SHARE

24 часа в столицата на Словакия

Това беше едно наистина дълго пътешествие, което предхожда първия учелен ден на сина ни.

Това е продължението на едно дълго пътуване. Неговото начало започна така До Тимишоара и напред

Братислава бе нашата втора точка от маршрута София-Румъния (Тимишоара)-Словакия-Мюнхен. Планът беше да отседнем в града, който някога беше част от Чехословакия, а сега е столица на отделна държава. Заради автомобила резервирахме хотел извън централната част. Пристигнахме привечер. Имаше известна суматоха по „откриването“. На номера, на който ни „стовари“ навигацията има жилищна сграда. Първоначално реших, че това са хотелски стаи с пощенски кутии, от които се взимат ключовете. След известно лутане обаче тази версия напълно отпадна. В съседство нищо не подсказваше да има хотел. В крайна сметка успяхме да разгадаем мистерията и след кратко разследване достигнахме до хотела, който просто се оказа няколко сгради по-надолу по улицата.

Оттам се оказа, че трябва да ползваме транспорт за да стигнем до централната част. Качихме се на автобус и след няколко спирки бяхме в подножието на замъка.

Водени от онова чувство в стомаха, крещящо „гладен съм!“, но и потънали в нощната романтика, която ни разкриваше Братислава, потънахме в нейната съботна вечерна атмосфера. А тя беше неповторима и очарователна. Една малка уличка ни отведе до една от забележителностите на Стария град – Портата Михаил.

Оттам пътят сам ни водеше и ни приканваше. Станахме свидетели на моминско парти, но и на ергенско. Чаровни ресторантчета ни подканяха отвяскъде. Беше една невероятна септемврийска вечер – от онези, които те карат да изпитваш блаженство.

След кратка разходка по старинната уличка професионалният гастрономен нюх ни накара да поседнем в една типична и приятна местна кръчма – Slovak pub.

Всъщност кухнята на Словакия очаквано си прилича много с кухнята на Чехия. Кнедли, гулаш, халушки с пръжки, охлюви с масло и чесън… Словашките бири също отдавна са си извоювали подобаващо място в света на хмеловата напитка.

Като едни видни и представителни чревоугодници, при това изморени от изтощителния път, искахме да опитаме всичко. След една балканска комуникация в стил „Како си брато, како ще ми препоручееш, ово добро ли е…“ Менюто беше и на немски, и на английски, но пък какво по-хубаво – „да падат езикови бариери“ – светът като едно глобално село…, че това са си Балканите, а на тях кажи-речи може да общуваш без задръжки, на един нашенски „балкански език“.

Риба, шницел, ребра, местна салата, местна бира – масата беше сериозно отрупана, а порциите като на гости при родата – „52 размер“ стандарт, достоен само за хора със завиден апетит.

На съседната маса до нас вечеряше възрастна двойка, която разговаряше на немски. Казахме си Prost (Наздраве!) и това беше първата точка от нашия приятелска „междумасова“ комуникация. Как беше – „Бирата хората сбира!“ Така си е! Оказа се, че жената е учителка, която някога – в началото на демократичните промени и разпадането на Чехословакия, създава едно от първите частни училища с изучаването на немски език в Братислава. Сподели ни, че със съпруга й обичат много тази страна и въпреки че професионалните им ангажименти са в период „наслада на старините“, тя продължавала да пътува и да помага със своя опит и познания. Водени от любов към страната задължително я посещавали няколко пъти в годината.

И така в сладки приказки и още по-сладко похапване по-късно разбрах, че сме пропуснали да пробваме боровичка – словашка ракия, правена от плодовете на хвойната. Така че ако вие имате път из тази страна и сте почитатели на ракията – възползвайте се!

След като задоволихме едно от сетивата някои от нас нямаха търпение да се потопят в нощния живот на Братислава. Безпогрешната ми интуиция ме изведе точно там където исках да отида – Дунав-а и мостът SNP – той е дълъг почти половин километър – 431 м.

Срещу моста се издига замъкът, а в неговото подножие е централна гара. От другата страна – тази на Стария град, се намира църквата Св. Мартин. Освен, че е най-старият храм в града, е и най-големият. Формата символизира разпятието, а в миналото била използвана за коронации от кралството Унгария.

На самия мост пък е изградена наблюдателната площадка UFO. През нощта той наистина прилича така, сякаш е кацнало НЛО. Издига се на височина от 95 м. и изкачилите се споделят, че гледките, които се откриват към града и реката са неповторими.

Под моста има корабчета, превърнати на нощни клубове, а светлините, които се рееха по реката, придаваха деликатна изисканост. Там, в далечината се открояваха и светлините на стария мост.

И обратно към малките улички на Стария град.

районът около Централна гара е изпъстрен с графити

Минахме покрай кметството – Stara Radnica или Grasalkovičov palác, което е попада в графата „една от най-старите каменни здания в града, а същевременно е и най-старото кметство в Словакия. Завършена е през XV век в готически стил. В миналото то е сменяло своето предназначение, като дори е било затвор. Днес е музей.

Пътьом се срещнахме и с „Наблюдателя“. Това е една от трите бронзови статуи, с които Братислава е известна. Има няколко истории какво точно изобразява статуята. Едната е, че това е социалистически работник – с каска и небрежно отношение към работата. Другата е малко по-закачлива – от гледната точка, на която се намира има добра гледка към дамите с поли. И както и много други негови „колеги“ от други точки на стария континет има поверие и за това, че ако го погалите по каската ще имате късмет, но ако докоснете носа му, няма да е така.

В града има още две подобни композиции.

Наблизо до кметството се излиза на площад с множество аристократични сгради. Slovenské národné divadlo – на пръв поглед смущаващо, но с това име има две сгради. Причината е, че това са  старият и новият словашки национален театър. На техните сцени се представят балетни и оперни спектакли, театрални постановки. Едното здание е средата на 80-те години на XIX в. и е в неоренесансов стил. За новия театър са били нужни над 20 години за да се построи и причината е липсата на средства. От 2007 г. обаче неговите три сектора могат да приемат 1700 зрители.

Още интересна места в Словакия:

Замъкът Девин – символът на славянството

Любопитни факти за Братислава

  • Братислава става столица на Словакия през 1993 г.
  • единствената столица в света, която граничи с две държави – Австрия и Унгария.
  • Разстоянието Виена-Братислава е само 66 км., а в миналото се окзва, че транспортните комуникации са били по-развити от днес – средата на 30-те години на ХХ век, трамвай е свързвал двата града
  • Братислава буквално е в прегръдката на три държави – Унгария, Австрия
  • градът е бил под множество окупации – oт Наполеон през австроунгарска, до нацистка и после съветска окупация по време на Пражката пролет



И така унесени от кокетните братиславски улички разгледахме старинната част. Излязохме отново на Дунав. Беше полунощ. Потеглихме към мястото, до което слязохме от автобуса. Оказа се, че сме пропуснали последното превозно средство. Взехме такси, което се оказа приемливо и удобно като цена, а при това предлагаше и безплатен интернет.

Следва продължение!

авторска рубрика и снимки: Димитрина Пандурова

Ако обичате да пътувате, можете да виртуално да посетите още много места:

Бавария

Веселите къщи на Хундертвасер или кой е австрийският Гауди?

Кралското езеро и неговите 100 годишни лодки

С деца в Бавария – поредица – I част

С деца в Бавария – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, I част

Баварски пътешественик – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, III част

Баварски пътешественик – поредица, IV част

Баварски пътешественик – поредица, V част

По следите на романтичния път – поредица, I част

По следите на романтичния път – поредица, II част

Очарованието на един средновековен коледен базар

Една коледна приказка

Вековна история – най-значимият коледен базар в Германия

Октоберфест – нещо повече от празник на бирата

Да преоткриеш Улм

Най-дългият замък в света – запознайте се!

Roseninsel – едно малко популярно местенце до Мюнхен

Неустоим италианско-провански чар по бреговете на Германия

Тропическото бижу на Германия – остров Майнау

Добре дошли в страната на рисуваните къщи

Ски в Германия – кое е най-доброто място?

Да ви представим – Линдау – един от най-красивите пристанищни градове

Кой е „Принцът от приказките“ и какво му дължи Бавария?

Пет места за Великденските празници

Най-дългият пешеходен мост в света e в Европа

Швейцария

Зимен уикенд в Шафхаузен и Люцерн

Франция

Колмар – една разходка в средновековието и не само

Италия

Доломитите – италианското очарование на севера

Верона – градът на любовта… или на Борис I Покръстител

Дестинация „Милано“

Градът на Галилео Галилей и Свети Антонио – Падуа

Триест – извън блясъка на прожекторите

Венецианската лагуна и нейните тайни места

Венеция – La Serenissima* – не само за пътешественика

Просто Венеция – накратко

Австрия

Халщат – древната магия на Австрия

Златният покрив на Австрия – Инсбрук

ПЕЩЕРАТА НА СВАРОВСКИ

Испания

Приказка за европейската Шехерезада или къде е душата на Испания I

Малта

Магията Малта

Магията Малта – Кръстоносният поход

Магията Малта – трета част

Магията Малта – Синята пещера и една среща с акула

Гибралтар

Страната на „крадците“, които са под защита на закона

Португалия

Скрити португалски перли

Шотландия

Пролетна островна приказка – Шотландия

Пролетна островна приказка – продължението

Гърция

Родос – едно от чудесата на света

Словения

„Лю“ като любов…, не… като Любляна

24 часа в… Копер, Словения

Чехия

Прага – една разочароваща мечта

За Прага… или хубаво… или нищо

Хърватска

Загреб – „Градът на Милионите Сърца“

Словакия

Замъкът Девин – символът на славянството

Румъния

До Тимишоара и напред

Малката Виена или кой е градът на банатските българи и на Тарзан

Северна Африка

Тунис – извън зоната на туристическия комфорт

Градът на влюбените, на художниците, на поетите – синьо-белият град

Тунис – ден последен

Европа

Гозбите на стария континент – къде, какво да похапнем

Европейска разходка с лодка по канали – последвайте ни

Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул – 120 години история

Първият музей на графитите

Новият център на Европа – Баварското село Гадхайм

Най-бързото влакче в Европа – FERRARI LAND

69°N северна ширина или защо се влюбих в Тромзьо?

Азия

Сонгкран – Нова Година в Тайланд

Америка

Орландо и „пенсионерският“ щат Флорида

България

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Пловдив – европейска столица на културата

Рилският манастир – едно от най-добрите места на планетата

Панагюрското златно съкровище пак е в „дома си“

ЮНЕСКО обяви Габрово за град на занаятите

Черноморец – градът с непознатата хилядолетна история, дух и традиции

Първият по рода си културно-исторически парк в света ще бъде в България

Българският замък край Р

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here