На днешната дата преди 78 години започва Втората Световна Война. През 1943-та година един храбър български летец прави нещо невиждано до тогава. Днес ще Ви разкажем за подвига на Димитър Списаревски и неговата ескадрила. Безсмъртният подвиг на „Живата Торпила“ и до днес трябва да се помни и пази в народната памет. Той е роден през 1916-та година в Добрич. Завършва в Германия с отличие най-реномираното военно-въздушно учебно заведение в света. Следва завръщане в България и той започва да служи в българската войска. Успява да се справи с опасна мисия в Скопие, което е в рамките на Царство България, като показва храброст и умения във военния пилотаж. Не само побеждава в сражението, но успява да плени вражески самолет и го принуждава да се приземи. Това са големи успехи за пилот от армия, на която ѝ е забранено да има авиация след нийойския договор. На 27 години е повишен до ротен командир и задачата му е да пази небето на София. Пред своя „орляк“ той казва: „Не искам да чувам за Хитлер, Чърчил и Сталин! Нашата единствена идея е България!“. На 20-ти декември американски и английски самолети се отправят към София да изсипят смърт над мирно население. Орлякът на Списаревски – неговите пилоти и той са единствените защитници срещи стотиците вражески самолети. Тяхната цел е да унищожат София до основи, подобно на Дрезден. Мисията на българските пилоти е една: да забавят колкото е възможно атаката на противниците, за да спечелят време за хората да стигнат до бомбоубежищата. Това е битка, която не може да бъде спечелена, защото съотношението е 1:6 в полза на врага. Целта е да се забави бомбардировката и да се свалят максимален брой самолети. Тази битка над Пасарел става известна с проявената храброст и майсторство. Един от пилотите на алианса по-късно казва: „Българите се бият с ожесточение сякаш защитават най-скъпата светиня на света.“ В края на въздушната схватка Списаревски нанася последния си удар. След като сваля два самолета, мунициите му свършват и има технически проблеми. Тогава предприема маневра, която е нечувана до този ден. Той забива като таран своя самолет в един от отправящите се към столицата тежки бомбардировачи. Снарядите не стигат до София, а падат в полето заедно със свалената въздушна крепост, носеща смърт за стотици българи. Със саможервата си Димитър Списаревски спасява много хора и сгради. Той умира на 27 години. По-късно се случва нещо безпрецедентно до този момент във военната история: един от вражеските пилоти, участвал в битката, подарява на майката на Списаревски военните си отличия в знак на възхищение и преклон пред неговата саможертва. Командир Димитър Списаревски е пример за родолюбие, авиаторско майсторство и лидерство. На скоро паметта за него бе силно пробудена от привържениците на Левски. Списаревски е играл за Левски като футболист. Неговият лик първоначално се появи на знамената по трибуните, редом до знамената с Цар Борис III и генерал Вазов. През миналия сезон образът на Списаревски бе поставен, по желание на феновете на Левски, на официалната фланелка, отбелязвайки сто годишнината от неговото рождение и признателността за проявения героизъм. Следните два цитата показват много ясно що за човек и какви идеали е имал командир Димитър Списаревски. „Аз съм се венчал за България.“ „Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцата ни.“
