Home Да пътешестваме Зимен уикенд в Шафхаузен и Люцерн

Зимен уикенд в Шафхаузен и Люцерн

16.05.2019

964

В „градска“ Швейцария през зимата – защо пък не?!

Нищо не може да спре порива на човек, обичащ да пътува. Беше в началото на новопристигналата 2017 г. Температурите си бяха като за този сезон – около -15, че дори и минус 20. Току беше навалял и сняг, а ние бяхме с ново-старо возило, което все още не бе оборудвано с „апрески“. Моят татко ни бе на гости и понеже не е ходил до Швейцария много исках да му я покажем. Още повече, че ние бяхме ходили само веднъж до Базел, но твърде назад в годините. Избрах хотел в Люцерн. Спретнах си прилежно и маршрута. Планувах да разгледаме и водопада Шафхаузен, и градчето. Програмата винаги трябва да е „граби колкото можеш“. За жалост обаче падна нова снежна покривка, нашите гуми така и не пристигнаха и пътуването беше на път да се провали. На всичкото отгоре бях резервирала хотел без опция за анулиране. Оплаквайки се на моя приятелка (човек винаги получава мъдър съвет) тя ми даде идеята да опитам да отменя резервацията за след 2 седмици, когато се предполагаше, че няма да имаме битовите проблеми с колата. Получи се! Единственото разочарование бе за моя татко, защото той пътуваше обратно към България.

И така едно съботно утро потеглихме. Най-удобният вариант с кола от Мюнхен е до Линдау и оттам покрай бреговете на Боденското езеро. Дори и в зимно време пейзажите, които се откриват и от двете страни на пътя, са невероятни. Признавам, че съм пристрастна към този район и съм обиколила някои от неговите магнетични места. Можете да ги погледнете тук:

Неустоим италианско-провански чар по бреговете на Германия

Да ви представим – Линдау – един от най-красивите пристанищни градове

Тропическото бижу на Германия – остров Майнау

Някъде в ранните следобедни часове пристигнахме и в Шафхаузен, неголямо градче, разположено само на 10 км. от границата с Германия и на северния бряг на река Рейн. Именно благодарение на местоположението си градът се развива в миналото като е процъфтявала речната търговия. Пак реката оказва влияние и върху изграждането му – оформен е на тераси по склоновете на брега. Смята се, че точно от търговията, която се е извършвала в миналото, идва и името му, което означава „корабните къщи“. Въпреки че е курортно градче, не с това е известно, а със своя водопад, който е най-големият в Европа – Рейнският.

Нашата разходка обаче започна от старинния град, който изобилства от фонтани и добре запазени средновековни сгради. Калдъръмените му улички се вият в своеобразен лабиринт.

Шафхаузен – една от емблематичните му къщи

Градът ни поздрави с „добре дошли“, посипвайки сняг, сякаш бяхме на филмова площадка. От небето се стелеха едри снежинки, а с това някак студът се предаде и времето омекна. Въпреки че да се разхождаш в сняг в градски условия не изглежда особено привлекателно, всъщност точно в този момент бялата мантия, обхващаща старите аристократични здания, придаваше невероятна симпатичност и очарование. Къщите в Стария град са с еркерни прозорци, а много от тях са украсени със статуи.

Фасадите са в ярки цветове. Повечето от сградите датират от 300-400 години, изградени по време на Ренесанса, когато градът е бил в своя апогей и разцвет.

В старинната част са разположени две кули – едната е часовникова, а другата с астрономически уред.

В централата част е разположена протестантската църква Вси Светии, която в миналото е била манастир. В двора й се намира огромна камбана, превърнала се във вдъхновение за Шилеровата поема „Песен за камбаната“.

И така оставяйки се да ни водят детайлите на Шафхаузен стигнахме до „Haus zum Ritter“ – повече от впечатляващ е външният й вид, а като добавим и това, че е построена преди векове – 1485 г., я превръща наистина в една от емблемите на швейцарското градче.

Haus zum Ritter

пищна декорация из централните улици на Шафхаузен

Предварителната ми информация за Шафхаузен сочеше, че трябва да се види и кръглият замък – Мунот, който е от 16 век. Издига се на един хълм, под който се простират лозя. Мога да си представя колко е приказно пролетно или лятно време.

Замъкът е изграден по проект на известния художник Албрехт Дюрер. До него се достига през тесен каменен вход, а в подножието ни посрещат стадо сърни.

Времето се смилява над нас, снежните облаци са изчезнали, а това ни разкрива невероятни импресии от града.

През топлите месеци крепостта се превръща в музикална сцена.

Дълго време Шафхаузен е бил под контрола на Хабсбургите.

пъстър, дори и в зимно време – Шафхаузен

Един от недостатъците на зимните пътешествия е ранното залязване на слънцето, което оставя и по-малко часове за разходки по светло. Залисани в градските прелести и детайли някъде към 16 следобед поемаме към най-известната точка – Рейнският водопад – притегателен за милиони туристи годишно. Той е само на няколко километра от града. Късметът с времето обаче вече ни е изоставил. Сиво и мрачно е и нивото, от което може да се наблюдава е твърде далеч, за да може да му се насладим.

Рейнският водопад – най-големият в Европа

през летните месеци до водопада се стига с лодки

Водопадът със своите 41.6 милиона литра вода в минута се определя за най-мощния в Европа. Водата се излива в периметър 137 м. и се стила от височина 21 метра, а тези природни параметри вдъхновяват пък Гьоте да го нарече „източник на океана“.

Водопадът извън зимните месеци
фото: timeout.com

Направихме няколко измъчени фотоси в зимната пелена, в която беше обвит водопадът и потеглихме към Люцерн.

Рейнският водопад, вдъхновение не само за пътешественици, но и за писатели

Не успяхме да му се насладим в пълния блясък. Затова продължава да бъде в полезрението ми. Този път обаче планувам да го посетим между април и октомври, когато се движат круизни кораби. С тях може да се приближи човек максимално до него, както и до скалата, която е в центъра на водопада.

По пътя към Люцерн попаднахме на типичните магистрални задръствания за тези географски ширини. Не знам кои са най- големи – германските, австрийските, швейцарските или италианските. На френските не съм имала честта да „присъствам“, но пък скромните ми наблюдения върху холандските, ми се видяха сравнително поносими.

И така привечер бяхме в Люцерн, където основна мерителна единица са франковете. За нищо ги нямат. Паркингът към хотела се оказа платен. Беше нещо от порядъка на 18-20 франка на денонощие. Хотелът струваше 130 франка на вечер и беше не луксозен, но пък автентичен и уютен. Залата за хранене (ресторант би било твърде претенциозно) ни даваше усещането, че сме в домашна обстановка, а не на хотел. Бе декорирана в старинен стил, наподобяващ механа, с много аксесоари, характерни за бита на Германия и Швейцария. И странно за мен, защото това все пак е немско-говорещата част на Швейцария, но на рецепцията служителят не говореше немски. Естествено владееше английски, италиански и френски.

залата за хранене
Да закусваш сред старовремски реликви е наистина очарователно

Оставихме багажа и побързахме да се потопим във вечерната атмосфера на Люцерн. Снежинките ту се впускаха в гонитба, ту изчезваха нанякъде.

По тъмно успяхме да видим малка част от района около хотела. Той се намираше както се казва на една ръка разстояние от най-известния мост в града – Kapellbrücke. Избрахме си един ресторант на улицата край реката. Беше уютен и изискан. Цените също не отстъпваха. Но все пак това е Швейцария – страната, която управлява парите на света. Всеки, който се е запътил към нея трябва да е заредил добре банковата си карта. Заложихме на традиционно меню – телешко, риба и разбира се пица за 5-годишните, за тях това е върхът в кулинарията. Беше вкусно и си заслужаваше всеки франк. Макар че и Мюнхен има славата на един от градовете в челната десетка по стандарт на живот, Люцерн го бие. Но пък удоволствието, е казал народният мъдрец, цена няма!

След поредната увековечена фотосесия си стегнахме багажа, оставихме го в колата и потеглихме да разгледаме Люцернските потайности по светло. Времето си беше все такова – снежно-бяло.

Първата ни цел бе да разгледаме старинната част на града. До нея достигнахме по така красивия Капел мост. От северната страна на река Ройс се намира и средновековния Люцерн.

В централната част станахме свидетели и на своеобразен карнавал. Така и не разбрахме обаче повече подробности за него.

Повечето от сградите отсам моста, са запазени – очаквано, все пак това е Швейцария. Разхождайки се по централната улица си харесахме едни стълби, които отвеждаха някъде нагоре. Поехме по тях и се озовахме в един интересен район с големи градски имения.

Продължихме още нагоре и достигнахме до крепостта – Museggmauer. Средновековната стена, на която се издигат кулите й е дълга 850 метра, теренът наоколо се беше превърнал в писти за децата.

това величествено имение, наподобяващо замък пъке се виждаше от прозореца на хотела ни

Спуснахме се по една от уличките до крепостта обратно към Стария град. Оттам се озовахме на площада, на който се провежда Коледния базар. Снимаха рекламен клип. Продължихме в посока към Музея на транспорта. Там, някъде се „срещнахме“ и с втория мост, пресичащ река Ройс – Шпроер. Построен в началото на 15 век – 1407 г., той е превърнат в своеобразна галерия с множество картини, посветени на чумата, преминала през Люцерн през 17 век.

повечето от сградите в Люцерн са изрисувани в различни мотиви

И отново заваля. Вятърът покрай реката допълнително засилваше усещането за мразовит студ.

Не успяхме да видим Лъвският паметник, с който градът е също прочут. Не стигнахме и до Музея на Пикасо, както и до Ледниковата градина.

Оставихме си вратички и за следващия път.

Но пък стигнахме до първата точка на лифта, който води към планината Пилатус. Времето все повече напомняше, че е януари – снежна виелица идваше от планинския връх и обезмисляше катеренето към него.

Но какъв по-добър повод да дойдем отново през пролетта?!