SHARE

За Венеция не само е казано и писано от велики автори като Байрон, Мопасан, Хемингуй, Оскар Уайлд, Томас Ман.., но и рисувано – Венеция из четките на Тициан, Белини, Карпачо, Веронезе…

Наричана „Бисерът на Адриатика“, „Царицата на моретата“, „Градът на водата“ тя възниква там – на лагуната Риалто.

На венецианците светът дължи банковата система, чекът, първите поточни машини, първите карантинни мерки…

В чест на Венеция е наречена и южноамериканската държава Венецуела. Когато испанският конкистадор Алонсо де Охеда стъпил на открития от Колумб бряг, мястото толкова му напомнило за Венеция, че той го нарекъл „Малката Венеция“, което на испански звучи „Венецуела“.

Венеция е богата – една от най-богатите на изкуство. В  галерията на Академията например се намира най-голямата колекция с венецианска живопис от 14 до 16 век, освен това има какво да се види и във Военноморския музей, Градския музей Корнер и Школата на Братството на Свети Роко.

В този материал обаче няма да прочетете поредния туристически очерк какво, къде и как съм видяла. Ще се опитам да ви потопя в историята на града.

Легендата разказва, че Венеция възниква от морската пяна през лето господне 421 г., когато отчаяни от нападенията на варварите, тук, сред комарите и мочурищата, се настанили хора, започнали да строят къщи на дъбови пилони, да ги свързват с мостове като първите такива всъщност били широки дървени дъски. (на Лагуната само 10% е земя)

Най-старият мост днес е Риалто. До ХV век той е бил дървен и се е разтварял по средата, когато трябвало да минават кораби. След като обаче се срутил през 1440 г., бил изграден трайно, като за основи са забити 12 хиляди дървени пилона.

И още един мост днес привлича милиони туристи – Мостът на въздишките. За жалост неговата история не е романтична. Оттук осъдените „хвърляли“ последен поглед към света, преди да тръгнат към затвора. А там ги хранели със солена риба, но… без да им дават вода, а отвън те чували плисъка на вълните…

Други сведения твърдят, че Венеция възниква през 425 г., когато населението на древния град Аквилея се е укривало от хуните на Атила.

Има и една трета версия, според която градът се създава през 568 г. по време на нашествието на Лангобардите.

 

Историческите факти са категорични за едно – през 810 г. в лагуната вече са били усвоени централните острови, а жителите активно са развивали корабостроенето и търговията. Така възникнала единствената държава в света, набраздена от канали. Венеция е изградена върху блато и солени мочурища, а сградите се крепят на кокили, жилищата са с тънки стени и ниски тавани.

С времето тези първи представители на Венецианската република се заселили и заели 118 острова, измежду 200 канала и издигнали 400 моста, с които да се свързват по-лесно. Вместо по улици те се движели по канали с вода – с всякакви размери – малки, тесни, широки, големи.

Днес Венеция е разделена на шест района – шестте големи острова, в които живеят 100 хиляди души. Най-известният остров е Лидо. Това е един от малкото градове, който въпреки вековната си история не се е променил и сградите изглеждат така, както са ги запечатели четките на художниците в миналото.

В града се влиза през

Канале гранде

Това е така да се каже централната магистрала на Венеция. Размерите са й: дълбочина 5 метра, дължина – 4 км, широчина от 30 до 70 метра. Някога на входа на Канале граде били къщите на знатните, а по брега и днес могат да се видят именията на венецианския елит.

Преди около век по Канале Гранде или Каналацо са плавали 15 хиляди гондоли.

Мостовете във Венеция започват да се изграждат около 9 век като тук транспортът познат и характерен за миналите векове – конете и каретите, никога не е бил на почит във Венецианската република.

Нещо повече – през 16 век градската управа забранява конете. Колелетата, така типични за Европа, също са забранени. Единственото превозно средство остава лодката.

Символът на Венеция е крилатият лъв, а първият вход за повечето посетители е площад Сан Марко.

На него е разположен и Дворецът на дожите – тук е било седалището на управителя на Венецианската република. Дворецът на дожите днес е основният музей, който разказва много – за славните победи на Венецианската република, но и за убийства, за интриги, за падения… В него се намира залата на Съвета, която има 1600 места. Пак тук се намира и известната лъвска уста. В нея заседателите можели да пускат анонимни доноси до Инквизицията. Първият дук (дож на местен диалект) е избран през 697 г.

За цялото съществуване на Венецианската империя тя е имала 115 дука. Днес на морското дъно има 115 халки, които са хвърляни там при ритуала при встъпването в длъжност на всеки владетел, който трябвало да каже: “О, море, за теб се венчавам в знак на властта си над теб!”. 1797 г. се слага край на управлението на дожите, когато последният 120 дук се предава на французите.

На Сан Марко се намира още и едноименната базилика, която е открита през 1094 г. и е наричана златна, заради материалите, които венецианците задигали при своите набези. Предисторията – през 832 г. за запазване на тази светиня в двореца на дожите била издигната „Капелла на дожите”, която в последствие се превърнала знаменитата базилика „Свети Марко”. Тя е пълна е с ценности, донесени от кръстоносците в четвъртия поход. Злато, мозайки от Византия, късове от римски и гръцки храмове. Конете над входа са докарани от Константинопол – с отрязани глави за улесняване на транспорта. След това са залепени, а за да не личи, са сложени нашийници. Колоните в предната част са ориенталски и са донесени от всички части на света.

В началото на XVI век се създава и знаменитата Библиотека на площада „Сан Марко”. В това архитектурно обкръжение тук създават своите шедьоври велики живописци.

Крилатият лъв, за който вече споменахме, е бил някога в източна Турция. През 18 век, преди Наполеон да отстъпи града на австрийците, откарва конете в Париж, където известно време те красят Триумфалната арка пред Лувъра. Малко по-късно обаче отново се връщат във Венеция. Последен капелмайстор в базиликата „Сан Марко“ е бил Антонио Вивалди.

Едно от събитията, с което Венеция е популярна в цял свят е карнавалът. Той датира от 998 г., когато хърватски пирати отвлекли местна девойка. Младите венецианци догонили пиратите и освободили момичето. В чест на победата те устроили празник, който дава началото на маскената феерия и се превръща в любимо забавление за всички слоеве от населението.

На Сан Марко се намира и Кулата-камбанария Кампаниле, на която от 500 години двама маври с чукове в ръце отбелязват всеки час с удари по-внушителната камбана. Освен това тук може да се види и Кулата с часовника, изработена от братята Раниери – тя показва часа, фазата на Луната, на Зодиака, приливите и месеците, подходящи за плаване.

Венецианците „платили“ за този уникат на двамата братя като им изболи очите, за да не изработят друга такава кула и тази да остане единствена в света. Височината и е почти 100 метра или ако трябва да бъдем точни – 98.6 метра. Първата кула е построена през 16-и век, но през 1902 година е паднала и това, което виждаме днес, е реконструкция от 1912 година.

Всъщност истината е, че по-голямата част от великолепните паметници, с които днес Венеция привлича толкова много туристи са задигнати от Турция, Хърватска, Кипър. Това станало с изричното разпореждане на държавния глава – той заръчал на всички, които пътували на изток да взимат всичко ценно, което намерят.

Така например през IX век венецианците се промъкват в Александрия и крадат тялото на Свети Марк (Сан Марко), който е патрон на града.  Венециански търговци го изнасят с кошници под парчета свинско месо с идеята, че така мюсюлманите няма да правят задълбочена проверка какво точно носят. Оправдание за тази кражба е легендата, че минавайки през Венеция, Свети Марк чул ангел, предсказващ, че тук ще почива в мир – венецианците просто се заели да осъществят пророчеството…

Тук е мястото да кажем нещо и за стария символ на Венеция – св. Теодор. Той се намира на площад Пиацета (между Сан Марко и Кея). Някога на това място са се извършвали екзекуции – последното, което е виждал осъденият, е часът на смъртта си. За това когато венецианец се ядоса може да го чуете да казва: “Ще ти покажа колко е часът!”


Но да се върнем на всички интересни ценни експонати, които днес могат да се видят във Венеция. Много историографи казват, че в миналото корабите напускали венецианското пристанище в посока Египет и Азия, натоварени с платове, дървесина, метали и се връщали със зърна, кристали, аромати. И не само!

През XI век Венецианската република е в истински възход – владее Адриатика, а корабите под неин флаг обикаляли цял свят, носейки различни съкровища. Така Венеция си извоювала името: „Владетелка на цялото злато на християнския свят!“

Нещо повече – венецианците имат заслуга за създаването на банковата система. Тя се заражда по време на възхода на венецианската република в Риалто, където дори можело да се издава чек. Тя е истински авангард за времето си, родил се благодарение на търговската ориентираност на венецианците. А те били иноватори, бизнесмени и предприемачи. Християните обаче нямали право да бъдат лихвари.

XIV век подемът на републиката продължава и тя се разпростирала до Кипър, а на Апенините подчинила Падуа, Виченца и др. Мощта на републиката принудила дори папата да търси коалиция срещу нея, но след това той преминал на нейна страна. Културата на Ренесансова Флоренция стигнала до Венеция чрез Донатело и неговите ученици.

С течение на времето обаче на хоризонта възниква първият могъщ конкурент – Генуа. По това време от изток настъпва и Османската империя – главен враг на Венеция.

Генуа

Венецианско-турските войни са общо осем – те започват през 1423 и приключват през 1718 г. В периода 1463 – 1479  войната се води в днешен Пелопонес, Албания и Егейско море. Завършва с победа за Османската империя и последва мирния договор, подписан в Константинопол, с който Пелопонес, Негропонте и цяла Албания преминават в състава на Османската империя. Всъщност главната цел на османците е превземането на стратегическата крепост Шкодренското кале (Албания), за да получат достъп Адриатика.

Любопитен факт е, че посредник по сключването на мирния договор е венецианският адмирал Томазо Малипиеро. Той е бил натоварен със задачата лично от дожа и пристига в Шкодра, като преди това се отбива в Кюстендил.

Друго, с което Венецианската република е известна в миналото е нейният док. На него са работили 16 хиляди души. През XVI век държавата е притежавала 3000 кораба – за сравнение в Англия по същото време са били едва 5. Търговските интереси водели венецианците на Изток и техният морски флот станал господстващ в Адриатическо и Средиземно море.

От венецианците светът наследява и първата поточна линия – различни компоненти на корабите майсторите още тогава ги правили по зададени стандарти. Светът прегръща тази иновация едва 500 години по-късно.

За жалост обаче точно с търговските кораби дошла и чумата. Тя навлязла чрез плъховете, които я пренасят. Венецианците намерили решение и на този проблем, измисляйки карантината. Всеки кораб, който пристигал на пристанището бил отделян за 40 дни, стоките били дезинфекцирани с оцет и вряла вода. Мерките не успели да опазят напълно града, но все пак го запазили от пълно унищожение.

Пак през XVI век във Венеция живеели 3000 евреи – кварталът им се казва Канареджо и бил изолиран в края на града. Те започнали да идват тук в началото на XII век, като в следващите години толкова се разраснали, че се наложило да строят т.нар. венециански небостъргачи – жилищни кооперации с височина до 8 етажа. По това време в цяла Европа вече има гонения към тях, но тук на лагуната рестрикциите били сравнително по-малко. Те трябвало да спазват полицейски час – от полунощ до 6 сутринта нямали право да излизат. Също така им било забранено да се женят за християни. Не им се позволяло и да изграждат синагоги, за това те ги създавали в жилищните сгради, където живеели. Еврейското гето съществува до 1866 г., когото портите са окончателно унищожени.

Венеция е космополитна. Такава е още от създаването – и като население, и като ценни исторически артефакти. Още в миналото обаче държавниците знаели, че ако на едно място съжителстват различни националности рискът от конфликти е неизбежен. Ето защо разделили имигрантите. Така например в края на магистралата Канале гранде живеели преселници, които се занимавали основно с търговия.

Интересен факт е, че през XVIII век Венеция е била еротичната столица на Европа – тогава както големите плейбои от Лондон, Истанбул и Америка, така и туристи идвали тук заради секс и хазарт.  Имало е над 100 казина и 12 хиляди проститутки, което означава, че над 10% от населението е работело в този „сектор“. Най-скъпи и търсени били куртизанките. Те били много красиви, с лъскави коси, които мажели с урина. Били богати и имали изключително влияние. Неслучайно точно тук изгрява и звездата на Джакомо Казанова, който е бил музикант, писател, интелектуалец, но най-вече комарджия и бохем.

И ако през XI век Венеция е в пълен възход и подем, който продължил не години, а столетия, то седем века по-късно, терорът спрямо населението, политическите интриги и параноята на държавните владетели довели до крах на републиката. Той настъпва през 1797 г. с нахлуването на войските на Наполеон Бонапарт. След това държавата е поделена между Франция и Австрия, с което завършва славната й независимост като град-държава. И така от морска република, лидер не само в търговията, но и в политиката (венецианците освен всичко, което изброихме, създават и оригинална политическа система, която обединява в едно монархия и демокрация), чието влияние се разпространявало извън пределите на Средиземноморието – чак до Азия (през 1271 г. венецианецът Марко Поло стигнал до Китай) Венецианската република рухва.

В периода 1797 – 1805 и 1815 – 1866 г. е владение на Австрия. От 1866 г. Венеция, изпълнявайки волята на населението си, става част от обединената държава Италия.

След упадъка на републиката в началото на XX век започва отново подем – зараждат се международни фестивали, укрепват се пристанища и така Венеция започва да се превръща в един от туристическите символи на света. Въпреки това обаче за последните 60 години населението на града е намаляло няколко пъти. През 1945 г. в историческия център са живеели 200 хиляди, сега са едва 50 хиляди.

Да се живее обаче на тези острови не е лесно. Влагата тук не понася на много хора, които са принудени дори да напуснат града. Поддръжката на къщите също струва много пари. Като добавим и природните несгоди – Венеция е заливана от морето средно 120 пъти годишно – основно в есенно-зимния период. Сирена известява за високото ниво на водата, а търговците набързо прибират сергиите. Всеки, който е ходил вероятно се е чудил (освен ако не се наложи да се използва) за какво са едни високи съоръжения пред Сан Марко. Това са скари, по които туристите трябва да се качат именно при наводнения.

Преди 15 години правителството започна проекта „Mose“, който трябваше да „отдели“ града от водата чрез изграждането на 79 подвижни метални бариери, които да регулират морските потоци, когато приливът е над 110 см. За жалост обаче всичко затъна в корупция и „Mose“ стана причина за обвинения на кмета и още 35 местни политици след дългогодишно разследване, при което бе установено, че 20 млн. евро от проекта са потънали в частни сметки, а друга част в предизборни кампании.

И така потъването на града продължава, а туристите не спират да прииждат. Впрочем според историческите справки пътешественици има тук още от XIV век. Първоначално те се движели по пътя за поклонение в Йерусалим, но от междинна станция Венеция се превръща в цел за милиони хора. Годишният оборот от туризъм е в размер на 1.5 млрд. евро.

La Serenissima* най-божествената

авторски снимки и текст: Димитрина Пандурова

Още в рубриката:

Колмар – една разходка в средновековието и не само

Тропическото бижу на Германия – остров Майнау

Магията Малта

Загреб – „Градът на Милионите Сърца“

Градът на влюбените, на художниците, на поетите – синьо-белият град

3 COMMENTS

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here