SHARE

Денят на народните будители се чества за първи път преди 108 години в Пловдив. 14 години след това първо отбелязване – през 1923 г., с указ на Н. В. Цар Борис III, е обявен за общонационален празник в памет на всички онези заслужили българи.

Прокламацията на Деня:

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

И така той се почита до 1945, когато комунистическата власт го отменя. Потъва в забрава за цели 47 години. Честванията се възобновяват отново през 1992 г., когато е наречен Ден на народните будители.

Защо на 1 ноември?

Според Григорианския календар това е денят, на който се празнува преподобни Йоан Рилски Чудотворец – покровител на българския народ. Идеята е да се прослави делото на Св. Иван Рилски, на светите братя Кирил и Методий, на Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, на патриарх Търновски, на Йоан Екзарх, на Свети Евтимий, както и на всички възрожденски просветители:

Д-р Петър Берон, Васил Априлов, Найден Геров, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Захарий Стоянов, Иван Вазов, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Добри Чинтулов, Стоян Михайловски, Иван Богоров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов… и много други даскали и учители, писатели и революционери

„Заветът на Св. Иван Рилски“ има четири познати преписа, които българското духовенство е приело за автентични наравно с Паисиевата история.

„… И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене….. А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение…. Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да воювате не по плът и кръв, а против миродържителя на тъмата на този свят. Но и пророк Иеремия ни заплашва, като казва така: „Проклет да е човекът, който се надява на човека“ и останалото. Като изброява злините, той добавя че е благословен човекът, който се надява на Господа…

Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение.

И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е подготвил за онези, които Го залюбиха…. Но и сам благият наш Владика Господ Исус Христос не казва ли със своите пречисти устни: „Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях.“… Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: „Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички.“

Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение. Ако ли пък, както казва великия наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: „Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние.“ И другаде: „Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни.“ Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: „Мир ви оставям, моя мир ви давам.“ А какъв е този Христов мир, чедца? – Той сам отново казва, като говори: „Не както дава светът ви давам Аз.“ Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: „И неговият мир няма предел“ (Ис. 9:7). Но и апостолът ни учи, като казва: „Имайте мир и святост – с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога.“ Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия ваш Владика Бога.
Ако ли пък се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете отсред вашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница, според Апостола, и да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: „Защото е нужно да се яви съблазън, и горко на света от съблазънта.“ Поради това и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят между вас. Но ги отклонявайте далече от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.
Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: „Господи, Исусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния“ да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви – споменът за смъртта…”

Паисий Хилендарски

„О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе.“

Честит празник!

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here