SHARE

Spitzingsee – Шпицингзее

Не че не го усетихме, но вече е и официален факт – 2018 ще остане в историята като най-топлата година в Германия за последните 100 години с минимални количества дъжд, които оставят на критично ниски нива както езерата и реките, така и язовирите.

Все още нямам обяснение как така обаче въпреки високите температури накъдето и да погледнеш е толкова зелено, сякаш преди минута се е изсипал най-поройният дъжд… Казват, че има поливни системи. Вероятно на места е така, но едва ли е възможно навсякъде. За момента това си остава неразгадана загадка.

И така в бягтство от Мюнхенските жеги, в един августовски ден, се озовахме на едно място, което със сигурност има пълните основания да претендира за категорията „Това е раят“. С един огромен плюс при това – стига се бързо, както с кола – за около час, така и с влак. А за по-големите ентусиасти – може и с колело. Оттук можете да видите различните комбинации, които се предлагат.

https://www.alpenbahnen-spitzingsee.de/fileadmin/user_upload/bergbahnen/2018_Alpen_Plus_Pressetext.pd

На професионалистите по зимни спортове вероятно мястото е добре известно – в миналото то е било домакин на световни първенства и шампионати.

Макар да е най-голямото високопланинско езеро в Бавария всъщност то не е така популярно както Schliersee, Tegernsee, Chiemsee или Bodensее. Намира се само на около 70 км. от Мюнхен, а от него само на 40 км. е австрийското градче Куфщайн.

Ако някога сте се питали дали комбинацията от синьо и зелено си отиват, то на това място ще откриете отговора.

Тук човек може да се нагледа на толкова комбинации на тези два цвята, за които дори не е предполагал, че съществуват. Например отблясъците на дърветата – толкова тъмно зелено зелено, че в някои моменти ти се струва, че се открояват тонове на лилавото и то само благодарение на лъч светлина.

Това е от онези места, които напълно и по всички показатели отговарят на още едно определение – „Идилия“.

Погледнати отдолу широките планински склонове изглеждат толкова стръмни, сякаш никой не би могъл да ги превземе. Върховете, заобикалят езерото като примка, а от тях водите му блестят като истински скъпоценен камък.

Макар температурата на въздуха да е над 30 градуса езерните води са студени – все пак сме в планината. Ако обаче се определяте като тип „морж“ то със сигурност няма да се чувствате некомфортно и ще можете да плувате. Чувствам се някак не дотам смела, гледайки как по средата на езерото има семейство с деца, с водно колело, което използват за водна пързалка и понтон едновременно… Скачат с бойни възгласи, разнасящи се и до най-високата точка, а кравите от стръмния склон отсреща току ги чуват и клатят недоволни глави, сякаш им казват: „Не е честно! И ние искаме разхлада след този пек!“

На брега ги дебне като шпионин Рошко. Изглежда не е много на „ти“ с водата и като малко дете току-що запознало се с плажа и пясъка – хем му се иска, хем някак не може да преодолее страха си от водата… Така в колебливо чудене обикаля нервно, потопил само мъничко лапите. И го усещаш как тялото му жадува да скочи и да плува, плува, плува… докато стигне до глъчката и децата… Разумът комай обаче надделява. Потропвайки от един на друг крак, в една лека нервност, въртейки опашка, издавайки някой и друго „джаф“… не се осмелява. Гледам го и си мисля, че ако пребори страха си, ще вземе разстоянието като истински олимпийски шампион. И после… ех, после каква игра ще падне с децата… Истинско водно блаженство.

По някое време се появява и половинката на Рошко – Белчо. Водят го възрастна двойка, която присяда на брега. Изглеждат така сякаш току-що са открили любовта, а Белчо е тяхното дете – тича, неуморно покрай водата и игриво закача Рошко.

Езерните води са толко бистри, че не просто можете да се огледате в тях, а да се откриете – своеобразно огледало на душата, на мислите, на вътрешния глас… Поглеждате в тях, взирате се в този познат, но леко-загадъчен свят, в онзи леко разкривен и без ясни очертания образ и откривате черти, за които доскоро не сте подозирали…

Лекият ветрец, освен онзи така жадуван полъх, носи и вълнение по езерото, което имаш усещането, че те отнася на някой от онези морски брегове, които можеш да преплуваш на един дъх. Патици се оставят мързеливо да ги носят водите. От време на време гмурват глава и отново я показват. Отстрани изглеждат толкова величествено горди, все едно са господари на езерото. Владеят положението, владеят и вълните – яхат следващата и я озаптяват преди да е стигнала брега.

От подножието на езерото накъдето и да се обърнете ще виждате дълбоките гори, покрай които се простират тучни пасища… Поляните… те са толкова зелени, че ти се иска да тичаш, да тичаш, да тичаш…, докато останеш без капчица сила и тогава просто падаш, и започваш като в онези детски филмчета да се търкаляш по гръб, заливайки се от смях, все едно някой те гъделичка…, до пълно изтощение… и накрая… просто потъваш в дълбокото-синьо-небе, напомнящо на баварското знаме.

Бездиханен си – след толкова много красота, дробовете ти са заредени с чист въздух поне за следващите 6 месеца… Казват, че от чистия въздух се огладнява – твърдението е вярно и проверено!

Отправяме се към ресторантчето, което обещава най-добрата гледка. Изборът е традиционен – шницел, кнодели, кезешпецли…, но има и риба. Залагам на нея.

Според мен едно от най-хубавите места за обяд е точно този ресторант над езерото. Жестока, невероятна, зашеметяваща, убийствено-красива – още много синоними могат да опишат гледката, която се открива от това място – широка панорама, с която погледът може да обхване както високите пасища и върхове, така и по-ниските склонове, цялото езеро… истинска наблюдателница – място за шпиони. Погледът ми тръгва от хижите в подножието на езерото, преминава през кръста, който обозначава мястото на църквата. Качва се сякаш с асансьор нагоре по откритото пасище. Макар да е стръмно го покатервам на един дъх и ето аз съм на върха. Каква гледка! Господи! Възможно е ли е толкова много красота на едно място?!? Краката ми се подкосяват, разпервам ръце, за да прегърна небето. Искам да го обгърна и да го отнеса със себе си – толкова дълбоко синьо – докосващо, галещо всички сетива. В този миг нечий глас ме връща обратно в действителността: „Fisch mit Kartoffeln dazu“.

За всеки залък си имам и кътче от пейзажа, в който да се потопя.

На другия бряг има дървена къща – изглежда като малка хижа. Започвам да търся с поглед маршрут, който отвежда до нея. Пеша изглежда недостъпна. Единственият път е по вода. На брега виждам надуваема лодка, скачам бързо сякаш някой ме преследва и загребвам сръчно. Греба енергично и чувам плисъка на водата. Следват ме стадо рибки, които се опитват да се надпреварват с моята бързина. „Искате състезание?, с усмивка ги питам аз. „Добре, имате го!“ И така в сериозна конкуренция за секунди стигаме до дървената къща. Не съм вярвала, че толкова малки рибки могат да ме изтощят… Не е за вярване… Отблизо дървената хижа изглежда още по-чаровна и привлекателна. Големи прозорци, широка веранда за сутрешно кафе и закуска… Оглеждам се! Изглежда е имало някой допреди мъничко. Тъкмо щях да почукам на вратата, когато някой ме изважда от моя филм…

„Мамо, хайде, не си ли готова вече, тук отзад открих една пътека, искам да отидем заедно да видим докъде води!“ Трудно ми е да се откъсна от тайнствената хижа… какво ли щях да открия…

Това определено беше едно от най-вкусно приготвените рибни филета – с хрупкава коричка и букет от подправки… Подозирам, че вкусът на меродиите е различен, защото вероятно са част от кухнята в този регион, може би са събирани някъде из горите. А всъщност може да се дължат на готвача – негов специален избор. Откъдето и да са, наистина са добри и оставят траен послевкус.

Всъщност езерото може да бъде обиколено и с лодка. Може да се наеме от къщичката точно под ресторанта.

Малко след 16 слънцето почти докосва един от върховете, оставяйки едната му част в тъмнина, а другата грее така сякаш са запалени десетки лампички вътре в гората. Пак поглеждам към върха. Имам чувството, че предстои сблъсък между него и небето, а слънцето е в ролята на съдията-арбитър. Все още е така топло, но без усещането за задух.

Какво нещо е планината. От другия край на езерото слънцето е толкова ярко, че гората изглежда обвита в целофанено-зелена опаковка с проблясъци на червено. От нашата страна обаче пада сянка и изведнъж рязко застудява. Връщам се в детството ми и Родопите. Като дете често ваканциите бях на Дедево – едно малко планинско селце, сгушено между два балкана. То е на почти същата надморска височина. Спомних си как в 5 следобед търсихме дебелите якета и панталони, а вечер беше немислимо да спиш без дебела завивка…

Започвам да потраквам със зъби. Само за половин час температурите рязко започнаха да се понижават. Не искам да си тръгвам, не искам да напускам тази прелестна красота…

Шпитцингзее се извисява на почти 1100 метра надморска височина, а от него планинарите могат да се насочат към различни маршрути с различна степен на трудност. Както се казва и за начинаещи, и за напреднали, и за професионалисти.

Сред най-известните планински турове в района на Spitzingsee са Сroda Rossa, Taubenstein (достъпен с влак), Jägerkamp, Aiplspitz и Hochmiesing. На юг може да се достигне до хижата Albert-Link или Forsthaus Valepp по горски път.

Един от трудните маршрути за катерене е Hochmiesing (1883 м) Успелите да го изкачат ще могат да се насладят на малко плато. Изкачването става по смесени пътеки, в които се преминава както през слънчеви пасища, така и през гора и поток с изключителна гледка Wendelstein. По-голямата част от маршрута е по-лесна, но има и зони, в които катеренето е трудно.

Зимните спортове имат дълга и успешна традиция тук, а ски-курортът осигурява множество работни места и поддържа икономиката в района. Като част от развитието е планираното изграждане на пистата на Brauneck-Wegscheid 6-метров лифт. Той ще изпрати стария, датиращ от 1976 г., в пенсия. Новото съоръжение ще бъде затворено, с отопляеми седалки, автоматично заключване и специална лента за безопасно и удобно качване на деца. Той ще се движи и по-бързо – 2400 души час ще могат да бъдат транспортирани на час. Строителството е насрочено за пролетта на 2019 г., като разрешителните са вече в ход.

Ако пък сред вас има любители на ските сега е моментът да се възползвате от специалните оферти и отстъпки за коледен подарък. При покупка до 24 декември има специални цени за ски-карта извън сезона. Още тук:

https://www.alpenbahnen-spitzingsee.de/tickets/webshop/

От тази височина се открива гледка и към другото не по-малко живописно езеро – Шлиерзее.

За него обаче в следващата ни среща.

авторски текст и снимки: Димитрина Пандурова

Още в рубриката:

Бавария и малко познатите й места – поредица – I

Бавария и малко познатите й места – поредица – II

Бавария и малко познатите й места – III

Време е за скиполети – Оберстдорф

По следите на романтичния път

С деца в Бавария – поредица – първа част

Най-дългият замък в света – запознайте се!

Най-дългият пешеходен мост в света e в Европа

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here