SHARE

Улм е от онези градове, които рядко ще срещнете в големите туристически пътеводители или в предложенията на компаниите. Самите ние надали щяхме да го посетим, но все пак се случи.  Дълго време снимките от това пътуване тънеха някъде из диска на компютъра. Опитвах се да предизвикам спомените си, но за първи път не изникваше нищо… Реших обаче, че искам да си припомня как изглежда най-високата катедрала в Германия. И защо така са се изпарили спомените ми от този град, който се намира на границата на две провинции – Бавария и Баден Вюртенберг.

И така преоткрих това място! И бях изненадана от видяното…

Беше от онези месеци с буквичката „р“, когато слънцето пече ли пече, но от него не ти става топло. Отправната точка за пътуването ни бе зимният баварски курорт Алгой. Пристигнахме някъде преди обед, а градът сякаш спеше своя зимен сън. Тогава все още не живеехме в Германия и не бях наясно с празниците. Намерихме си един безплатен паркинг – да, безплатен, това в Германия е рядко срещано явление, особено в големите градове, и тръгнахме да проверим има ли живот и защо е така тихо и спокойно.

Оказа се, че е Разпети петък.

Вероятно за малцина Улм е известен основно с факта, че е родното място на гениалния учен, бащата на съвременната физика – Алберт Айнщайн. За местните обаче другата гордост в града е най-високата църковна кула в света – цели 161.53 метра. Улмският Мюнстер, както е наричана още, е построена в готически стил, а това е отнело векове наред. Започната е през 1377 г и е завършена едва в края на 19 век – 1890 г. Спортните натури могат да се опитат да изскачат 768-те стъпала на църковната кула, от която градът ще ви бъде поднесен на тепсия. При късмет с времето, могат да се видят и величествените Алпи. Изчислено е, че ако се премахнат пейките вътре биха могли да се съберат 20 хиляди души, а това е два пъти повече от времето, когато започва градежа й. Чудо или Светая намеса, но катедралата в Улм остава незасегната по време на бомбардировките през Втората световна война.

По размер само Кьолнската катедрала конкурира тази в Улм.

катедралата в Кьолн

Вероятно любителите на мистиката биха заподозрели, че тук витаят определени сили, тъй като освен с катедралата и с Алберт Айнщайн, местните се гордеят и със своя легендарен шивач – Албрехт Лудвиг Берблингер. През 1811 г., той построява механични криле, с които успява да прелети близо 50 метра. За успеха му научава и курфюрстът на Баден-Вюртенберг, който идва да наблюдава втория му опит. Дали заради по-специалната публика, дали от притеснение или пък просто заради неблагоприятните климатични условия (най-вероятно е точно това) вторият му опит се проваля и завършва във водите на река Дунав. Ако сте любопитни как е изглеждала машината на Албрехт Берблингер, нейна репродукция може да се види в кметството, на партера.

Берблингер и днес има верни почитатели, които през 90-те години вече на ХХ век, решават да повторят неговия опит като правят машина по оригиналните чертежи. Този път опитът е успешен като прелитат 70 м. над река Дунава – толкова е широчината й край Улм.

Голяма гордост за града освен двамата иноватори е и Улмският университет, създаден някъде през 70-те години на ХХ век. Можете ли да отгатнете как се казва? Странно, но не, не е Алберт Айнщайн, макар точно такава да е била първоначалната идея. По една или друга причина в крайна сметка тя не се реализира. Все пак обаче улицата, на която се намира учебното заведение е кръстена на името на физика. От къщата на учения за жалост не е останало нищо, тъй като е била срината до основи по време на Втората световна война. Днес за нейното място напомня само един монумент на Айнщайн.

Това бях научила за града преди да стигнем до него. А в неговия център изгрява сякаш второ слънце. Там се издига не по-малко внушителната сграда на кметството в стил готика. По старшинство тя дори води със 7 години пред катедралата. От векове наред тя се използва за дом на градската власт – още от 1419 г. На фасадата й може да се види и астрономическият часовник, който догодина ще навърши 500 години.

И традициите в този град са вековни. В духа на тези старинни ритуали всяка година на Schwörmontag (или клетвен понеделник) кметът на града се заклева отново в закона, формулиран още от Великото клетвено писмо от 1397 г. Това е и празникът на Улм. Звучи респектиращо, но в същото време продължавам да разсъждавам аз дали Дан Браун не е пропуснал тази интересна и древна традиция. Провидях даже следващия роман със заплетени загадки и мистерии в няколко сюжетни линии – Айнщайн, шивачът Албрехт, катедралата. И за още по-голямо напрежение кметът. Да… Дан Браун трябва да ми сподели част от авторските права.

На централния площад Мюнстерплатц (в превод Münster означава катедрала) в сериозен контраст с катедралата и старото кметство се намират модерни стъклени постройки. Едната е с формата на стъклена пирамида – ултрамодерна, наистина, приютява обаче библиотеката. Отдалечавам се и си мисля – какво ли би казал Айнщайн за тях? Интересен контраст, но аз съм почитател на старинната архитектура.

Обикаляме без цел и посока из Улм. Така се озоваваме и до брега на реката. Всъщност тук преминава Дунав и неговият приток – Илер. По път се „срещаме“ с „раираните“ къщи – този така типичен стил за много места в Бавария и в Нюрнберг, в който във фасадите на сградите са оставени дървените греди. Те са боядисани в червени тонове и придават невероятен чар на къщите. За жалост в Мюнхен почти не могат да се видят.

В непосредствена близост до реката се намира и Рибарският площад с неговите забележителности, като например „кривата къща“ от 16 век и кръчмата Кроне, в която някога са настанявани крале и императори. И двете ги виждам като централни обекти в романа на Браун, какво мислите?!

Като архитектура Улм си прилича с редица градове в Германия – подредени една до друга сгради, които изглеждат като едно цяло, със своите стръмни триъгълни покриви.

В Улм се издигат и две кули, които са част от старата градска крепостна стена. Едната от тях е от средата на 14 век и е известна като наклонената кула. Интересна е и нейната история. Тя носи името си от месарите в града (Metzer), които в миналото в салама слагали дървени стърготини. Научили обаче местните жители и ги пратили в кулата. Месарите се скрили в единия ъгъл на кулата, но понеже били доста едри, тя се наклонила. Звучи правдоподобно, но истината е съвсем прозаична. Под кулата някога имало блато и по тази причина земята поддава и тя се е килнала на една страна. Кой знае – някой ден може да заприлича на кулата в Пиза.

В онзи период на пътуване избягвахме музеите, но по-късно с голямо съжаление разбрах, че именно в музея в Улм се намира най-старата в света пластика, която е на повече от 30 хиляди години и изобразява „Човекът-лъв“. Двойно повече ме хвана яд, когато научих, че музеят притежава същ картини на Пикасо, Клее и Кандински.

И накрая още една нишка в теориите на конспирациите на Дан Браун. Явно регионът крие някакви специални енергии, тъй като в околностите на Улм е роден друг голям изобретател – Роберт Бош. Тук е може би мястото да разкаже още нещо интересно от историята на този район, който носи името Швабия. Днес звучи някак трудно за възприемане, но в миналото е бил един от най-бедните. До такава степен, че фермери и занаятчии се качват на лодките си и тръгват по течението на Дунав като се преселват на различни места. Точна тази крайна нищета и неплодородната земя провокират населението да се насочи към занаяти, характерни с точно око и прецизност като автомобилостроене, шивачество, часовникарство. Така в различни етапи се поставя началото на марки, които се превръщат в световни – Бош, Порше, Мерцедес…

Улм – градът на Дунав, на Айнщайн и на многото световни марки е носител и на титлата – „Най-добър град за живеене“.

Пролет идва, време за нови пътешествия дори и по утъпкани пътища!

автор текст и снимки: Димитрина Пандурова

още в рубриката:

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here