Home Да пътешестваме Доломитите – италианското очарование на севера

Доломитите – италианското очарование на севера

885
2
SHARE

Италия… Amore mio!

Магия, романтика, храна, вино, море, история, архитектура, музика, древност… (навярно единственото, което в последните 100 години й липсва е други политици, но да не навлизаме в тази нотка, но пък мигрантите, в това число и българските, опровергават тази теза)

Не стига всичко това, ами и прелестни езера и невероятни планини.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Трудно е да се обясни защо, но едва ли има човек, когото тази страна да не е прелъстила. Стъпиш ли веднъж и тя се превръща в абсолютен магнит. Действа като дрога – искаш и още, и още, и още…

Признавам – аз съм пристрастена по Италия.

Щастлива съм, че три поредни години мога да се докосна до различни от нейните удивително-прелестни места.

Доломитите попадат точно в тази категория, за която думите не стигат, речникът ми във възходящ ред на прилагателните се оказва постен. Чувствам се така, че каквото и да кажа ми се струва семпло По-добре да запазиш мълчание и само да съзерцаваш, да се наслаждаваш, да поглъщаш заряда, който ти дава този район.

Доломитите са от онези приказно красиво нереални места, в които току се пощипваш, защото си с усещането, че си в нереално измерение, в някакъв магичен сън.

Казват, че за планинарите и катерачите Доломитите са това, което е Бари и Сардиния за любителите на морето. Наричани са още Кораловите планини, защото са образувани от коралови рифове на дъното на древно море.

Величествени скални исполини с главозамайващи гледки.

Аз съм човек на морето. Обожавам лятото, плажовете, пясъкът… дългите дни и горещи нощи… никога не съм предполагала, че една планина може така да ми легне на сърце.

За първи път посетих т.нар. южен Тирол през пролетта на 2016.

Това беше едно импровизирано пътуване. Зароди се спонтанно, без планове и подготовки. Беше дни преди Великден. Средата на април. Времето беше толкова променливо, че току решавах да тръгнем нанякъде, току прехвърчаше сняг и категорично ме отказваше от идеята. Но дойде петък, навън грееше слънце и по обед ей, така, просто потеглихме към Тренто. По пътя бе толкова топло, че си спомням как се наложи да разчитаме на охлаждането на климатика. За първи път пътувах през Италия с кола. От Мюнхен пътят към Тренто е през Инсбрук, а магистралата преминава също през австрийските Алпи.

Някъде в следобедните часове пристигнахме в Андало – малкото планинско градче, което се намира над Тренто. Е, не мина без провокации от навигацията, която така и отказа да приеме адреса, който й бях задала. Първоначално ни отведе до „съседния“ планински връх, но се оказа, че с това ние само спечелихме. От двете страни на виещия се път се издигаха лозови масиви, а гледките бяха невероятни.

След известно лутане най-сетне пристигнахме. Очакваше ни моята братовчедка Лили със сина й, а това беше първата среща на двете ни деца – по родствена линия „трети братовчеди“. Вечерта премина под знака на невероятно вкусна пица, гарнирана с плътния вкус на италианско червено вино, сладки приказки и детска глъч.

В съботното утро беше време да се отправим към прелестите, които ни очакваха. Лили ни заведе първо на най-изумруденото езеро вероятно в района – Молвено.

Зелени ливади се бяха ширнали около него, а върховете на Доломитите го бяха обградили сякаш се опитваха да го опазят само за себе си.

Малко география, към литературата.

150 км . толкова е дълга планинската верига

Цели 18 върхове са високи над 3000 метра

Пунта Пеня в Мармолада е най-високият масив, издигащ се на 3342

Тофана ди Мецо е най-високият връх, до който достига лифт – височината му е 3191 метра;

Любопитни факти

Името на Доломитите идва от френския геолог – Дийодоне Доломей, който пръв направил научно изследване на региона още през 80-те години 18 век. Той открива че масивите съдържат непознат до този момент минерал, както и че в тях има малки количества магнезиев карбонат. Оттогава този варовик е известен като доломит в чест на своя откривател.

Днес масивите са обявени за обект от Световното природно наследство на ЮНЕСКО.

Поради факта, че тази територия едва след Първата световна война е включена в границите на Италия, дотогава е била владение на Австрия-Унгария, тук немският език е силно застъпен и до днес. Доломитите стават част от Италия след подписването на Сен-Жерменския договор, с който бившата империя е ощетена наистина много. А всъщност Италия получава тази част като награда, за това, че влиза във войната на страната на Антантата. И днес много от табелите все още са на немски език.

Следващата точка от програмата на Лили бе да ни покаже как изглеждат нещата отвисоко. От първото ниво се качихме на кабинков лифт, с който се заизкачвахме нагоре. С него стигнахме някъде до средата на планинския склон. Оттам се прехвърлихме на втори лифт, който беше открит. Пейзажите, които се откриват от него, лекият полъх на вятъра, вибрациите при движението… всичко това покачваше адреналина до такива високи нива, че и сега усещам леко подкосяване на краката.

Шеметни гледки, които те оставят не просто бездиханен, а опиянен.

Изкачихме се на върха, а аз имах чувството, че ако се пресегна и ще докосна небето. Място, което само мога да си представям какво е вечер през лятото с небе, изпълнено със звезди.

Слънцето се опитваше да надвие няколко сиви облака и току печелеше ринга, току го губеше. Вече беше обед и влязохме в хижата. Обстановката е типична за района, а менюто очаквано включваше традиционни специалитети като  шпецли, гарнирано със специално италианско сирене, гъби, шпек… За вината и кафето е излишно да споменавам – тяхната слава отдавна е покорила света.

След обилния обяд излязохме навън, за да се насладим на слънцето, което вече водеше в двубоя.

Спускането обратно беше не по-малко вълнуващо. От тази височина езерото беше в още по-ярки тонове на синьо-зелено. Помислих си каква късметлийка съм да имам роднини точно тук, в този в този неповторим район на света.

авторски текст и снимки: Димитрина Пандурова

Ако обичате да пътувате, можете да виртуално да посетите още много места:

Бавария

Веселите къщи на Хундертвасер или кой е австрийският Гауди?

Кралското езеро и неговите 100 годишни лодки

С деца в Бавария – поредица – I част

С деца в Бавария – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, I част

Баварски пътешественик – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, III част

Баварски пътешественик – поредица, IV част

Баварски пътешественик – поредица, V част

Баварски пътешественик – поредица – VI част

По следите на романтичния път – поредица, I част

По следите на романтичния път – поредица, II част

Очарованието на един средновековен коледен базар

Една коледна приказка

Вековна история – най-значимият коледен базар в Германия

Октоберфест – нещо повече от празник на бирата

Да преоткриеш Улм

Най-дългият замък в света – запознайте се!

Roseninsel – едно малко популярно местенце до Мюнхен

Неустоим италианско-провански чар по бреговете на Германия

Тропическото бижу на Германия – остров Майнау

Добре дошли в страната на рисуваните къщи

Ски в Германия – кое е най-доброто място?

Да ви представим – Линдау – един от най-красивите пристанищни градове

Кой е „Принцът от приказките“ и какво му дължи Бавария?

Пет места за Великденските празници

Най-дългият пешеходен мост в света e в Европа

Швейцария

Зимен уикенд в Шафхаузен и Люцерн

Франция

Колмар – една разходка в средновековието и не само

Италия

Доломитите – италианското очарование на севера

Верона – градът на любовта… или на Борис I Покръстител

Дестинация „Милано“

Градът на Галилео Галилей и Свети Антонио – Падуа

Триест – извън блясъка на прожекторите

Венецианската лагуна и нейните тайни места

Венеция – La Serenissima* – не само за пътешественика

Просто Венеция – накратко

Австрия

Халщат – древната магия на Австрия

Златният покрив на Австрия – Инсбрук

ПЕЩЕРАТА НА СВАРОВСКИ

Испания

Приказка за европейската Шехерезада или къде е душата на Испания I

Малта

Магията Малта

Магията Малта – Кръстоносният поход

Магията Малта – трета част

Магията Малта – Синята пещера и една среща с акула

Гибралтар

Страната на „крадците“, които са под защита на закона

Португалия

Скрити португалски перли

Шотландия

Пролетна островна приказка – Шотландия

Пролетна островна приказка – продължението

Гърция

Родос – едно от чудесата на света

Словения

„Лю“ като любов…, не… като Любляна

24 часа в… Копер, Словения

Чехия

Прага – една разочароваща мечта

За Прага… или хубаво… или нищо

Хърватска

Загреб – „Градът на Милионите Сърца“

Словакия

Замъкът Девин – символът на славянството

Румъния

До Тимишоара и напред

Малката Виена или кой е градът на банатските българи и на Тарзан

Северна Африка

Тунис – извън зоната на туристическия комфорт

Градът на влюбените, на художниците, на поетите – синьо-белият град

Тунис – ден последен

Европа

Гозбите на стария континент – къде, какво да похапнем

Европейска разходка с лодка по канали – последвайте ни

Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул – 120 години история

Първият музей на графитите

Новият център на Европа – Баварското село Гадхайм

Най-бързото влакче в Европа – FERRARI LAND

69°N северна ширина или защо се влюбих в Тромзьо?

Азия

Сонгкран – Нова Година в Тайланд

Америка

Орландо и „пенсионерският“ щат Флорида

България

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Пловдив – европейска столица на културата

Рилският манастир – едно от най-добрите места на планетата

Панагюрското златно съкровище пак е в „дома си“

ЮНЕСКО обяви Габрово за град на занаятите

Черноморец – градът с непознатата хилядолетна история, дух и традиции

Първият по рода си културно-исторически парк в света ще бъде в България

Българският замък край Р

2 COMMENTS

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here