SHARE

Фасадите на неговите сгради са като дъга – толкова са пъстри, че вероятно и природното явление би завидяло…, в различни форми, асиметрични очертания, разчупени до степен, в която се надхвърля на моменти нормалната човешка представа и фантазия за форми и структура. На пръв поглед всичко изглежда сякаш направено изпод нечии детски ръце – току-що сглобени кубчета в пълен асинхрон – различни по височини етажи, керамични плочки, грапавини по стените, които по принцип не се вписват в идеята за естетика, вълнообраззни подове, покрити с малки разноцветни камъчета, и шарени мозайки – все елементи, които те карат инстинктивно да възкликнеш.

Кой е Хундертвасер?

Интересно звучи името на австрийския творец в превод – Фридрих Стовасер или артистично както той се нарича Фриденсрайх Хундертвасер – Царство на мира Сто води. Роден е 1928 г. във Виена, единствено дете в семейството, той оставя своя характерен стил и отпечатък не само в архитектурата. Наричан е „Австрийският Гауди“.

Някои биха определили стилът му като ексцентричен, други като дързък или дори скандален. За неговите близки той е лудият гений, поет на природата, философ. Има и критици, които го определят за „голям смешник“.

Не малко специалисти го отричат, други пък го издигат в култ.

Истината е, че неговите работи са силно въздействащи, оставят траен спомен и не могат да бъдат объркани с други. А специалистите казват, че работата му не може да се вмести в нито едно течение в изкуството. И така идва сравнението с Гауди – Барселона има него, а Виена Хундертвасер.

Работите му са провокативни, а самият той наистина често дори е скандализирал обществено неодобрение с поведението си. Например понякога на беседите излизал чисто гол, заобиколен от голи момичета.  Но с това той поставя и една дискусия за „трета кожа“ (човек има три кои – естествената, облеклото и жилището, Мюнхен – 1967.)

Негови идеи са въплътени във фасадите на гимназии, заводи за отпадъци, жилищни сгради, централна гара, паркове, дори и църква – Св. Варвара, Бернбах, Австрия.

Когато за първи път видях на постер „Kunst Haus Wien“ или Домът на изкуството знаех, че обезателно трябва да видя това място на живо. Беше толкова шарено, но същевременно много различно. Знаех, че трябва да отида и то да започна от първообраза или в случая – дома на твореца в родната му Виена – Kegelgasse 36-38, 1030 Wien. Всъщност това е своеобразен частен музей на изкуството, който е създаден през 1986 г., а в него модернистичният творец представя своите идеи, философия и разностранно творчество.

В един слънчев, и твърде топъл за есента ден потеглихме към Австрия. Хотелът ни бе в широкия център – в близост до замъка Белведере. До къщата стигнахме с колата. Тя се намира в малка уличка, на гърба на парка Arenawiese. В непосредствена близост тече и река Дунав. Впрочем трудно може да се разбере, че това е голямата плавателна река, тъй като в тази част изглежда като един канал, но истината е, че това е ръкав, който се отклонява и преминава точно през тази част на града.

Още отвън къщата приковава поглед, особено на фона на стерилните останали съседски сгради. Дърветата сякаш израстват от прозорците, разноцветна и някак странна фасада с изрисувани в нестандартни и причудливи форми прозорци. Със сигурност някой би казал – изглежда така, сякаш е направена от останалите материали от някой ремонт – бои, керамика, стъкла… Някак шантаво… Даже много шантаво! Но тази шантавост те привлича като магнит. Пъстри колони се издигат с пищен блясък на входа Kegelgasse.

Какво казва самият Хундертвасер за своята работа: „Рационалното мислене подтиска творческите сили и въображение и се отразява негативно на артистичното изразяване“.

Влизаме вътре.

Във Виенския дом на изкуството имаш усещането, че е вършала някоя фея с нейната магическа пръчка е сътворявала различни и причудливи форми. Асиметрично стълбище, вълнообразен под. По средата на фоайето феята е решила да има шадраван. Той пък е изработен от стотици видове мрамор от цял свят. Формата му е спираловидна. Всъщност това е знаков символ за художника и тя може да се види в почти всичките му творби. На партера се намира и бутиково арт-магазинче. По стените могат да се прочетат мисли, записки, рисунки, графики, проекти – всички, разбира се, на Хундертвасер. Не малка част от картините всъщност са частна собственост, но те са предоставени от собствениците за да могат да бъдат видени от повече хора.

От автобиографията на австрийския чешит научавам още, че по убеждения той е заклет еколог, страстен природозащитник, не просто заклет хуманист, а фанатичен на тема околна среда. По тази причина зеленината – храсти, дървета, цветя, са силно застъпени в неговите сгради. Характерно за творчеството на австрийския архитект е, че той работи без планове, но всъщност основната идея на сградите е те да бъдат в хармония с природата.

Още за странностите в личния живот на Хундертвасер

Домашният му любимец е…, невъзможно е да бъде отгатнат. Охлюв. В края на 60-те г., във Венеция купува рибарски кораб, който сам преустройства в яхта за пътешествия. Заедно с едно куче и коте на борда, достига до Нова Зеландия. Не се спира на едно място. Обикаля непрекъснато, дори минава и през България. Умира на 71 години, но както може и да се предположи не в родната му Виена, а на борда на кораба Куин Елизабет на път от Нова Зеландия за Европа. По негова воля е погребан в новозеландското си имение, в което е засадил 300 000 дървета. Желанието му е било да почива под дърво, което е с формата на лале. Нова Зеландия е била за него очевидно нещо много значимо, тъй като приживе часовникът му винаги е бил настроен именно на часовата зона там.

В глобален мащаб убежденията му не са просто фикция, нито просто хрумка към поредния изграден проект. Той успява да промени отношението към природата на едно цяло поколение австрийци. Не толкова известен факт е, че неговите идеи са в основата на правната австрийски система по отношение на екостандартите, които страната въвежда.

В двора на музея е разположено кафене. Обстановката е толкова уютна с тези малки шарени столове, а от етажите са надвиснали интересни растителни видове.

Приживе Хундертвасер е прекарвал часове наред на това място, а гости в къщата са били над 8 млн. и 500 хиляди души от цял свят.

След къщата във Виена започнах да чета целенасочено за художника. Започнах да търся и други негови проекти. Така един ден съвсем случайно открих, че недалеч от Мюнхен има нещо по негова идея. Той е трябвало да бъде изграден в Испания, но заради проблеми с финансирането реализацията не вижда бял свят. Така той се осъществява в Германия и то 14 г. след смъртта на Хундертвасер, благодарение на неговия приятел и сподвижник Петер Пеликан. Пеликан изгражда един музеен комплекс в малкото градче Абенсберг. Състои се от две отделни Кули – едната е усукана и представлява разчупен артмузей на няколко нива. Втората кула, която носи името „Der Kuchlbauer“ (името е заимствано от известната марка бира) е място, в което се отдава почит към така известната баварска бира, която е не просто с вековна, а с хилядолетна история в пивоварството (1300 г.).

Вероятно за мнозина звучи твърде претенциозно да се съчетаят бирата и изкуството, но защо не, всъщност, имайки предвид дългата история. И в крайна сметка това място наистина пресъздава местните традиции и има пълното право да се определи като Музей-пивоварна. Отдалеч кулата изглежда като космически кораб. Огряна от слънцето тя лъщи, сякаш е направена от истинско злато.
Златно-бирената кула дори присъства в логото на малката иначе община Абенсберг – малко над 13 700 души население.

Когато Петер Пеликан е изграждал това място, той се е придържал в така характерния за Хундертвасер стил на мозайки и ярки цветове. Характерен белег и тук са танцуващите сякаш прозорци, а една от кулите изглежда така засукана, сякаш току-що през нея е преминал ураганен вятър и е завъртял на една страна.

Познатите колони от Виена присъстват в интериора и тук, но със собствен почерк и в друго одухотворение. И отново е спазено златното правило за хармония с природата и много зеленина.


Мозайките по пода следват сякаш следа, оставена като за сюжет във филма за светия граал. И ако ги последваш ще се озовеш в друго измерение. Всъщност това не е илюзия. То се случва, когато се качиш на следващото ниво. Гледайки детайлите ми е трудно да установя дали наистина всичко е строено в тези вълнообразни линии и форми или ефектът е постигнат с боядисванет Вероятно за мнозина ще прозвучи странно, но дори и тоалетните са като галерия за модерно изкуство.

Идеята на Петер Пеликан е, че това е място, което може да има и своеобразен педагогически ефект върху децата, подтиквайки ги да бъдат по-изобретателни и с освободена фантазия, за да създават красиви неща. И като провокация точно към най-малките Петер Пеликан е декорирал и фасадата на детската градина, която се намира в съседство – някъде по средата между двете кули.

Всъщност не може да се отрече, че изграждането на тези музеи със сигурност носи сериозни приходи на местната икономика. Освен, че тук се произвежда една от известните бири, целогодишно мястото е предпочитано и от множество туристи. Което пък може да бъде чудесен пример за съживяване на изоставащи региони.

Нямам представа какво показват финансовите разчети на Петер Пеликан за реализирането на този проект на Хундертвасер. Сигурна съм обаче, че инвестицията отдавна е възвърната.

В списъка ми за посещение са още няколко негови обекта – детският парк в Есен, Forest Spiral в Дармщат, Германия, Valkenburg Netherlands.

Интерес за мен би представлявал и Боинг 757, чийто интериор отново е разработил австриецът. Любопитна съм да видя и моделът за регистрационни номера, който предлага да внедри австрийската държава, но който проект така и не се реализира. За сметка на това обаче неповторимият му стил е запечатан на множество пощенски марки. Разработва също национални флагове. Дизайнер е и на мъжки двулицев костюм на Вог. Впрочем той е владеел две изцяло женски хобита – плетене и тъкачество.

Нестандартните му и уникални сгради днес са наследство в Германия, Швейцария, Япония, Нова Зеландия, Калифорния и разбира се Австрия, където са най-много.Носител е на почетен златен медал на родната си Виена и на наградата Sanbra от Сао Паоло.

Една от основните философии на Хундертвасер е, че „…правата линия е лишена от божественост“. Или негова е идеята, че „…всеки един човек трябва да има правото с четка, потопена в желана цветна боя, да боядиса фасадата около прозорците на своя дом до там, докъдето може да стигне, а по този начин на хората ще се даде правото да изразят своята инвидуалност.“

Истината е, че работите му са повече от оригинални. Вероятно безкрайната му фантазия е провокирана от десетките места, на които е живял – от родната му Австрия, през съседната Италия, след това Франция, Гибралтар, северна Африка – Мароко и Тунис и далечната Нова Зеландия.

автор: Димитрина Пандурова

фото: личен архив

Още в рубриката:

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here