: Pinterest

Друга не по-малко впечатляваща панорамна гледка е с лифт-фоникуляра – 2300 метра височина от Seegrube и Hafelekar.

Този маршрут има и спирка на Алпийската зоолигечска градина, която се слави с това, че най-високата в Европа – разположена е на 750 метра височина.

И ако все още имате сили остава още един замък за посещения.

  • SCHLOSS AMBROSS – замък Амброз

  Schloßstraße 20, 6020 Innsbruck, Австрия

Ренесансовият дворец е разположен на скала над долината на река Ин и в покрайнините на града. За него се споменава още през 10 век, но век по-късно бива разрушен. На негово място е построен днешният Амбрас. През 1563 г. ерхерцог Фердинанд Втори*, ставайки суверен на Тирол, го подарява на съпругата си Филипин Велзер, с която сключва тайно брак. (По това време той е бил оглеждан за евентуален съпруг както на португалски, така и на френски принцеси, в това число на Мери Тюдор и Мери Стюарт.) Именно Фердинанд нарежда на двама италиански архитекти да превърнат останките от крепостта в модерен замък.

Фердинанд II е изключително обичан в Тирол, тъй като е помагал изключително много на хората. По негово време замъкът притежава богата колекция от брони, оръжия, потрети, музикални инструменти и съкровища. Негова е заслугата за обогатяване на района с нови много растителни видове.

В средата на 19 век замъкът става лятна резиденция. Днес той е държавна собственост като през 50-те години на 20 век управлението е поето от  Kunsthistorisches Museum Wien. 

20 години по-късно започва и цялостно възстановяване на испанската зала и жилищните помещения, добавят се и нови колекции от хабсбургски портрети. Най-голяма е Испанската зала.

 фото: Wikipedia

*Ерцхерцог Фердинанд II (1529-1595) е първият имперски управител в Прага

Още малко факти от историята:

За първи път името Инсбрук се споменава като Oeni Pontum, което на латински означава мост над Ин (преводът от немски е идентичен – Inns (името на реката) Bruck (мост).

Градът датира още от Каменната ера, като областта е населявана много преди идването на римляните. Те се установяват тук едва през 4-ти век като изграждат военен гарнизон под името Veldidena.

Гербът на града днес показва моста, видян от птичи поглед, още от 1267 г.

Инсбрук е символ на областта Тирол още от 30-те години на 15 век (1429 г.) и още тогава е бил политически и културен център.

Колко дни ще са ви нужни?

Разбира се всичко зависи от темпото, но все пак Инсбрук спокойно може да бъде разгледан за ден. Градът обаче може да се комбинира с Музея на Сваровски, който се намира на около 25 км. в градчето Ватенс.

автор: Димитрина Пандурова

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here