SHARE

В „градска“ Швейцария през зимата – защо пък не?!

Нищо не може да спре порива на човек, обичащ да пътува. Беше в началото на новопристигналата 2017 г. Температурите си бяха като за този сезон – около -15, че дори и минус 20. Току беше навалял и сняг, а ние бяхме с ново-старо возило, което все още не бе оборудвано с „апрески“. Моят татко ни бе на гости и понеже не е ходил до Швейцария много исках да му я покажем. Още повече, че ние бяхме ходили само веднъж до Базел, но твърде назад в годините. Избрах хотел в Люцерн. Спретнах си прилежно и маршрута. Планувах да разгледаме водопада Шафхаузен и градчето. За жалост обаче падна нова снежна покривка, нашите гуми така и не пристигнаха и пътуването беше на път да се провали. На всичкото отгоре бях резервирала хотел без опция за анулиране. Оплаквайки се на моя приятелка (човек винаги получава мъдър съвет) тя ми даде идеята да опитам да отменя резервацията за след 2 седмици, когато се предполагаше, че няма да имаме битовите проблеми с колата. Получи се! Единственото разочарование бе за моя татко, защото той пътуваше обратно към България.

И така едно съботно утро потеглихме. Най-удобният вариант с кола от Мюнхен е до Линдау и оттам покрай бреговете на Боденското езеро. Дори и в зимно време пейзажите са невероятни. Признавам, че съм пристрастна към този район и съм обиколила някои от неговите магнетични места. Можете да ги погледнете тук:

Неустоим италианско-провански чар по бреговете на Германия

Да ви представим – Линдау – един от най-красивите пристанищни градове

Тропическото бижу на Германия – остров Майнау

Някъде в ранните следобедни часове пристигнахме и в Шафхаузен, неголямо градче, разположено само на 10 км. от границата с Германия и на северния бряг на река Рейн. Именно благодарение градът се развива в миналото като е процъфтявала речната търговия. Пак реката оказва влияние и върху изграждането му – оформен е на тераси по склоновете на брега. Смята се, че именно от търговията, която се е извършвала в миналото идва и името му, което означава „корабните къщи“. Въпреки че е курортно градче, не с това е известно, а със своя водопад, който е най-големият в Европа – Рейнският.

Нашата разходка обаче започна от старинния град, който изобилства от фонтани и добре запазени средновековни сгради. Калдъръмените му улички се вият в своеобразен лабиринт.

Поздравът на града бе снегът, който започна да се сипе. Въпреки че беше студено, това придаваше очарование.  Къщите в Стария град са с еркерни прозорци, а много от тях са украсени със статуи, а фасадите са в ярки цветове. Повечето от сградите датират от 300-400 години, изградени по време на Ренесанса, когато градът е в разцвет.

В старинната част са разположени две кули – едната е часовникова, а другата с астрономически уред.

В централата част се намира протестантската църква Вси Светии, която в миналото е била манастир. В двора й се намира огромна камбана, превърнала се във вдъхновение за Шилеровата поема „Песен за камбаната“.

И така оставяйки се да ни водят детайлите из града стигнахме до „Haus zum Ritter“ – повече от впечатляващ е външният й вид, а като добавим и това, че е построена преди векове – 1485 г., я превръща наистина в една от емблемите на Шафхаузен.

Предварителната ми информация за Шафхаузен сочеше, че трябва да се види и кръглият замък – Мунот, който е от 16 век. Издига се на един хълм, по който се простират лозя. Мога да си представя колко е приказно пролетно или лятно време.

Замъкът е изграден по проект на известния художник Албрехт Дюрер. До него се достига през тесен каменен вход, а в подножието добре дошли ни казва стадо сърни.

Времето се смилява над нас, снежните облаци са изчезнали, а това ни разкрива невероятни импресии от града.

През топлите месеци крепостта се превръща в музикална сцена.

Дълго време Шафхаузен е бил под контрола на Хабсбургите.

Един от недостатъците на зимните пътешествия е, ранното залязване на слънцето, което оставя и по-малко часове за разходки по светло. Залисани в градските прелести и детайл някъде към 16 следобед поемаме към най-известната точка – Рейнският водопад – притегателен за милиони туристи годишно. Той е само на няколко километра от града. Късметът с времето обаче вече ни е изоставил. Сиво и мрачно е и нивото, от което може да се наблюдава е твърде далеч, за да може да му се насладим.

Водопадът със своите 41.6 милиона литра вода в минута се определя за най-мощния в Европа. Водата се излива в периметър 137 м. и се стила от височина 21 метра, а тези природни параметри вдъхновяват пък Гьоте да го нарече „източник на океана“.

Водопадът извън зимните месеци
фото: timeout.com

Направихме няколко измъчени фотоси в зимната пелена, в която беше обвит водопада и потеглихме към Люцерн.

Не успяхме да му се насладим в пълния блясък. Затова продължава да бъде в полезрението ми. Този път обаче планувам да го посетим между април и октомври, когато се движат круизни кораби. С тях може да се приближи човек максимално до него, както и до скалата, която е в центъра на водопада.

По пътя попаднахме на типичните магистрални задръствания за тези географски ширини. Не знам кои са най- големи – германските, австрийските, швейцарските или италианските. На френските не съм имала честта да „присъствам“, но пък скромните ми наблюдения върху холандските, ми се видяха сравнително поносими.

И така привечер бяхме в Люцерн, където основна мерителна единица са франковете. За нищо ги нямат. Паркингът към хотела се оказа платен. Беше нещо от порядъка на 18-20 франка на денонощие. Хотелът струваше 130 франка на вечер и беше симпатичен. Залата за хранене беше в старинен стил, наподобяващ механа. И странно за мен, защото това все пак е немско-говорещата част на Швейцария, но на рецепцията служителят не говореше немски. Естествено владееше английски, италиански и френски.

Оставихме багажа и побързахме да се потопим във вечерната атмосфера на Люцерн. Снежните ту се впускаха в гонитба, ту изчезваха нанякъде. По тъмно успяхме да видим малка част от района около хотела. Той се намираше както се казва на една ръка разстояние от най-известния мост в града – Kapellbrücke. Избрахме си един ресторант на улицата край реката. Беше уютен и изискан. Цените също не отстъпваха. Но все пак това е Швейцария – страната, която управлява парите на света. Всеки, който се е запътил към нея трябва да е заредил добре банковата си карта. Заложихме на традиционно меню – телешко, риба и разбира се пица за 5-годишните, за тях това е върхът в кулинарията. Беше вкусно и си заслужаваше всеки франк. Макар че и Мюнхен има славата на един от градовете в челната десетка по стандарт на живот, Цюрих го бие. Но пък удоволствието, е казал народният мъдрец, цена няма!

Да закусваш сред старовремски реликви е наистина интересно.

След поредната увековечена фотосесия си стегнахме багажа, оставихме го в колата и потеглихме да разгледаме Люцернските потайности по светло. Времето си беше все такова – снежно-бяло.

Първата ни цел бе да разгледаме старинната част на града. До нея достигнахме по така красивия Капел мост. От северната страна на река Ройс се намира и средновековния Люцерн.

В централната част станахме свидетели и на своеобразен карнавал. Така и не разбрахме обаче повече подробности за него.

Повечето от сградите отсам моста, са запазени. Разхождайки се по централната улица си харесахме едни стълби, които отвеждаха някъде нагоре. Поехме по тях и се озовахме в един интересен район с големи градски имения.

Продължихме още нагоре и достигнахме до крепостта – Museggmauer. Средновековната стена, на която се издигат и кули е дълга 850 метра, теренът около него се беше превърнал в писти за децата.

Спуснахме се по една от уличките до крепостта обратно към Стария град. Оттам се озовахме на площада, на който се провежда Коледния базар. Снимаха рекламен клип. Продължихме в посока към Музея на транспорта. Там, някъде се „срещнахме“ и с втория мост, пресичащ река Ройс – Шпроер. Построен в началото на 15 век – 1407 г., той е превърнат в своеобразна галерия с множество картини, посветени на чумата, преминала през Люцерн през 17 век.

И отново заваля. Вятърът покрай реката допълнително засилваше усещането за студ.

Не успяхме да видим Лъвският паметник, с който града е също прочут. Не стигнахме и до Музея на Пикасо, както и Ледниковата градина.

Но пък стигнахме до първата точка на лифта, който води към планината Пилатус. Времето все повече напомняше, че е януари – снежна виелица идваше от планината и обезмисляше качването към върха.

Но какъв по-добър повод да дойдем отново през пролетта?!

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

Ако обичате да пътувате, можете да виртуално да посетите още много места:

Бавария

Веселите къщи на Хундертвасер или кой е австрийският Гауди?

Кралското езеро и неговите 100 годишни лодки

С деца в Бавария – поредица – I част

С деца в Бавария – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, I част

Баварски пътешественик – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, III част

Баварски пътешественик – поредица, IV част

Баварски пътешественик – поредица, V част

Баварски пътешественик – поредица – VI част

По следите на романтичния път – поредица, I част

По следите на романтичния път – поредица, II част

Очарованието на един средновековен коледен базар

Една коледна приказка

Вековна история – най-значимият коледен базар в Германия

Октоберфест – нещо повече от празник на бирата

Да преоткриеш Улм

Най-дългият замък в света – запознайте се!

Roseninsel – едно малко популярно местенце до Мюнхен

Неустоим италианско-провански чар по бреговете на Германия

Тропическото бижу на Германия – остров Майнау

Добре дошли в страната на рисуваните къщи

Ски в Германия – кое е най-доброто място?

Да ви представим – Линдау – един от най-красивите пристанищни градове

Кой е „Принцът от приказките“ и какво му дължи Бавария?

Пет места за Великденските празници

Най-дългият пешеходен мост в света e в Европа

Швейцария

Зимен уикенд в Шафхаузен и Люцерн

Франция

Колмар – една разходка в средновековието и не само

Италия

Доломитите – италианското очарование на севера

Верона – градът на любовта… или на Борис I Покръстител

Дестинация „Милано“

Градът на Галилео Галилей и Свети Антонио – Падуа

Триест – извън блясъка на прожекторите

Венецианската лагуна и нейните тайни места

Венеция – La Serenissima* – не само за пътешественика

Просто Венеция – накратко

Австрия

Халщат – древната магия на Австрия

Златният покрив на Австрия – Инсбрук

ПЕЩЕРАТА НА СВАРОВСКИ

Испания

Приказка за европейската Шехерезада или къде е душата на Испания I

Малта

Магията Малта

Магията Малта – Кръстоносният поход

Магията Малта – трета част

Магията Малта – Синята пещера и една среща с акула

Гибралтар

Страната на „крадците“, които са под защита на закона

Португалия

Скрити португалски перли

Шотландия

Пролетна островна приказка – Шотландия

Пролетна островна приказка – продължението

Гърция

Родос – едно от чудесата на света

Словения

„Лю“ като любов…, не… като Любляна

24 часа в… Копер, Словения

Чехия

Прага – една разочароваща мечта

За Прага… или хубаво… или нищо

Хърватска

Загреб – „Градът на Милионите Сърца“

Словакия

Замъкът Девин – символът на славянството

Румъния

До Тимишоара и напред

Малката Виена или кой е градът на банатските българи и на Тарзан

Северна Африка

Тунис – извън зоната на туристическия комфорт

Градът на влюбените, на художниците, на поетите – синьо-белият град

Тунис – ден последен

Европа

Гозбите на стария континент – къде, какво да похапнем

Европейска разходка с лодка по канали – последвайте ни

Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул – 120 години история

Първият музей на графитите

Новият център на Европа – Баварското село Гадхайм

Най-бързото влакче в Европа – FERRARI LAND

69°N северна ширина или защо се влюбих в Тромзьо?

Азия

Сонгкран – Нова Година в Тайланд

Америка

Орландо и „пенсионерският“ щат Флорида

България

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Пловдив – европейска столица на културата

Рилският манастир – едно от най-добрите места на планетата

Панагюрското златно съкровище пак е в „дома си“

ЮНЕСКО обяви Габрово за град на занаятите

Черноморец – градът с непознатата хилядолетна история, дух и традиции

Първият по рода си културно-исторически парк в света ще бъде в България

Българският замък край Р

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here