Home Да пътешестваме Словакия, замъкът Девин – символът на славянството

Словакия, замъкът Девин – символът на славянството

2943
0
SHARE

Само на 14 км. от словашката столица Братислава се намира един средновековен замък. За него научих абсолютно случайно. Попадна ми името Девин когато проучвах една еко-пътека около българския град. Явно не беше случайно, защото ни предстоеше пътуване до Братислава. Дотогава признавам си, но за словашкия Девин не знаех нищичко. Пътуванията са моя страст. Обожавам да откривам нови места, малко популярни както за туристическите търговци, така и за пътешествениците. Обожавам да достигам до онези места, които наричам „докоснати“ – от съвършената четка на негово Величество „Създателя“. Истински респект обаче изпитвам от завещанията на минали народи. А Девин обещаваше да е точно такъв.

Името

Запитах се защо две държави (на разстояние около 1000 км.) имат места с едно и също наименование? Най-лесният отговор е – славяни! Впрочем след това започнах да откривам, че подобно съименничество се среща и при други държави в Европа. Например с името Haag, освен добре познатия холандски град има и едно малко градче в Бавария има и още едно – в Австрия. Има и не малко други примери. Девин произлиза от стария индо-европейски/праславянски корен „deiv“, означаващ светлина и визуално възприятие, научих от Уикипедия. Производните Devín, Divín, Devinka, Divino, Dzivín, носят смисъла на „наблюдателна кула“ или „точка за наблюдение“. Друго обяснение етимолозите търсят в корева „div“, което означава зъл дух, но според специалистите тази връзка е по-малко вероятно да се отнася за Девинската крепост. И едно трето тълкувание има за славянската дума „deva“ – момиче или  мястото може да се нарече Крепостта на момичето.

Но ако за името има различни теории, то за историята нещата са ясни. Данни за население по тукашните територии съществуват още от 5000 година пр. н.е. – неолита. В по-късните векове келтите и римляните издигат крепости. Крепостта „Довина“ е една от най-старите в Словакия, за която се споменава за първи път през далечната 864 г., когато принц Ростислав, който е начело на Великоморавия, е обсаден от Лудвиг Немски.

Девинската крепост е издигната на една масивна 212 метрова скала, където река Морава се влива в река Дунав. Мястото не е никак случайно избрано – освен двете реки, Девин е разположен и между два пътя – „Кехлибарения“ и „Крайдунавския“.

Контролирането на това стратегическо място е позволявало контрол и върху пътищата.  В миналото регионът на Великоморавия е бил изключително апетитен терен, на който борба за надмощие са водили различни владетели. Мястото е изключително стратегическо и по времето на социализма. Точно пред замъка е била ограничена военна зона, силно защитена и укрепена с наблюдателни кули и бодлива тел. След т.нар. Кадифена революция местността е демилитализирана.

И какво е крепост без кула за наблюдения? Девичката кула е отделена от основната крепост. За нея се носят много легенди една, от които е свързана със затворени нещастно влюбеви дъщери, които скочили от нея.

През IX век крепостта е стратегическа, а тук е седалището на великоморавските князе Моймир, Ростислав и Святополк. При управлението на Ростислав Велика Моравия е в своя апогей. По негова молба до византийския император Михаил III тук идват братята Кирил и Методий, които проповядват християнството на славянски език (то вече е проникнало в страната, но на немски). Така двамата братя пристигат и обучават много ученици, а тяхната великоморавска мисия остава най-ярката следа в културата на цяла Европа. Именно на територията на днешна Словакия Светите равноапостоли основават оучилище, превеждат книги и дават сериозен тласък на църковното и книжовното развитие на държавата. Във Велокоморавия Методий е въздигнат в архиепископ, а след смъртта му мястото се превръща в свято за чешките и словашки миряни.

Както е известно великоморавската мисия на Светите равноапостоли е огромна не само по тези земи. На тях в Словакия са посветени над 40 църкви и паметници. Паметник на двамата солунски братя има също и в двора на девинската църква „Свети Криж“.

фото: bg.wikipedia.org/

В по-късните векове, през 1271 г. мястото е познато като  „Castelanus de Devin“. В началото на XIV в. крепостта е владение на австрийски херцози, а малко по-късно на комитата Pozsony.  В следващия повече от век се сменят различни господари на имението, като през XV в. към него се издига дворец.

Това обаче, което в исторически план е най-важно за Девин е, че никога крепостта не е превземана от Османската империя. След като обаче османците са победени и Унгарското кралство се присъединява към хабсбургската монархия, неговата така стратегическа роля на гранична крепост вече не е толкова съществена. По тази причина славните му времена лека-полека затихват. До началото на XIX в. Девин просто сменя владетелите си – графове, аристократи, областни управители, за да бъде разрушен от Наполеоновите войски през 1809 г.

Едва век по-късно започва възстановяването му. През 60-те години на ХХ век са извършени множество археологически разкопки в района на замъка.

Всъщност Девин е предградие на Братислава, с невероятно красива природа и речни залези, които по нищо не отстъпват на морските.

Районът е населен със спретнати и добре поддържани къщи, в които цари типично западноевропейско спокойствие и хармония.

В периода на социализма, докато Словакия е част от република Чехословакия, това е погранична зона, за която е трябвало специално разрешително за влизане. (Вероятно мнозина си спомнят, че аналогичен беше режимът и в България, например южните Родопи). Днес тук неслучайно се издига и Мемориал на жертвите от онази мрачна епоха. Погледнат от далеч паметникът изглежда така сякаш някой току-що е изстрелял десетки куршуми.

В почивните дни Девинската крепост се превръща в притегателен център за много словаци не само от столицата Братислава. Разходка с кораб или със собствена лодка, риболов, обиколка с колело, плаж, пешеходен тур по диви пътеки – мястото наистина има какво да предложи!

авторски текст и снимки: Димитрина Пандурова

още в рубриката:

Открита е най-старата българска история, която предхожда Паисиевата

Вече се работи по превода на българската история на Петър Богдан

Колко добре познаваме български учени, които са направили значими научни открития?

Малката Виена или кой е градът на банатските българи и на Тарзан

Най-дългият замък в света – запознайте се!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here